Решение № 162 от 19.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Плевен, 19.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430201988 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 19-0938-001434/28.03.2019 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. В. В. ЕГН:

********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е „спазена формата и реквизитите на закона “, без да излага конкретни съображения в тази връзка. Наред с това счита, че наложените наказания са прекомерни и че е изтекла предвидената в Закона давност за административнонаказателно преследване. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №201226/16.03.2019г. от страна на Н. З. ИВ. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ВЛ. М. ТР., както и на нарушителя М. В. В.. Съставен е за това, че на 16.03.2019г. около 20:42 часа в гр.***, до бл.***, от южната страна на блока, с посока на движение от вх.Б към вх.А, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№***, извършва следното:

1.при маневра да влезе в ред паркирали автомобили, не се съобразява с тяхното положение, вследствие на което удря паркиралия пред него, с предната си част, в неговата лява страна /предна лява врата/ лек автомобил „***“ с рег. №***, с водач С. Ант. Ант. ЕГН: **********, вследствие на което реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; 2. след възникване на произшествието, не уведомява съответната служба за контрол на МВР за него, оставя автомобила на местопроизшествието и не остава на мястото му – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП; отбелязано е, че В. е установен в 21:00 часа на 16.03.2019г., в дома му; 3. не представя СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; не представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; не представя СРМПС, част втора – нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения, а само е отбелязал, че има такива. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил подробно възражение, в което е изложил, че на процесната дата е паркирал собствения си л.а., без какъвто и да било контакт с друго МПС, а едва покъсно вечерта е бил извикан от пристигнали пред дома му полицейски служители, които го „обвинили“, че е предизвикал ПТП с друг автомобил; същевременно отбелязва, че по никой от двата автомобила не е имало щети, но въпреки това е бил съставен Протокол за ПТП, който не отговаря на истината; посочва, че не знае какво се е случило за времето след като е паркирал собствения си л.а., но счита, че не е участник в ПТП, по смисъла на 2

ЗДвП.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушенията, съответно – счел за неоснователни направените от нарушителя възражения.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.

В. В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/. Неоснователно се изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е „спазена формата и реквизитите на закона “. Въпреки неконкретизираността на това оплакване, следва да бъде отбелязано, че внимателното запознаване със съставения АУАН и обжалваното НП, не разкрива подобни пороци. Наред с това, сроковете по чл.34 ЗАНН се явяват спазени, а и считано от 16.03.2019г., до настоящия момент, не е изтекъл давностен срок по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК вр.чл.11 ЗАНН /Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд/ и следователно – неоснователни са съжденията на жалбоподателя за изтичане на предвидената в Закона, давност.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. З.

ИВ., ВЛ. М. ТР., С. Ант. Ант., както и писмени доказателства /л.8 – 11, л.14, л.31 от делото/. Показанията на свидетелите И., Т., А. са подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, 3 фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по делото, в т.ч. – изготвеният Протокол за ПТП №1740530/16.03.2019г. Не се събраха никакви доказателствени материали в нейно опровержение, респ. в подкрепа на направените от нарушителя възражения, че на процесната дата жалбоподателят е паркирал собствения си л.а., без какъвто и да било контакт с друго МПС и че по никой от двата автомобила не е имало щети. Напротив, от приетия Протокол за ПТП №1740530/16.03.2019г. и от показанията на свидетелите И., Т., А. се установява по убедителен начин, че не само е бил налице контакт между предна част на управляван от М.В. л.а. „***“с рег.

№*** и предна лява врата на паркирания преди това на място, л.а. „***“ с рег.

№***, но и е била налице деформация по предна лява врата на л.а. „***“. В този смисъл, оспорването на фактическата обстановка в АУАН/НП, включително – отразените факти и обстоятелства в Протокол за ПТП №1740530/16.03.2019г., е напълно неподкрепено от доказателствата по делото. Отново следва да бъде изтъкнато, че Съдът намира за убедителни и небудещи съмнения в добросъвестността при депозирането им, свидетелските показания на Н. З. ИВ., ВЛ. М. ТР., С. Ант. Ант., поради което ги кредитира.

Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че: съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задължението, произтичащо от така цитираната правна разпоредба, тъй като преди предприемане на маневра по навлизане в ред паркирали автомобили, преди нейното предприемане, не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, не се е съобразил с положението на вече паркиран л.а. „***“ и в крайна сметка – е причинил ПТП с материални щети - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Следва да бъде подчертано, че напълно несъстоятелно, жалбоподателят оспорва качеството си на участник в ПТП, тъй като съобразно легалната дефиниция на §6, т.27 от ДР на ЗДвП, „" Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването 4 му.“. Поради това, правилно административнонаказващият орган е наложил административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Нейният размер не подлежи на обсъждане, тъй като се касае за абсолютно определена санкция, която е надлежно съобразена от административнонаказващия орган; съобразно чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП, „ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи от така цитираната правна разпоредба, тъй като непосредствено след причиняване на процесното ПТП, самоволно се е отклонил от местопроизшествието, а оттук – сам, по свое усмотрение, се е поставил в невъзможност да изпълни което и да било от задълженията, предвидени в чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Техният размер не подлежи на обсъждане, тъй като са определени в самия законов минимум, предвиден в административнонаказателната разпоредба; съобразно чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, „ Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните правни разпоредби, тъй като при извършената му надлежна проверка от контролните органи, В. не е носел в себе си нито издаденото му СУМПС, нито - контролния талон към СУМПС, нито 5 свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Следователно, трите нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явяват доказани по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на три административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП – три глоби, всяка в размер на 10 /десет/ лева. Досежно техния размер, видно е, че административнонаказващият орган правилно е съобразил предвидената абсолютно определена санкция по чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, поради което, размера на тези административни наказания, не следва да бъде обсъждан.