Решение № 3763 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100101788 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът В. Я. И. твърди, че на 16.09.2020 г. (в исковата молба е посочена като дата 21.09.2020 г., като това е датата на постъпване на ищеца в болница), около 9,00 ч. на при пресичане на ул. „Св. Иван Рилски“ в гр. София (преди това е вървял на левия тротоар на бул. „Пенчо Славейков“), се е спънал в вдигната на 10 см. правоъгълно желязо, с размери 30 см. на 20 см., намиращо се на тротоара и е паднал. Сочи, че на посочената дата и час, е вървял с негов приятел по левия тротоар на бул. „Пенчо Славейков“, в посока към ул. „Св.

Иван Рилски“, която е еднопосочна улица и посоката на движение е отляво надясно. Пред тях са вървели и други хора. Когато са наближили ул. „Св. Иван Рилски“, вляво от тях е останал бл. 26, спрели са да изчакат идващите отляво автомобили, които са се движели по ул. „Св. Иван Рилски“ към бул. „Пенчо Славейков“. След като са преминали две-три превозни средства, останалите са им дали предимство за да продължат пътя си по отсрещния тротоар. Хората пред тях и те самите са тръгнали да пресичат, при което ищецът се е спънал в нещо на тротоара, залитнал е напред, тялото му се е усукало и е паднал с цялата си тежест върху лявата ръка и главата. Изведнъж е усетил много силна и остра болка в областта на китката на лявата ръка и главата. Впоследствие се е оказало, че ищецът се е спънал на тротоара в надигнато около 10 см. правоъгълно желязо, което е с размери 30 см. на 20 см.

Ищецът сочи, че хората са им се притекли на помощ, включително и от спрелите автомобили, за да го издърпат на пътното платно и да го пренесат обратно на тротоара.

Първо е видял ръката си, като му се е сторило, че в областта на китката, дланта и пръстите е станала с доста необичайна извита форма. Поддържа, че за минути е загубил съзнание, а вследствие от кръвозагубата е изпаднал в шок. След това е потърсил медицинска помощ в „УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ ЕАД. Поставена му е диагноза счупване на долния край на 1 лъчената кост, закрито, на лявата ръка и е извършена операция за поставяне на винтове и пирони. След операцията, до 24.09.2020 г. (датата на изписване) е изпитвал изключително силни болки, ръката и била трудно подвижна, имал е повсеместен оток на лявата ръка. Това е провокирало страх, предвид мисълта за инвалидизация, рухнал е психически. Сред изписването му е определено домашно лечение, предписани са процедури – активни и пасивни движения, ултразвук, индивидуален сплит. Предписани са му лекарства за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи, за 20 дни. Болката в китката се е проявявала ежедневно, по-силно нощно време, което често е водело до безсъние. След сваляне на имобилизацията, болката е продължавала, имал е значителна загуба на мускулатура. Не е можел да се обслужва сам, без чужда помощ, както и да задоволява елементарни битови нужди като пазаруване, къпане, готвене. Към настоящия момент е налице ограничена възможност за физическо натоварване, съчетана с непълен обем на движение на лявата гривнена става. Сочи, че възстановяването след операцията е изключително бавно и продължително, от активен човек, е изпаднал до състояние на реална социална изолация и не е можел да участва активно във формирането на приходи, довело и до влошаване на психичното здраве, като към момента в лявата ръка има поставено плака.

Ето защо, ищецът В. Я. И., претендира на основание чл. 49 от ЗЗД, обезщетение от ответника Столична община, в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта, както и сумата от 2318,40 лв. – имуществени вреди, под формата на разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта.

Ответникът Столична община оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че не са налице предпоставките, обуславящи реализиране отговорността по реда на чл.

49 ЗЗД. Сочи, че увредата може да настъпи по много начини, като дори документите към исковата молба не сочат непротиворечиво за един единствен начин. Поддържа, че пострадалият се е спънал в стърчащо желязо, което представлява спирателен кран на пожарен хидрант, като поставянето, премахването и поддържането на такива съоръжения е задължение на „Софийска вода“ ЕАД. Счита, че е налице принос на пострадалия, който при придвижването е разговарял с друг човек и не е внимавал къде стъпва. Поддържа, че нормалното и безопасно придвижване е задължение на самия пешеходец. Счита претенцията за завишена по размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, е за чужди действия/бездействия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е 2 причинил тези вреди.

Свидетелят В.М.В. сочи, че е очевидец на инцидента, като са тръгнали на 16 септември да пият кафе и да поговорят на „Хепи-то“, което е срещу „Пирогов“. Вървяли са по „Пенчо Славейков“ и на пресечката с „Иван Рилски“, са тръгнали да пресичат, като понеже улицата е еднопосочна, са изчакали автомобилите, пред тях е имало хора, които също са пресичали. Точно на тротоара е имала едно желязо, В. се е спънал и е паднал на лявата си страна на паветата на улицата. Времето е било хубаво, топло. След инцидента, го е виждал много пъти, той не спортува вече, през лятото не облича дрехи с къс ръкав, защото има белег.

Свидетеля О.Д.Д. сочи, че се грижи за майката на ищеца, като след изписване от болница, същият е изпитвал силни болки, пиел е обезболяващи, които не са му действали.

Не е могъл да се съблича, да кара, белегът на ръката е бил неприятен. След инцидента е стоял в къщи, не е контактувал с никого, наложило се е да му купи телефон, защото при инцидента е счупил и двата си телефона. Понеже е левичар, а пък лявата му ръка е оперирана, се е учел да пише с дясната ръка. Носил е специализирана шина месеци наред, около половин година. Има ограничено движение на ръката.

Наличието на стърчащо желязо и правоъгълна дупка на тротоара на процесният участък се установява и от представените по делото фотоснимки от ищеца.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от ЗОбС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който, общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Доказателства, опровергаващи тези задължения на ответника, не са ангажирани по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, в резултат на процесната травма ищецът е получил следното травматично увреждане: многофрагментно закрито счупване на дисталния (към китката) край на лъчевата 3 кост на лявата предмишница. При получаване на това увреждане и след сваляне на имобилизацията при раздвижване на ръката и китката (около 2 до 3 седмици) пострадалият е изпитвал силни болки и страдания. Такова увреждане се получава при падане върху терена с опиране на ръката в дланта при изпъната ръка в лакета, както е описано в исковата молба.

На 21.09.2019 г. видно от оперативния протокол от тази дата, е направена фиксация с плака и винтове и гипсова имобилизация. При преглед, извършен за нуждите на настоящата експертиза, ищецът се оплаква от изтръпване на ръката с липса на сетивност от лакета до върха на пръстите. По предната повърхност на лявата предмишница непосредствено на и над китката има надлъжен линеен сивкаво-белезникав цитракс от хирургическа операция с дължина 9 см., който е с траен характер. При определяне на обезщетението, настоящия състав съобрази тежестта на увреждането – многофрагментно счупване на дисталния край на лъчевата кост на лявата предмишница; оперативната намеса, наличието на белег, търпените неудобства и болки в ежедневието, съобразно събраните гласни доказателства.

Като взе предвид, търпените интензивни болки за продължителен период, вида на счупването, изпитаните негативни емоции и страдания, съдът намира, че сумата от 11 500 евро, ведно със законна лихва от датата на деликта, а именно от 16.09.2020 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и тежестта и последствията от увредата, които се установиха от събраните по делото доказателства. До пълният предявен размер от 25 564,59 евро (50 000 лв.) искът следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за сторените разходи за лечение, съобразно приложените фактури, в общ размер на 2318,40 лева.

Неоснователно е възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищецът е съпричинил увреждането, като доказателства в обратната насока няма събрани по делото.

Относно разноските.

При този изход на спора, на адв. Х. Ч., следва да бъде възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 500 евро.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 507,42 евро, представляваща държавна такса и сума в размер на 96,99 евро, за депозит за съдебномедицинска експертиза, съразмерно на уважената част от иска.

В полза на ответника Столична община, следва да бъде присъдена на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 150 евро, за разноски за юрисконсулт.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Столична община, Булстат 000696327, представлявана от кмета В.Т., гр.

София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на В. Я. И., ЕГН **********, представляван от адв. Х. Ч., гр. София, бул. „********, кантора 416, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 11 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на падане на 16.09.2020 г. в гр. София, при пресичане на ул. „Св. Иван Рилски“, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до окончателното плащане на главницата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 564, 59 евро (50 000 лева), като неоснователен, както и да му заплати сума в размер на 1185,38 евро за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение във връзка с процесния деликт, ведно със законна лихва, считано от 16.09.2020 г. до окончателното плащане.