Решение № 1922 от 24.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от К. СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №

20222120104735 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по и скове по чл.34, ал.1 от ЗС, предяве-ни от И. К. К. и Д. К. К. срещу К. К. К, М. С. К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я., М. Н. К., Д. И. Б., Д.

А. А., Н. И. Ф., Е. И. Ф., Н. И. Ф., М. К. М., К. К. Г., Е. К. К., М. Щ. С., А. К. К., И. Д. Г., Т.

В. Г., Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н..

В хода на процеса са починали ответниците Т. В. Г., М. Щ. С. и Д. И. Б..

Наследници по закон на първата от тях са ответниците Д. Х. Г. и Х. И. Г..

Тези, на С. и Б., съответно – А. Г. С. и Щ. Г. С., и М. Х. Р. и Б. Х. Б., са били конституи-рани като страните по делото – на тяхно място и в същото качество.

Ищците твърдят, че с ответниците са наследници на М. Щ.К. а по съпруг – М. К. К.а, б. ж. на гр.Б, починала на ........г., и ка-то такива са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в гр.Б.,м.”Б”, а именно: ПИ с идентификатор ........с площ от 450 кв. м.; ПИ с иденти-фикатор ......с площ 2 573 кв. м.; ПИ с идентификатор ........ с площ от 259 кв. м.; ПИ с идентификатор ..... с площ от 1 603 кв. м.; ПИ с иденти-фикатор ....... с площ 4 522 кв. м.; ПИ с идентификатор......., с площ 486 кв. м., и ПИ с идентификатор........, с площ 2 577 кв. м., всички по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, по реституция по ЗСПЗЗ – въз основа на Решение № 10948 от 11.05.1995г. по преписка № 9308/18.01. 1991г. на ОСЗ Б, при посочените в исковата молба квоти. Твърдят и че не могат да поделят същите доброволно помежду си. Молят Съда да ги допусне до делба.

1

М. К. М., К. К. Г. и Е. К. К. ос-порват твърденията на ищците, че последните, заедно с ответниците К. К. К, М. С. К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я. и М. Н. К., са наследници на М. К.

К., защото техните наследодатели, съответно – М. И. К. и К.К. К. – деца от първия брак на съпруга й К. К. К., не са осиновени от нея, както се сочи в исковата молба. Твърдят и че имотът е бил работен и внесен в ТКЗС от техния наследодател К.К. К., а след реституцията му владян само от трите, поради което са го придобили по давност. Искат процесните ПИ, образувани от него, да бъдат допуснати до делба между тях, а по отношение на остА.-лите страни претенциите да се отхвърлят. Преди да починат ответниците Д. И. Б. и М. Щ.С. са дали становища в същия смисъл.

Ответниците Д. Х. Г., Х. И. Г. и Нико-лай Х. Н. излагат подобни съображения, досежно наследниците на М. И. К. и Киряк К. К., и считат, че същите не следва да участват в делбата, но оспорват и твърденията на М., Г. и К. да са придо-били процесните недвижими имоти по давност. А.логични са позициите и на ответни-ците А. К. К. и И. Д. Г., изразени чрез особените им представители – адв. Б.-А. и адв. С..

Ответницата Д. А. А. също оспорва твърденията на наследни-ците на К. К. К. да са придобили делбените имоти по давност.

Останалите ответници не вземат становища.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

С Решение № 10948/11.05.1995г. по преписка № 9308/18.01.1991г. на ОСЗ Бур-гас на наследници на М. Щ. К., а по съпруг – М. К. К., починала на 13.02.1955г., е възстановено правото на собственост в съществуващи /въз-становими/ стари реални граници на нива от 15.400 дка, находяща се в землището на с. М.Р, м.“Брястовете“ – имот 41 по картата за оземляване от 1931г.

Не се спори между страните, а и от заключението по СТЕ се установява, че гор-ният имот е идентичен с процесните седем.

В приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници на Ка – изх.№9401-9829/03.04.2017г. на Община Бс, като нейни такива, по закон – деца, са записани – И. К.

К., К. К. К., Щ.К. К., Е. К. Г., К К. К. и М. И. К.. В предста-веното от ответниците, обаче – изх.№94-01-20519/25.06.2018г. на Община Б, пос-ледните двама на фигурират. Ищците твърдят те да са били осиновени от общия насле-додател, а част от ответниците са оспорили това. Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тежест на техните наследници е, при условията на пълно и главно доказване, да установят фактите, на които основават претенциите си.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през 1902г. М. К. сключва брак с К. К. К., от който имат родени четири деца, а именно – Е. К. Г. на ......г., Щ К. К. на ......, И. К. К. – ....г., и К. К. К. на.....г. За нея бракът е първи по ред, а за съпруга – втори. От първия си брак – с Е. К. К., той има родени две деца – К. К. К. и М. И. К.. Семейството са бежанци от Източна Тракия. Заселили са се в пределите 2 на Царство България през 1913г., а от 1921г. са се установили в с.М. Р. околия Б. На 29.01.1927г. К. е починал, а на 29.07.1938г. М. К. К. е приела българско поданство.

Съгласно Отделъ III – § II, чл.39, вр. с чл.34, вр. с § I, чл.27 и чл.28 от Законъ за припознаването на незаконородените деца, за узаконението им и за осиновяването от 1890г.

/отм./, осиновяването се допуска с нарочен съдебен акт – определение, постано-вено от председателя на окръжния съд, което се обявява чрез залепянето му на опреде-лени от съда места и се обнародва в ”Държавен вестник”, както и в местните вестници.

Наследниците на М. И. К. – ищците И. К. К. и Д. К. К., и на К. К. К. – ответниците К.

