Решение № 3676 от 06.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8380/2022
- Вид
- Решение № 3676
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 05.01.2023
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3676 гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: П.Д. като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело № 20221110208380 по описа за 2022 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Д. при секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 8380 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. З. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5928347, с който на С. Д. З.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, изпраща представител- юрк. А.А., с днес представено пълномощно, която релевира становище по жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 10.05.2020г. в 10:44 ч. в гр. София, бул.“Кн.М.Луиза“, срещу 5-та МБАЛ с посока на движение от ул.“Опълченска“ към бул.“Рожен“ лек автомобил марка "Лада Гранта“ с рег. № ***, собственост на С. Д. З., се движел със скорост от 81 км/ч. при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. По същото време на посоченото място бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движението чрез автоматизирано техническо средство видео-радарна система за наблюдение - тип Gordon M2 № В-46, монтирана в служебен автомобил с рег. № СВ 2500 ТВ. Системата била въведена в експлоатация от екип на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода от 10.00ч. до 12.00 часа на 10.05.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото техническо средство, чрез изготвяне на видеозапис като кадри от видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез изготвяне на фотоснимки, отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 5928347 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш Серия К № 3396975.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП, е законосъобразен.
Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или 2 друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
В процесния ЕФ са налице основните изискуеми от закона реквизити, но наред с това АНО е допуснал пропуск, тъй като не е посочил в цялост законовите разпоредби, които са нарушени, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху възможността на нарушителя да се запознае с фактическите и правни параметри на деянието. Съгласно отразеното в ЕФ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДП, като последната разпоредба съдържа квалифициран състав на нарушения, свързани с превишаване на максимално допустимата скорост, в случаите на повторност на нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 1-6, ал.
2 и, ал. 3, т. 1-6 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДП предвижда налагане на потежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: "когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца". В ЕФ не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като въпрепятства възможността да разбере за какво точно нарушение му е наложена глобата в посочение рязмер, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на административното наказание. Респ. при конкретно отразяване на скоростта, с която е превишена максимално допустимата скорост, АНО е следвало да обоснове наложеното адм.наказание-глоба в двоен размер, доколкото при реализиране на нарушението в условията на повторнст по смисъла н а параграф 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП, наказанието представлява двойният размер на предвидената за съответното нарушение глоба. В случая съдът не може да извърши тази преценка за законосъобразността на ЕФ, тъй като АНО не е посочил в коя от хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДП, попада вмененото за осъществено на ж-ля С. З. нарушение. С оглед изложеното съдът прие, че бланкетната норма, която не предвижда конкретен размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната норма на основния състав, към който тя препраща, поради което и за санкционираното лице не е ясно двойният размер въз основа на коя от предвидените в трите алинеи на основния състав на чл. 182 от ЗДП е определен. Въз основа на изложените съображения за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените процесният ЕФ следва да бъде отменен, без да се налага обсъждане на нарушението по същество.
3
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, но не е направено такова искане.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5928347, с който на С. Д.
З.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4