Присъда № 4 от 20.01.2022, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1940/21

Производството е образувано въз основа на внесен прокурор от РП Пазарджик.

Обвинението е против В. ИВ. В. за това, че на 29.12.2020г. в гр.Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“ с per. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата:

„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“! чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Пътно превозно средство от категория „В“ в населено .иясто 50 км/ч.“ - като водач на моторно превозно средство, при избиране на скоростта на движение в населено място, в зоната на действие на пътен знак „В26“ - „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, ограничаващ максимално допустимата скорост в конкретния случай до 20 км/ч. и чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре “ - като в конкретния случай не е пропуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец М. В. АНК. от гр.Пазарджик, като не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението, и при настъпилото ПТП по непредпазливост е причинил на М. В. АНК. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, наложило оперативно наместване, фиксация и имобилизация, което е обусловило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период, надхвърлящ един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, пр. 2, във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП.

По делото се проведе съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.

371, т.2 от НПК.

Обвинението се поддържа в с.з. от прокурора, който настоява да се признае подсъдимия за виновен и му се наложат предвидените наказания при отчитане на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

Повереникът настоява за осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание.

1

Упълномощеният защитник и подсъдимия, който признава фактите по ОА, настояват за снизхождение при определяне на наказанието.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

В. ИВ. В. е правоспособен водач на моторно превозно средство.

Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство за категории „В“,“М“ и „АМ, издадено на 23.03.2021г. от ОД на МВР - Пловдив с валидност до 23.03.2031г. и СУМПС-английски образец с номер VALCH804060VI9NN.

На 29.12.2020г., около 19:30ч., пострадалият М. В. АНК. отишъл на разходка в парк „Острова - Свобода“ в гр.Пазарджик. Бил сам и около 20:20 ч. решил да се прибере. Излязъл от парка през централния му вход и се отправил към наличната пешеходна пътека, която минавала през булевард „Ст. Стамболов“ към центъра на гр.Пазарджик.

По същото време подс. В. се движел по бул.“Ст. Стамболов“ в гр.

Пазарджик в посока от моста на река „Марица“ към входа на парка „ОстроваСвобода“, управлявайки лек автомобил “Сузуки Игнис“ с ДК № ***** с включени къси светлини, като бил сам в автомобила. В. се движел по добре осветения булевард, в дясната лента на платното за движение. Пътното платно било с хоризонтална маркировка в добро състояние: единична непрекъсната линия, като двете ленти на движение били с по 3,80 м. ширина всяка и с обща широчина 7,60м. Климатичните условия били добри.

Асфалтовата настилка била суха, гладка и чиста. На отстояние около 50 метра преди пешеходната пътека, при налични на пътя пътни знаци и в зоната на действие на пътен знак „А13‘7„изкуствена неравност на пътя“/, дублиран с пътен знак „В26-забранена е скорост по-висока от 20 км/ч.“, се движел със скорост около и над 30 км./ч. В момента, когато В. се намирал на около 19,70м. - 20,00м. от пешеходната пътека, пострадалият М.А. предприел пресичане на платното за движение, като навлязъл на пътното платно, стъпвайки на пешеходната пътека тип „зебра“, движейки се със спокоен ход в посока от дясно на ляво пред приближаващия го автомобил на подсъдимия.

Достигайки до мястото, обозначено посредством хоризонтална и вертикална маркировка като пешеходна пътека, В. не изпълнил задължението си като водач на МПС да бъде предпазлив и внимателен към пешеходците, като пропусне стъпилите на пешеходната пътека. В конкретния случай видимостта му към пешеходната пътека била неограничена, не съществували зрителни прегради и технически причини, които да възпрепятстват водача да възприеме пътната обстановка.

В. обаче предприел преминаване през пешеходната пътека, на която вече се намирал пострадалия М.А.. Когато В. забелязал А., реагирал като екстрено задействал спирачната система, но след около 2,45s при скорост на 2 автомобила 18,9 км./ч. настъпил удар между предната лява част на автомобила и пресичащия пешеходец, който бил ударен в лявата част на тялото. След удара автомобилът се установил с предната си част около и върху източния край на пешеходната пътека, а пострадалият А. паднал на платното за движение вляво и пред автомобила. В. излязъл от спрелия автомобил и попитал пострадалия дали е добре. А. се изправил, въпреки силната болка в левия крак и в лявата ръка и кръвотечението, което имал от носа. В. изместил автомобила от пътното платно да не пречи на движението и го паркирал на паркинга в близост до парка. Върнал се при пострадалия, който се опитвал да се съвземе от удара и му обяснил, че не го е видял, защото погледнал назад в автомобила , след което му заявил, че има багаж на задните седалки и не може да го настани там, за да го откара до болницата.

А. се обадил сам на тел. 112. На място пристигнал полицейски екип свидетелите Д.С. и Д.Ц. , които изпробвали подсъдимия с техническо средство за наличие на алкохол, но такъв не бил установен.

