Определение № 5348 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5348 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002100684 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу решение № 261 от 30.04.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по възз. гр. д. № 1003 от 2023г., с което е потвърдено решение № 67/15.05.2023г., постановено по гр.д. № 328/22г. на Районен съдСвищов, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Б. П. Т., че М. М. М. е собственик на недвижим имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], ет.1, тип-за търговска дейност, бр.нива-1, площ по документ -17 кв.м. и за осъждане на Б. П. Т. да предаде на М. М. М. владението върху този имот.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.

281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. Ако е разрешен спор с правно основание чл. 108 ЗС, но в диспозитива на решението липсва произнасяне относно принадлежността на правото на собственост, постановеното решение формира ли сила на пресъдено нещо и по собствеността на спорния имот?

2. Постановяването на съдебен акт от съдебен състав при наличието на основания за отвод на основание чл.22, ал.1 т.5 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до неправилност на съдебния акт ?

3.

Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона ?

4. Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да излага собствени мотиви ?

1

5.

Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?

6.

Възможно ли е осъждане за предаване владението върху реална част от имот, индивидуализирана само по площ и посока?

7. Следва ли решението да се основава единствено на експертизата по делото, или съдът е длъжен да съобрази и прецени и самата експертиза наред с другите доказателства?

8. Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма - нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че актът страда от порок- непълна идентификация на владения от него имот?

Постъпила е и касационна жалба /наименована като частна жалба/ от М. М. М., чрез адв. М.

С., против определение /имащо характер на решение/ № 1201 от 19.09.2024г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по възз. гр. д. 1003 от 2023г., с което е оставена без уважение молбата на М. М. М. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 261/30.04.2024г. по в.гр.д. № 1003/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. За да се произнесе относно статута на недвижим имот като паметник на културата, до каква степен съдът следва да изследва кои са обектите на собственост, каква е формата на собственост, какви са границите на собствеността им вътре в съсобствеността и каква част от прилежащото дворно място имат те, респективно каква част от дворното място, е публична общинска собственост. Не е изяснено каква част от имота е обявена за паметник на културата и съответно какъв е режимът на ползването й?

2. Как следва да се процедира при явна фактическа грешка от страна на съда при тълкуването на приетите по делото писмени доказателства?

В срока е постъпил отговор на касационната жалба от Б. П. Т., чрез адв. М. Д., в който се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащи на касационно обжалване решения на въззивен съд, постановени по иск за собственост на недвижим имот, които съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване.

По касационна жалба вх. № 7702 от 25.06.2024г. на М. М. М. срещу решение № 261 от 30.04.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново :

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че през 1958 г. П. Т. Б. е купил от В. Я. Ц. 1/6 ид.ч. от дворно място от около 600 кв.м., с построена в него къща, пристройка и сайвант, находящо се в Поп М. част на [населено място], заедно с източната реална част от къщата, състояща се от две източни стаи и една югоизточна, ид.ч. от антрето, 2 и източната половина от тавана и мазето над и под продаваемите помещения /нотариален акт № 125/1958 г./.

На 12.08.1958 г. С. И. З. е купила от В. Я. Ц. западната реална част от къщата, състояща се от: една югозападна стая, една северозападна стая, хол и ид.ч. от антрето и западната половина от тавана и мазата над и под продаваемите помещения и 1/6 ид.ч. от дворното място /нотариален акт № 124/1958 г./.

С нотариален акт № 74, н. д. № 541/1962 г. П. Б. и С. З. са купили 1/3 ид. ч. от парцел Х-2143 в кв. 119 по плана на [населено място] и пристройката, северно от къщата, като П. Б. купува южната половина, а С. З. северната половина от тази пристройка.

С нотариален акт № 100, н. д.190/1994г. Л. П. Т. и Т. П. Т. /наследници на П. Т. Б./ са продали на ищеца 1/6 ид. ч. от дворно място пл. № 1738 в кв. 69 по РП на [населено място] и реално южната пристройка, построена в това дворно място - двуетажна, състояща се от стая на първия етаж, стая на втория етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия етаж.

С нотариален акт № 186, н. д. № 59/2009 г. Л. Т., Т. Т. и С. З. са учредили на ЕТ „М. - М. М.“ право да пристрои по продължение на западната част на собствената му жилищна сграда, находяща се в североизточната част на съсобствения им УПИ - пристройка, на два етажа с площ от 20 кв.м., както и да извърши преустройство и укрепване жилищната си сграда, съгласно утвърден архитектурен проект, на която пристройка да стане собственик, при условието Л. Т. и Т. Т. да си запазят правото на ползване на вход в югозападната част от жилищната сграда на ЕТ „М. - М. М.“ към мазето и тавана на собствената им жилищна сграда.

С нотариален акт № 36, н.д. № 227/2017 г. ответницата Б. Т. е купила от Л. Т. и Т. Т. 2/6 ид.ч. от ПИ с идент. [№] по КККР на [населено място], заедно с обекти с идентификатори [№] /спорния по делото имот/; [№] и [№] Съдът е посочил, че имотите, предмет на сделката, са описани и съгласно документите за собственост, с които се легитимират продавачите - НА № 125/1958 г. и НА № 74/1962 г.

Съгласно разрешение за строеж № 47/07.05.2001 г. източната част от къщата, състояща се от две източни и една югоизточна стая, е преустроена в три броя магазини, като от представения проект се установява, че източната стая (процесното помещение) е преустроена в магазин № 3, съседната (средната) стая е преустроена в магазин № 2, а югоизточната стая е преустроена в магазин № 1. Според проекта входът към процесния обект с идент. [№] е от изток - врата откъм улицата, а северната стена на магазин № 3 е затворена. В разрешението за ползване на трите магазина като инвеститори са посочени Л.

Т. и Т. Т..

На следващо място съдът е посочил, че според заключението на съдебно- техническа експертиза, прието в първоинстанционното производство, помещението с идентификатор [№] представлява част от пристройка към жилищната сграда, но не може еднозначно да се определи кое от помещенията на първия етаж в пристройката е закупено от ищеца с нотариален акт №100/1994 год. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че описаните в нот. акт № 125/1958 г. две източни стаи и една югоизточна стая в момента съответстват на 3 три броя магазини с идентификатори [№], [№] и [№][№], като процесното помещение с идент. [№] не е част от южната пристройка, закупена от ищеца, която се състои от две помещения едно над друго, разположени в ляво от входното антре .

Въз основа заключението на допуснатата във въззивната инстанция съдебно - техническа експертиза е прието за установено, че спорното помещение се намира в сграда с идентификатор [№], състояща се от осем самостоятелни обекта, шест от които са ситуирани в частта от сградата, която е на един етаж, а два от тях са ситуирани в частта от сградата, която е двуетажна, и това са [№] ( на първи етаж) и [№] ( на втори етаж). Според вещото лице към 29.08.1958г., когато е бил съставен нот. акт № 125/1958 г., едноетажната пристройка, съответстваща сега на процесното помещение с идент. [№], е била приобщена към основната сграда, в резултат на което съгласно нотариалния акт източната реална част от къщата се състои от две източни стаи и една югоизточна, като понятието пристройка понататък във времето се отнася за двуетажната част от сградата, ситуирана и долепена на север към основната жилищна сграда. За пристройка, включена към сградата с идент. [№], следва да се счита частта от два етажа, състояща се от обекти. с идент. [№] и [№]. Проектът за промяна предназначението на съществуващи помещения в три магазина се отнася за три помещения, ситуирани в югоизточната едноетажна част на сградата, без да се засяга двуетажната част от сградата, ситуирана на север. В заключение вещото лице е направило извод, че помещението с идент. не попада в южната пристройка на двуетажната сграда и е идентично с магазин № 3 със застроена площ 17.00 кв.м., заемащ северната част от югоизточното крило на едноетажната част от сграда с идент. [№].

Въззивният съд подробно е описал обстоятелствата, установени от всеки един от свидетелите, разпитани по делото. Първите двама /Л. Л. и И. Л./ установяват обстоятелства, касаещи преустройството на помещенията в магазини, като свид. Л. е бил наемател на процесното помещение от 2006г. Негов наемодател до 2017г. е бил Л. Т., а след това– ответницата. Ищецът посещавал помещението и му заявявал, че то е негово и трябва той да взема наема. Другите двама свидетели /П. Т. и Р. М./ установяват обстоятелства относно извършван през 2013г. ремонт на покрива, който му бил възложен от ищеца. Св. Т. сочи, че къщата е разделена на две - частта на ищеца и друга част с магазини, като към частта на ищеца имало и друга част. Влизал е в частта на ищеца през процесното помещение, което е било ползвано от ищеца като детска стая. Свидетелят сочи, че при влизане в сградата от към двора частта на ищеца се пада в ляво и е на два етажа. Имало врата надясно и наляво.

Свидетелят не помни кога точно е посещавал имота на ищеца, но сочи, че ремонтът на покрива на сградата му е правил през 2013г.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че претендираното помещение не е придобито от ищеца на соченото от него основание - по силата на договор за покупко-продажба и предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Изложени са мотиви, че подробното описание в нотариалния акт на придобитата сграда не буди съмнение относно вида на сградата и помещения, от които се състои и ищецът е придобил южната пристройка, построена към основна сграда - двуетажна, състояща се от стая на първия етаж, стая на втория етаж, заедно с ид.ч. от общи входно 4 антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия етаж. Съдът е посочил, че заключенията на съдебно- техническите експертизи разпитаните по делото свидетели описват придобитата от ищеца пристройка точно по начина, по който тя е описана в нотариалния акт. Процесното помещение е пристроено като част от основната жилищна сграда и попада в нейната източна част, която се е състояла към 1958г. от две източни стаи и една югоизточна. Тази част е представлявала жилище и е преустроена в три броя магазини, един от които е процесното помещение, намиращо се в дясно от двуетажната пристройка на ищеца. Съдът е посочил също, че в нотариален акт, на който се позовава ищецът, е посочено че пристройката се състои от две стаи - една на първи и една на втори етаж и липсва логика процесното помещение да е част от нея, макар и да е възможен достъп до него от общо антре, водещо едновременно към пристройката (чрез врата в ляво) и помещението ( чрез врата в дясно).