Решение № 390 от 29.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Русе, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201105 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба „Боболино“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 18-2400047/15.04.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за цялостна проверка. Моли се съдът за снизхождение като бъде отменено изцяло наказателното постановление или намалена санкцията, или постановено предупреждение.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че даденото предписание, като индивидуален административен акт е влязло в сила, поради неоспорването му от стана на неговия адресат и същото представлява стабилен акт, който е породил целените с него правни последици и неговото неизпълнение, осъществява състава на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-2400047 от 25.03.2024г., за това, че на 25.03.2024г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че дружеството жалбоподател, не е изпълнило задължително предписание № 21, дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР2343606 от 24.01.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да изплати начисленото във ведомостта за месец ноември 2023г. трудово възнаграждение на Т.Й.Ф., в размер на 605,27 лева. Срокът за изпълнение на предписанието е бил до 15.02.2024г.

Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 16.02.2024г.

Даденото предписание не е било оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирала възражение срещу съставеният АУАН. Такива не били изложени и при съставянето на АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно неизпълнението на даденото на дружеството предписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото 2 доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства – Разчетно – платежна ведомост на „Боболино“ ЕООД за месец ноември 2023г. (лист 17 от делото), същата не носи подпис на лицето, удостоверяващ получаване на трудовото възнаграждение за месец ноември 2023г. Видно от приложения по делото фиш за заплати на „Боболино“ ЕООД за месец ноември 2023г. (лист 20 от делото), в същия е посочено, че трудовото възнаграждение на Т.Й.Ф., в размер на 605,27 лева, ще бъде изплатено в брой. Не са налице твърдения и към настоящия момент даденото предписание да е било изпълнено от страна на дружеството жалбоподател и на работника да е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2023г., във връзка с което е било дадено и предписанието.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано подробно и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени конкретното предписание, кога е дадено и кога е следвало да бъде изпълнено същото. Посочен е актът, с който е дадено предписанието.

Посочена е и конкретната разпоредба, съдържаща състав на административно нарушение, под която са субсумирани приетите за осъществили се факти. Така описано нарушението, съдържа всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, които са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП, според настоящия съдебен състав, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и кога е извършено нарушението, в какво се изразява същото с оглед дадената правна квалификация и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на дружеството жалбоподател, както да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти, така и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически положения и субсумирането на същите под приетата за нарушена правна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 399 КТ Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към 3 министъра на труда и социалната политика.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписание.

По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е отменено с влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на изпълнение на общо основание.

Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до 15.02.2024г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на производството по обжалване на наказателното постановление.

Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на контролните органи, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.

Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал. 1 КТ.

За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.

Дружеството не е изпълнило даденото му предписание и по делото не са представени доказателства, да е налице такова изпълнение, както към момента на съставянето на АУАН, така и към момента на издаване на наказателното постановление, поради и което не е налице първата предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за да се преквалифицира деянието като маловажно. Не са представени доказателства за изпълнение на същото и към настоящия момент.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е специална, по отношение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради и което неоснователно и без опора в закона е искането, касаещо прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, 4 ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като извършеното от страна на дружеството жалбоподател нарушение, с оглед установените в хода на производството обстоятелства, че се касае за неизпълнение на 25 предписания, както и че работникът е бил лишен от дължимите му се парични средства за един дълъг период от време – 8 месеца, което неминуемо се е отразило негативно върху него, поради и което според настоящия съдебен не може да бъде прието, че деянието е малозначително.

Наложената на дружеството имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер, а разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определянето на имуществена санкция под законовия минимум.

По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или изменение, следва да бъде потвърдено.