Решение № 1155 от 22.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Добрич, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Х.а в присъствието на прокурора М. Ив. М. като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230102550 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М.

М. с ЕГН ********** , с която срещу Окръжен съд Варна , Софийски градски съд и Върховен касационен съд са предявени искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата от 10 000.00 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,причинени и в резултат на нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното гр.д. № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна.

Излагат се следните обстоятелства :

По повод на подадена от Г. М. искова молба на 13.03.2017 г. до Административен съд-Варна е било образувано съдебно производство на 14.03.2017г. С определение № 653/16.03.2017г. същото е прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд Варна. На 23.03.2017г. е образувано гр.д. № 583/2017г. на Окръжен съд Варна.

На 24.03.2017г. съдът е изискал от АК- Варна да посочи адвокат за 1 осъществяване на безплатна правна помощ, каквото искане е отправено с исковата молба. Производствтото било оставяно многократно без движение .Ищцата била в неизвестност относно движението на процеса, което я притеснявало ежедневно. Изпитвала несигурност относно разглеждане на делото.Това довело до повишената тревожност,имала главоболие от системното напрежение , ставала лесно раздразнителна с близките си. По искане на ищцата е бил заменен процесуалния представител на страната . В периода 28.07.2017г. до 15.09.2017г, съобщенията са изпращани до адреса на новоназначения адвокат без адвокатът да е уведомен по надлежния ред за назначаването му . По този начин съдът е извършил още действия , с които е станал причина за забавянето на процеса . На 18.10.2017г. е конституиран посочения от ищцата ответник и исковата молба е изпратена за отговор . Забавянето на производството влошавало психичното здраве на ищцата,която изпитвала системно нарушение на съня , не можела да спи повече от 3 часа на денонощие , защото се тревожела,че делото няма да бъде разгледано.Стояла тъжна и меланхолична , загубила апетит.Чутвала се в безизходица, тъй като не можела да промени по никакъв начин поведението на съда, използвайки законовите възможности .

Производството пред Софийски градски съд е образувано на 13.12.2017г. Едва на 10.08.2018г.-девет месеца след постъпване и разпределение на делото съдът е приел исковата молба за редовна.

Ищцата считала ,че е лишена от правото на справедлив съдебен процес . Появили се нови психосоматични реакции, изразяващи се в потиснатост , депресивност, безпричинно избухване в плач,което тревожело близките и и внасяло допълнително притеснение за нея.

Откритото съдебно заседание е било насрочено на 17.12.2018г..

Поради неправилно извършени действия по връчване на съобщения за провеждане на открито съдебно заседание производството било отложено за 13.05.2019г.- прекомерно дълъг срок без да е съобразен с 2 фактическата и правна сложност на делото. Притеснението, безнадеждността и чувството за малоценност неизбежно присъствали в живота на ищцата, тя не можела да спи , да се храни ,изпитвала постоянно главоболие . Второто съдебно заседание е било насрочено за 11.11.2019г. когато бил даден ход на устните състезания ,изготвено е решение на 18.12.2019г. Периодът на очакване и донесъл напрежение и потиснатост. Жалба срещу решението е била подадена на 27.01.2020г., а едва на 28.09.2020г. е постъпила жалба от страна на ответника и отговор от същия на подадената от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Ищцата изпитвала несправедливо отношение от забавянето, на което била подложена при администриране и постановявване на съдебни актове. Претърпяла хипертонични кризи, изпитвала тежест и гадене, продиктувано от психическо напрежение във връзка с бавенето на процеса.

Производството пред Апелативен съд-София продължило по в.гр.д. № 4008/2020г. .На 08.02.2021г. било проведено открито съдебно заседание. Съдебния акт бил постановен 12.04.2021г. Чувстовото на безнадежност и загубата на доверие в съдебната институция било безвъзвратно. Ищцата била твърдо убедена, че съдебната система в страната е настроена негативно спрямо хора с влошен финансов статус и влошено здравословно състояние и се предприемат действия от страна на съда да бъде заставена да се откаже от воденето на дела за разрешаване на проблемите с държавни или общински органи. В законоустановения срок е била подадена касационна жалба, входирана на 21.5.2021г. Отговор на касационната жалба е постъпил на 06.08.2021г.

С определение N9236/02.06.2022г. не е допуснато касационно обжалване - срок, за който се твърди ,че е неразумен и извън нормите на международното право и практиката на ЕСПЧ.

Предвид гореизложеното се настоява,че на ищцата са и нанесени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес , унижение, потъпкване на човешкото достойнство потиснатост, нервно 3 напрежение в резултат разглеждане на делото и решаването му в срок, който надхвърля разумния, както и притеснение за влошаване на общото и здравословно състояние.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор с вх. № 9288/15.05.2025 г. от Окръжен съд Варна .

Наведено е възражение ,че предявеният иск е недопустим, доколкото ищцата не е ангажирала доказателства за започнала и изчерпана процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, приключването на която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му. Настоява за отхвърляне на иска като неоснователен по следните съображения : Общата продължителност на гр. дело № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна е в размер на приблизително пет години и три месеца, считано от 13.03.2017 г. датата, на която е подадена исковата молба, до 02.06.2022 г., когато Върховният касационен съд е постановил окончателен съдебен акт.

Производството по делото е образувано пред Окръжен съд Варна на 17.03.2017 г., след прекратяване на адм. дело № 648/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. С определение № 808/24.03.2017 г. съдът е освободил Г. М. от задължението за заплащане на такси и разноски в производството по делото. С определение № 859/29.03.2017 г. й е назначил процесуален представител като и е предоставена правна помощ, оставил е производството без движение за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба. Едва на 03.05.2017 г. е постъпила уточнителна молба от ищцата, с която нередовностите не са били отстранени. С разпореждане от 04.05.2017 г. производството по делото е оставено без движение за втори път. Впоследствие са постъпили уточнителни молби от 05.05.2017 г. и от 25.05.2017 г., като с разпореждане на съда от 29.05.2017 г. производството по делото отново е оставено без движение. Последвала е друга молба от ищцата от 30.05.2017 г., която е оставена без уважение от съда на следващия 4 ден. На 21.06.2017 г. е постъпило в съда искане на ищцата за замяна на назначения адвокат с аргументи, че не е доволна от защитата, която й осигурява, като на 06.07.2017 г. е постъпила по ел. поща на съда и молба в тази връзка. На следващия ден ищцата е поискала срока за изпълнение на указанията да бъде продължен. С разпореждане от 11.07.2017 г. първоначално назначеният адвокат е освободен, а във връзка с искането на ищцата за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, констатирани с разпореждането от 29.05.2017г. съдът е уточнил, че същият ще започне да тече едва след даване на допълнителни указания на новоназначения адвокат. След постъпване на уведомителното писмо от Адвокатска колегия - Варна съдът с определение от 26.07.2017 г. е назначил друг процесуален представител, който със становище от 08.08.2017 г. заявява, че не може да изпълни дадените указания в срок, тъй като не е надлежно назначен. С разпореждане от 09.08.2017 г. съдът е указал на адвоката, че е назначен с определението от 26.07.2017 г. В продължение на седем месеца от образуване на делото не е бил конституиран надлежен ответник поради неуточнеността на исковата молба. С молбата от 12.10.2017 г. ищцата посочва такъв, като с разпореждане от 17.10.2017 г. съдът конституира „Нова броудкастинг груп“ АД в качеството му на ответник и му изпраща препис от исковата молба. На 15.11.2017 г. е постъпил отговор на исковата молба, в който е направено възражение за местна неподсъдност на основание чл. 119, ал. 3 ГПК и с определение от същата дата делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Пред него е образувано гр. дело № 16220/2017 г., което е приключило с решение № 8678/18.12.2019 г. Впоследствие е образувано в. гр. дело № 4008/2020 г. по описа на Апелативен съд София, приключило с решение № 373/12.04.2021 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 236/02.06.2022 г., постановено по гр. дело № 3450/2021 г. по описа на Върховен касационен съд. Процесуалните действия в Окръжен съд Варна са извършвани във възможно най5 кратки срокове и не са били налице действия или бездействия, които да са довели до забавяне на съдопроизвоството. Обемът на извършените от съдебните инстанции процесуални действия налагал извода, че общата продължителност на гр. дело № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна не се явява неразумна по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ вр. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Едва след въвеждането на всички уточнения на исковата молба е станало възможност съдебния състав на Окръжен съд Варна да установи неподсъдността на спора на този съд и да го изпрати на компетентния да разгледа спора Софийски градски съд.

-В срока по чл. 131 , ал. 1 от ГПК е депозиран отговор с вх. № 10489/02.06.2025 г. от СГС.

Заявено е възражение за недопустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвид липсата на доказателства за изчерпана административна процедура по реда на Глава Трета „а“ ЗСВ. Твърди се ,че по делото е работено постоянно и ритмично без особени прекъсвания и забавяния - съдебните заседания са насрочвани съобразно с графика на съдебния състав в кратки интервали от време преди съдебната ваканция и след съдебната ваканция. Делото не е сред тези, изброени в чл. 329 ЗСВ. Исковата молба, по която е образувано производството по делото ( първоначално пред Административен съд - Варна, впоследствие и пред Окръжен съд Варна ) е била подадена пред некомпетентен да я разгледа съд, а и е страдала от неизправности, които са отстранени едва пред СГС и преди нарочване на делото. Неизправна е била и подадената касационна жалба. В тази връзка е заявено възражение ,че ищцата е допринесла за висящността на производството. В първото съдебно заседание, в което ищцата М. не се е явила, проведено на 17.12.2018 г., процесуални действия не са извършвани, за да се подсигури участие на назначения особен представител на ищцата и делото е насрочено за 13.05.2019 г. Проведени са две открити съдебни заседания, в които са 6 събирани доказателства, а решението е постановено в разумен според дисциплинарната практика на ВСС срок - 1 месец и една седмица от обявяване на делото за решаване (срокът от един месец по чл. 235, ал.

5 ГПК е инструктивен ). Своевременно е администрирано делото до въззивната инстанция. През време на висящността на делото действие са проявили и обективни фактори, каквито са обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение и последвалата го извънредна епидемична обстановка, отменена на 31.03.2022 г. С решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 15 от 12.05.2020 г. са приети и нарочни Правила и мерки за работата на съдилищата в условия на пандемия. Въз основа на тези правила и последващи заповеди на министъра на здравеопазването са предприемани множество мерки за временна организация на работата във всички съдилища в страната, в т.ч. и в СГС,САС и ВКС, ограничаващи възможността за провеждане на съдебни заседания и достъп на страни, вещи лица и магистрати до съдебните сгради. Това обстоятелство обективно повлиява върху срочността при разглеждане и решаване на съдебните производства. Съдът активно, добросъвестно и своевременно е ръководил процесуалните действия, като е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и в процеса на доказване, при баланс между интереса на страната да получи възможно най - бързо решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото. Не без значение при преценката за разумността на срока е и фактът, че делото е разгледано на три инстанции.