Определение № 57 от 06.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К

О Л № 57

Пловдив, 06.02.2020 година

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА

При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора Виктор Янков, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик Деница Стойнова в.ч.н.д. № 47 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10.52 часа в залата се явиха:

Обвиняемият К.А.Д. се явява лично и с адв. С.К.Д., служебен защитник, упълномощена от по-рано.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Д.– Да се даде ход на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което и

О П Р Е Д Е

Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик Деница Стойнова.

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Адв. Д.– Нямам искания за отводи и доказателства.

Прокурорът –

Нямам искания за отводи и доказателства.

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат доказателства и не желаят служебно събиране на такива, следва да се даде ход на съдебните прения, поради което съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.– Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените постановеното определение на Окръжен съд Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подзащитния ми.

Считам, че не са налице предпоставките на чл. 63 ал.1 НПК по аргументи, подробно изложени в частната жалба. Считам, че целта на мярката за неотклонение може да бъде постигната и с налагане на по-лека такава, поради което и моля да се произнесете в този смисъл.

ДАДЕ СЕ ДУМА

ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. К.Д..

Обв. Д. – Моля за по-лека мярка за неотклонение, каквато вие решите. Имам пари да платя гаранция. Работя почасово. Изкарвам за гаранция.

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, предлагам да оставите частната жалба като неоснователна.

Обоснованото предположение е налице, видно от разпитите на полицейските служители и на другия свидетел, който е закупил от обвиняемия наркотично вещество. Когато е видял полицаите, той е хвърлил плика, в който са се намирали множество пакетчета с наркотично вещество, готови за пласиране, оттам и целта – разпространение.

Опасността за укриване или извършване на престъпление, тя се презюмира, тъй като обвинението е във връзка с чл. 29, т.е. при условията на опасен рецидив, от 5 до 15 години е предвидено и както казах, тази опасност се презюмира.

Би следвало да се потвърди мярката за неотклонение на обвиняемия Д., тъй като само 11 дни преди да извърши престъплението, за което той сега е пред вас, му е било повдигнато друго обвинение, по друго дело и му е била взета по-лека мярка за неотклонение. След 11 дни върши това деяние, за което той е сега тук пред вас.

Ето защо предлагам да потвърдите определението на

Пловдивския окръжен съд.

ДАДЕ СЕ

ПОСЛЕДНА ДУМА НА обв. К.Д..

Обв. Д. – Моля за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът обяви на страните приложеното по делото определение:

Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на обвиняемия, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, но по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

Този съдебен състав споделя изцяло мотивите на окръжния съд, че са налице всички кумулативно предвидени в чл.63 от НПК предпоставки за вземане спрямо обв. Д. на най – тежката мярката за неотклонение.

Спрямо Д. е налично обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода – първата предпоставка за задържане под стража.

На базата на събраните до момента гласни, писмени и веществени доказателства и на резултатите от експертното изследване на иззетото наркотично вещество, Окръжният съд е направил мотивиран и правилен извод за наличието на обосновано подозрение, че Д. е съпричастен към инкриминираното деяние. В атакуваното определение са фиксирани точно и коректно доказателствените източници, от които този извод се налага и в този смисъл не може да се сподели оплакването, че доказателства за наличието на обосновано предположение не са налице.

Изводът за опасност от укриване и/или извършване на престъпление, в случай, че спрямо Д. се вземе по-лека мярка за неотклонение, в казуса се презюмира по силата на чл. 63 ал.

2 т. 1 от НПК, като законовата презумпция не се опровергава от доказателствата по делото, а напротив, наличните относими към този въпрос такива сами по себе си говорят за такава опасност и конкретно опасност от извършване на престъпление. Инкриминираното деяние е извършено в условията на опасен рецидив, само няколко месеца след излизането на Д. от затвора, и 12 дни след като е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено друго престъпно деяние.

Посоченото, наред с „впечатляващото“ съдебно минало на Д. и липсата на доказани законни източници на парични средства, водят до извода, че с цел реализирането на такива съществува реална опасност обв. Д. отново да извърши престъпление.

Мотивиран от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

О П

Р Е Д

Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 115/30.01.2020 г., постановено по ЧНД № 181/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието се закри в 11.02 часа.

Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39c5cf0e-baad-46e9-a38d-fbc90cce59ad