Решение № 549 от 13.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Плевен, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500699 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 72/21.07.2022 г., постановено по гр. дело № 205/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Н., съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „***“ МВР с адрес в гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК: *** да заплати на М. И. М., ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, сумата от 827.48 лв.. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 26.04.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 27.04.2022г. до окончателното ѝ заплащане.

Осъдил е на основание чл.86 от ЗЗД Главна дирекция „***“ МВР с адрес в гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК *** да заплати на М. И. М., ЕГН:********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, сумата от 182.90 лв.-представляваща лихва за забава за период от 01.07.2019г. до 27.04.2022г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „***“ МВР 1 с адрес гр.С., ул.“***“ №***, с ЕИК: *** да заплати на М. И. М., ЕГН:********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, направени по делото разноски в размер на 300лв.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „***“ МВР с адрес гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК: *** да заплати по сметка на НРС държавна такса в размер на 40,41 лв.

Срещу решението на Н.ски районен съд е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***“ към МВР С., представлявана от главен комисар Н.Н. директор чрез * юрисконсулт С.Н., като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че Районен съд – гр. Н. неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

Въззивникът счита, че основния порок на обжалваното решение е в това, че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ, че приложението на общите правила по ЗДСл. и по КТ е отклонено с чл.187 ал.9 ЗМВР, която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, че нито в ЗДСл., нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които са цитирани. Въззивникът счита, че в процесния период на основание чл.179 ал.2 от ЗМВР и чл.187 ал.9 от ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби: Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020 г., в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е, че тези две наредби, НСОРЗ, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация. Изложени са доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и 2 издадените въз основа него наредби, които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ. Твърди се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР, в който нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с продължителността на работното време през нощта - 8 часа, като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 от КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР. Изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото прилагане се съдържат и в установената съдебна практика на ВКС в цитирани от въззивника решения. Преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР, както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда в наредби, които са действали през процесния период не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Уредбата на материята на ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а Наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд и при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Освен това, дори да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалния Закон за МВР, коефициент за 3 преобразуването на нощни часове в дневни не е предвиден. На следващо място, въззивникът твърди, че съществен порок на обжалваното решение се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода, на който основава решението, че при прреизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищецът се дължи заплащане като извънреден труд, като този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд, извън редовното работно време. Точно обратното, ищецът ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график. Според въззивникът нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ. В жалбата въззивникът се позовава на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Луковит. В заключение, моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – гр. Н., като неправилно и необосновано. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. От ГД“***“ към МВР – гр. С. чрез ст. юрисконсулт С.Н. е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника, в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемият М. И. М. чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПлАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Н.ски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 4 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС 4

№16766/10. 12. 2019г. по адм. д. №8601/2019г., петчленен състав, първа колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР, че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители, а и би била противоконституционна, тъй като би поставила служителите на МВР в понеблагоприятно положение от другите държавни служители. Твърди се, че в разпоредбата на чл.187 ал.3, изр.последно от ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00 часа и 06.00 часа.Изложени са доводи, че празнотата в наредбите от 2015 г.и 2016 г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./ обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.

Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд. В тази насока са изложени подробни съображения. В писмения отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г., като въззиваемият счита, че в контекста на европейското съдебно решение разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Според СЕС такава цел, обективен и разумен критерий липсва, тъй като не са приети аргументите ,изложени от ГД“***“ и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи.

5

Изложени са доводи, че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020 г.и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. В заключение, моли Окръжния съд, да постанови решение, с което обжалваното решение на Н.ски районен съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В полза на адв. В. П. от ПАК се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание, въззиваемият чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПАК взема становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Подробни доводи в тази насока са посочени и в депозираните от пълномощника писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: