Решение № 11642 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11642 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110119829 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, за сумата 1161,26 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м. 5.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.04.2021 г. до окончателното й погасяване, 127,22 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 14.04.2021 г., 33,16 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от м.

8.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.04.2021 г. до окончателното й погасяване и 5,53 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 14.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.23575/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 26.04.2018 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните 1 стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа също така, че в сградата е осъществявана услугата дялово разпределение за периода 30.08.2018 г. до 30.04.2020 г., възнаграждението за която не е заплатена от ответника, поради което я претендира, както и обезщетение за забава.

Ответникът Я. А. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва исковете при възражение, че вземанията за главница за периода 01.05.2017 г. – 26.04.2018 г. и съответните акцесорни вземания за лихва са погасени по давност, която е започнала да тече от падежа на всяко месечно задължение, а не с падежа за плащане на общата фактура.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг” ООД изразява становище за основателност на предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том ХІХ, дело № 3091 от 1988 г., на 01.07.1988 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, а на 19.12.1996 г . е подал молба до ищеца за откриване на партида за процесния имот.

Представено е удостоверение от 29.01.2013 г. на Столична община да идентичност на имот, находящ се на адрес: **************** Представен е и Договор от 25.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ************* и третото лице помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 09.09.2002 г., както и Договор от 18.05.2015 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., справка за дължимите суми за процесния период, включително за дялово разпределение, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД, талон за отчет на уредите за дялово разпределение към 19.05.2018 г., към 04.05.2019 г. и протокол за неосигурен достъп от 30.5.2020 г., свидетелство за сертификация на разпределители на топлинна енергия.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, дължимата сума за доставена топлинна енергия в имота за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г е в размер на 1072,83 лв. Вещото лице е изчислило дължимата законна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 14.04.2021 г. – 106,27 лв. Според вещото лице дължимата сума за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 33,16 лв., като според изчисленията дължимата законна лихва върху тази сума за периода от 01.10.2018 г. до 14.04.2021 г. е в размер на 5,81 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна 2 енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том ХІХ, дело № 3091 от 1988 г., на 01.07.1988 г. и молба за откриване на партида ) може да се обоснове извод, че ответникът Я. А. Д. е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Поради изложеното съдът намира, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия в имота за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г., респективно между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за този период.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на 3 процесния имот е сключила договор с „Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.