Пострадалият М.А. бил транспортиран с линейка до Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД гр. Пазарджик, където бил прегледан и приет за стационарно лечение.

Експертно е установено, че на същия са причинени: счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, наложило оперативно наместване, фиксация и имобилизация, което е обусловило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за период, за около 2,5-3 месеца, от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.Фрактурата (счупването) на носните кости му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 13-16 дни от датата на травмата.Останалите травматични увреждания (кръвонасядания) са причинили на пострадалия М. В. АНК. - болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.

При тези факти прокурорът е предал обвиняемият на съд за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно б."а" предл.2-ро във връзка с ал.1, б."б", предл. 2-ро във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл. 21, ал.2 вр. ал.1 и чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Фактите по делото, касаещи елементи от състава на инкриминираното престъпление, не са спорни, тъй като по отношение на тях от една страна са налице пълни самопризнания на подсъдимия чрез декларативното признание на фактологията по обвинителния акт и от друга - всички доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се и установяват еднозначно всички елементи на обективната и субективна страна на инкриминираното престъпление. Доказателствените средства не съдържат противоречива информация относно механизма на ПТП-то и не поставят въпроси относно авторството и формата на вина. Установяват на процесното време и място:

Движение на лек автомобил, управляван от подсъдимия, по прав пътен 3 участък със суха, гладка, чиста асфалтова настилка, без ограничение на видимостта към предстоящата по пътя пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка за тип „зебра“: пред която в процесната посока на движение последователно са налични следните пътни знаци – на около 100 м. знак В26, въвеждащ ограничение до 30 км/ч и предупредителен знак за пешеходна пътека ( л-. 80-81, 79 гърба на ДСП) , следвани на около 50 м от знак В 26 за ограничение до 20 км/ч с указателна табела „50м“ и предупредителен знак „А13“ „ неравности по пътя“; отклонено внимание на водача ( поглеждане назад в автомобила, установено с еднозначните твърдения па пострадалия и показанията на пол. служители Спасов и Цветанов възпроизвеждащи твърденията на място на пострадалия и водача), респ. и спрямо предприелия пресичане по пешеходна пътека тип зебра пострадал А. , възприемането му в последния момент и отреагиране чрез екстрено спиране; удар на автомобила, движещ се към този момент със скорост от около 30 км/ч и с предната му част в лявата част на тялото на пострадалия, довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник .

Тази фактология е изведена вкл. от данните от експертното автотехническо изследване на механизма на ПТП, които са напълно съответни на данните от пострадалия и пол. служители, посетили на място пътнотранспортния инцидент. Техническото състояние на лек автомобил “Сузуки Игнис“ с ДК №***** непосредствено преди произшествието на 29.12.2020 година отговаряло на техническите изисквания и не е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП на същата дата. Мястото на удара между управлявания от В. лек автомобил и пострадалия пешеходец св.М.А. е на платното за движение и върху пешеходната пътека на място, което се намира по дължина на 9,7 м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на 3,5-3,7 м. северно от южната граница на платното за движение.

В. е управлявал автомобила непосредствено преди задействането на спирачната система със скорост от около 30 км./ч. Разстоянието, на което е отстоял лекия автомобил от пострадалия в момента, в който той е стъпил на пешеходната пътека било 19,70м.-20,00м., като при движение с посочената скорост подсъдимият е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, каквото предприел. Скоростта на автомобила „Сузуки Игнис“ непосредствено при удара била 18,9 км/час. Водачът би имал в процесната ситуация техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 26,5 км./ч. , поради което като причини за настъпването на произшествието са изолирани скоростта на движение и късното възприемане на пострадалия ( резултат от отклоненото внимание непосредствено преди удара) от страна на шофьора. Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да избегне удара, ако е възприел опасността и е реагирал в момента, когато е бил на 22 метра от мястото на удара или се е движел със скорост не по-голяма от 4

26,5км./ч., когато пешеходецът е навлязъл на пътното платно по пешеходната пътека.

Предвид факта, че отстоянието на лекия автомобил от пострадалия в момента, в който той е стъпил на пешеходната пътека било 19,70м.-20,00м. и факта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на спирачната система със скорост от около 30 км/ч, ударът е бил непредотвратим при продължаващото движение напред и предприетото екстрено спиране .

В следствие на удара са били приченени увреждания на пострадалия, експертно преценени в хипотезата на задължителното им изясняване съгласно чл. 144, ал.1,т.2 от НПК: счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, наложило оперативно наместване, фиксация и имобилизация, обусловило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за период, за около 2,5-3 месеца, от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес; фрактурата (счупване) на носните кости, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 13-16 дни от датата на травмата и кръвонасядания, причинили болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Тези травматични увреждания били причинени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв е добре отговарят да са получени при ПТП-автомобилна травма-пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, възкачване на предния капак с последващо падане на терена. В момента на съприкосновението на лекия автомобил с пострадалия пешеходец, последният бил прав и обърнат с лявата си част на тялото към предницата на автомобила, тъй като всички увреждания са локализирани в лявата част на крайниците.