К. К., М. С. К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я. и М. Н. К., не са ангажирали доказателства горната процедура да е била спазена по отношение на преките им насле-додатели, нито пък двамата да са били осиновени от Ка, съобразно законодател-ството на Османската империя, за времето на престоя на семейството в нея от 1902г. до 1913г. Напротив, в приложените по делото Акт №..../25.12.1943г. за смърт на първата и Акт за женитба от 1920г. на втория, като техен родител – майка, е посочена рождената им такава – Е. К. К.. При това положение, следва да се приеме, че те-зи страни не се легитимират като наследници на М. К. К. и исковете за делба на процесните недвижими имоти срещу тях /в производството по съдебна делба те имат едновременно качеството и на ищци, и на ответници/ следва да се отхвърлят ка-то неоснователни – изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 го-дини, а в чл.68, ал.1 от същия закон е указано, че владението е упражняване на факти-ческа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

T. e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се устано-ви по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически състав – обективен, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имота за период от десет години, и субективен – владелецът да държи вещта като своя /с намерение да я свои/.

В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато, яв-но и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик и да се сведе до знанието му.

На първо място, следва да се посочи, че обстоятелството владял ли е процесния имот наследодателят на ответниците М., Г. и К. – К.К. К., в периода след оземляването на К. през 1940г. до колективизацията – през 1956г., когато земята е внесена в ТКЗС от съпругата му, съответно – придобил ли е той правото на собственост върху него по давностно владение, подлежи на доказване в нарочно съдебно производство – по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване право на собственост към минал момент, като при уважаването на такъв е необходимо и изда-ване на ново решение от оргА. по реституцията по ЗСПЗЗ, с конститутивен ефект. Раз-глеждането на подобни възражения в делбения процес е недопустимо.

На следващо място, трябва да се посочи, че въпреки липсата на скица към рести- 3 туционното решение, то процесният имот е бил индивидуализиран в достатъчна степен с него, за да се породи и целеният реституционен ефект. Именно въз основа на същото, в периода 1997г. – 1999г. ответницата М. е водила дела срещу ползватели на тере-ни в зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а предявените от нея ревандикационни претенции са били уважавани, видно от представените по делото съдебни актове. Т. е., считано от 22.11.1997г., съобразно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /нова от ДВ бр.107 от 18. 11.1997г./, за нея и за другите наследници от коляното на К.К. би могла да те-че придобивна давност, а не от влизането в сила на ПНИ за м.“Брястите“ в землището на кв.”М.р, гр.Б, одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на об-ластния управител на Област Бургас – становище, възприемано често в съдебната прак-тика. В случая, обаче, това няма особено значение, тъй като според настоящия съдебен състав, в хода на съдебното производство не беше доказано от тях наличието на обек-тивния елемент на фактическия състав на обсъждания оригинерен придобивен способ, а именно – да са упражнявали фактическа власт върху земята непрекъснато, явно и спо-койно, за период от поне десет години, още по-малко – да са свели до знанието на оста-налите наследници на М. К. това. От събраните по делото гласни доказател-ства – показанията на свидетелите Р. Д. и С. С., а и от заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че първоначално възстановеният в стари реални граници имот от 15.400 дка никога не е бил ограден – като цяло, а на място – в рамките на процесните седем ПИ, съществуват множество малки градинки – 17 на брой, всяка с отделна ограда, обработвани през годините и досега от различни лица, както и пътища, осигуряващи достъпа до тях. Установява се и че М. ползва съвсем малка част от терена, както и че въпреки водените и спечелени дела, с предмет – ревандикационни искове срещу някои от ползвателите, тя не ги е отстранила и не е влязла във владение на имотите. Показанията на свидетеля Т. Т. не са относими към предмета на доказване, а тези – на Я. К съпруг на ответницата Е. К. – следва да бъдат преценявани при условията на чл.172 от ГПК, още повече че не са в достатъч-на степен конкретни и противоречат на остА.лия доказателствен материал по делото.

Представените от ответницата М. откази от право на собственост на някои от наследниците не са вписани в имотния регистър – съобразно изискванията на чл.100, ал.1 от ЗС, поради което не са породили правно действие, а и част от тях са били оттег-лени от подписалите ги лица – по ал.2 на същата разпоредба.

Предвид горното, следва да се допусне делба на процесните недвижими имоти, остА.ли по наследство от М. К. К., между следните лица и при квоти:

За коляното наследници на Е. К. Г.а – общо 1/4 ид. част, от която за И. Д. Г. – син – 4/48 ид. части, за Д. Х. Г. – внук – 2/48 ид. части, за Х. И. Г. – правнук – 2/48 ид. части, и за Н. Х. Н. – внук – 4/48 ид. части.

За коляното наследници на Щ.К. К. – общо 1/4 ид. част, от която за А. Г. С. – внучка – 3/48 ид. части, за Щ. Г. С. – внук – 3/48 ид. части и за А. К. К. – внук – 6/48 ид. части.

За коляното наследници на И. К. К. – общо 1/4 ид. част, от която по 3/48 ид. части за внуците М. Х. Р., Б. Х. Б. и Д. А. А., 1/48 ид. част за Н. И. Ф. – преживяла съпруга на 4 внук, и по 1/48 ид. част за Е. И. Ф. и Н. И. Ф. – правнуци.

За коляното наследници на Колю К. К. – общо 1/4 ид. част – по 4/48 ид. части за дъщерите му – М. К. М., К. К. Г. и Е. К. К..

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата М. сумата от 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна так-са в размер на 80 лв. за отхвърлянето на исковете им, на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между наследниците на М. Щ. К., а по съпруг – М. К. К., б. ж. на гр.Б, починала на ......г., на следните недвижими имоти: