Решение № 108 от 07.10.2024, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. , 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100163 по описа за 2022 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. С. срещу Ц. Г. Л., с която се иска съдът, след като признае ищеца за собственик на общо 15 кв.м., съставляващи част от поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на с.Антон, одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, но заснети погрешно към поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на с.Антон, одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, собственост на ответника Ц. Л., като последният бъде осъден да предаде държаната от него без основание част от имота на ищеца, както и да бъде осъден да прекрати изброени изчерпателно неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, а именно: да премахне описаните в исковата молба масивна ограда, метална конструкция- лозница, гараж и трайни насаждения.

Ищецът И. Б. С. твърди в исковата молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на с.Антон, одобрен със Заповед № РД-18283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с.*******, площ 896 кв.м., номер по предходен план на с.Антон, одобрен със Заповед №2356/1966г.: парцел XII-542 в кв.47. Твърди се, че собственик на съседния от северна страна поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на с.Антон, одобрен със Заповед № РД-18283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с.********, площ 804 кв.м., номер по предходен план на с.Антон, одобрен със Заповед №2356/1966г.: парцел XI-201 в кв.47 е ответникът Ц. Г. Л.. Твърди се, че ответникът Л. е собственик и на 1 гараж със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор ************ по КККР на с. Антон, разположен частично и навлизащ в имота на ищеца. Твърди се, че ответникът и праводателя му са построили ограда в частта между гаража и улицата, състояща се от плътна бетонна част и надстройка от ламарини, монтирани върху метални колове, закрепени в плътната бетонна част, с обща височина около 2.50 метра над нивото на терена, която ограда изцяло попада в поземления имот на ищеца, а на 50 см. над оградата е издигната лозница, представляваща метална конструкция, закрепена върху оградата, попадаща частично в имота на ищеца, върху която е разположена лоза, посадена до самата ограда откъм него, също попадаща в имота на ищеца. До общата им граница, откъм страната на ответника се сочи, че в частта между гаража и дъното на имотите им има голямо дърво- череша, навлизащо с корените и короната си в имота на ищеца. Ищецът твърди, че по повод спора им с ответника възложил на правоспособно по чл.16 ЗКИР лице да извърши заснемане и измервания по общата граница на поземлените им имоти- ************* /УПИ XII-542 в кв.47 на с.Антон- собственост на ищеца/ и ************** /УПИ XI-201 в кв.47 на с.Антон - собственост на ответника/, респ. на посочените обекти- гараж, ограда, лозница и трайни насаждения. При извършеното геодезическо заснемане се установило следното:

С изградената масивна ограда УПИ XI-201 в кв.47 навлиза в УПИ XII-542 в кв.47 с 11 кв.м. и с още 4 кв.м. с изградения масивен гараж;

С изградената масивна ограда ПИ ************** навлиза в ПИ ************* с 6 кв.м. и с още 2 кв.м. с изградения масивен гараж;

Мястото на засаждане на трайното насаждение- лоза, попада изцяло в площта на застъпване на УПИ XI-201 върху УПИ XII-542 в кв.47 /общо 11 кв.м./, респ. в площта на застъпване на ПИ ************** върху ПИ ************* /общо 6 кв.м./, т.е. попада в имота на ищеца;

Изградената лозница от ответника над масивната му ограда в частта между гаража и улицата попада частично в имота на ищеца- в площта на застъпване на двата имота;

Мястото на засаждане на трайното насаждение- дърво /череша/ се намира до самата граница между двата имота /без отстояние/ от страната на ответника, в частта на границата между гаража и дъното на имотите.

Горните констатации правоспособното лице по чл.16 ЗКИР било отразило в обяснителна записка и скици, като е изработило и комбинирана скица по чл.16, ал.3 ЗКИР от 02.03.2022г., като тези документи са създадени при осъществяване на правнорегламентирана дейност в кръга на предоставената по закон на лицето – правоспособен, вписан в съответния регистър инженер-геодезист. Ищецът цитира Тълкувателно решение №8/23.02.2016г. по т.дело №8/2014г., за да обоснове допустимостта на иска за собственост на реална част от поземлен имот при допуснати грешки в одобрените кадастрална карта и регистри, без да е проведена административна процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри или съдебно производство по чл.54, ал.2 ЗКИР. Твърди се, че са налице неоснователни действия от страна на ответника, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост – 2 действията на разполагане и държане в имота му на цялата масивна ограда и частично върху имота му на част от гаража, част от лозницата и на лозата, посадена в негово място до процесната ограда, попадаща в заетия без правно основание от ответника участък, за които действия, осъществявани в собствения му имот и поддържащи създадени състояния, ответникът няма облигационно, ограничено вещно право или сервитут. Същите се сочи, че пречат на собственика на терена да упражнява правото си в пълен обем. Наред с това, плътната ограда с височина 2.5 метра затруднявала притока на светлина в зоната от около 2 метра от нея, а разполагането й на това място затруднявал подхода с кола към дъното на имота /навлизайки в него средно с около 75 см. по протежение на действителната граница между имотите – тази по ЗРП от 1966 год., която поради грешка не е нанесена в кадастралната карта, респ.- с около 34 см. по протежение на границата между двата имота, нанесена в кадастралната карта през 2020г./. Издигнатата на около 0.50 см. над оградата лозница също влошавала възможността за осветяване на пространството, особено в сезоните, когато лозата е разлистена, при което „ластари“ навлизали на няколко метра в имота на ищеца и се налагало почистването им, както и на падналите листа. Корените на лозата пък навлизали под оградата навътре в имота на ищеца и той трябвало да ги пресича и почиства. Гаражът пък, освен че бил построен частично върху имота на ищеца, по начина на изпълнение и разположение му създавал пречки да ползва имота си, по-големи от обикновените- сградата не се поддържала и се рушала, което според ищеца застрашава него и близките му от инциденти и се налагало да го заобикалят и не могли да ползват терена в непосредствена близост до него. Покривната плоча била с наклон над имота на ищеца и дъждовната вода безпрепятствено се изливала и го наводнявала, а стрехите, стърчащи на около 50 см. в имота му, освен че заемат без основание това пространство, били и застрашаващи. Според ищеца частичното премахване на сградата в зоната на застъпване не би решило проблема, доколкото общото й състояние е лошо, а и самото й съществуване на границата на имота би създавало необосновани пречки – засенчване в частта, намираща се в близост, а и би създало необходимост да се навлиза в неговия имот за монтиране на водоотвеждащи приспособления, за поддържане и ремонт на конструктивните й елементи.

Според ищеца единственият начин за привеждане на тази сграда във вид, който не би му пречил, е нейното премахване. Относно черешата ищецът сочи, че е засадена на самата граница до оградата и е с височина не по-малка от 3-4 метра, като не са спазени изискванията за отстояние по чл.52 ЗС, което само по себе си представлява неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. Конкретно- дървото навлизало с клоните в имота му, както и с корените си, като периодично му се налагало да ги почиства, а и засенчвало част от двора му.

С всичко гореизложено ищецът обосновава исканията си, след като бъде признат за собственик на процесните спорни 15 кв.м., неправилно заснети по кадастър към имота на ответника, първо- ответникът да бъде осъден да му предаде държането над тях и второ – ответникът да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия, като премахне масивната ограда, навлизаща в неговия имот, металната конструкция – лозница, изградена над част от масивната ограда, гаража с идентификатор ************, както и трайните 3 насаждения- лоза и дърво-череша.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответникът Ц. Г. Л. е взел становище по подадената искова молба, депозирайки писмен отговор. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на с.Антон, одобрени със Заповед № РД-283/09.11.2020г. на ИД на АГКК, с административен адрес: с.********. Заявява, че предявените срещу него искове са неоснователни. Твърди, че не извършва неоснователни действия и не създава състояния, които пречат на ищеца да осъществява своето право на собственост. Сочи, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том IV, дело № 1677/1977г. на РС-Пирдоп се легитимира за собственик на парцел XI-201, кв.47 по плана на с.Антон. Твърди,ч е ответникът не е собственик на процесната площ от 15 кв.м., за които твърди, че е налице грешка, допусната в кадастралната карта при създаването и одобряването й. Следвало да се има предвид обстоятелството, че описаните в исковата молба част от сграда- гараж и масивна ограда са изградени изцяло в собствения му поземлен имот, като строежите не са разположени в други поземлени имоти, включително и този на ищеца. На следващо място се сочи, че сградата- гараж, описана в исковата молба е търпим строеж по смисъла на параграф 16 от ЗУТ и не подлежи на премахване. Това било така, тъй като строежът е изграден през 1977г., а съгласно параграф 16 от ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. От значение според ответника е и фактът, че за изграждането на сградата-гараж, баща му Г. Л. е получил съгласие за построяването му от ищеца И. Б. С.. С оглед на изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявените искове.

В съдебните заседания ищецът И. Б. С. се явява лично и с упълномощения адв. С. П. от САК, който от името на доверителя си поддържа подадената искова молба, а в хода на устните състезания адв.Пушкартов моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете по чл.108 и чл.109 ЗС със законните последици от това, като с решението си осъди насрещната страна по чл.78, ал.1 ГПК да заплати направените разноски съобразно списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът Ц. Г. Л. се явява лично в откритите съдебни заседания и се представлява от адв.П. Н. от САК, която оспорва исковата молба. В хода на устните състезания адв.Н. моли съда да постанови решение, с което по предявения ревандикационен иск се произнесе съобразно указанията, дададни в ТР №4 от 2014г. на ОСГК на ВКС, като приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът действително е собственик на поземлен имот *************, но в останалата част, с която той претендира ответникът да бъде осъден да му предаде ползваната от него реална част с площ от 15 кв.м., искът да бъде отхвърлен като неоснователен с оглед събраните доказателства по делото, включително и с оглед приобщената в последното с.з. СТЕ. Не се установило от доказателствата по безспорен анчин, че ответникът ползва реална част от 15 кв.м. Според адв.Н. неоснователен е и 4 предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да премахне гараж, бетонова ограда, череша, лоза и лозница, като следвало да се има предвид, че ВКС винаги е стоял на мнение, че предоставената защита по чл.109 ЗС следва да е съобразена с нарушението и да не го надхвърля. На първо място, не се доказало, че ответникът владее 15 кв.м., с което да нарушава правото на собственост на ищеца. Освен това, вещите лица заявили, че застъпването в областта на оградата и гаража е в допустимите норми. Ответникът с поведението си не бил създал неоснователни пречки за спокойното ползване собствеността на ищеца. Същият бил придобил имота в състоянието, в което се намира, като за това състояние е допринесъл и самият ищец с даденото съгласие с нотариално заверена декларация още през 1977г. да бъде изграден гаражът, реализиран от праводателя на ответника, а самият той бил изпълнител на каменната ограда, реализирана в дъното на двата съседни имота, която е реализирал много по-навътре в собствения си имот, отколкото е бетоновата такава. Според адв.Н. правото на ищеца във връзка с оплакванията му от покрива на гаража би могло да се реализира чрез иск за преустановяване на бездействие, а именно: неосъществяване на строително-ремонтни действия по отвеждане на дъждовните води, но всъщност такова строително мероприятие било възпрепятствано от самия ищец. С оглед на това адв.Н. счита иска по чл.109 ЗС за неоснователен и моли съда в тази насока да произнесе своя акт. Претендира разноски по списък.