Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261855 от 16.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13523/2020
Вид
Решение № 261855
Подписан
16.12.2020
В сила
16.12.2020
Състав
МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА, МИЛЕНА БОГДАНОВА МИХАЙЛОВА, ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 519 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 519, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 519, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за висшето образование
  • чл. 6 · Закон за висшето образование
  • чл. 16 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
  • чл. 11, ал. 9 · Закон за публичните финанси

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2020г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

ПЕТЯ

АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА

ХРИСТОВА въззивно гражданско дело

№ 13523 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба С.У.„СВ. К.О.“ срещу отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, за което е уведомен със съобщение изх. № 38147/12,08,20г., връчено на 10,10,20г., извършен по изп.дело № 20208600400666 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие – СГС.

Въззивникът твърди, че отказа е незаконосъобразен, т.к. принудителното изпълнение е насочено срещу държавно учреждение, каквото е С.У.„СВ. К.О.“, в нарушение на чл. 519, ал. 2 ГПК.

Въззиваемият С.И.С.изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ е депозирал обяснения относно обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Изпълнително дело е образувано по молба на С.И.С.срещу С.У.„СВ. К.О.“, за събиране на парично вземане.

Видно от преписката по изп. дело принудителното изпълнение е насочено към вземания на дължника от трети лица или са наложени запори върху негови банкови сметки. По наложените запори са постъпили парични суми и в резултат вземането е изцяло удовлетворено.

С разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело по молбата на С.У.„СВ. К.О.“ вх.

№ 24600/12,08,20г., като е приел, че молителят не се ползва със закрила по чл. 519 ГПК.

Длъжникът е уведомен за отказа със съобщение изх. № 38147/12,08,20г., връчено на 10,10,20г.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в установеният от ГПК срок. Разгледата по същество същата е неоснователна.

Съгласно процесуалната разпоредба на чл. 519, ал. 1 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, а в, ал. 2 на същата разпоредба е уреден редът и начина за изпълнение на парични вземания срещу тях.

Настоящият състав, като съобрази действащото позитивно право в отрасъла на висшето образование – - чл. 13, ал. 1 ЗВО, чл. 16 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019г., чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси, а така също като отчете особеността на учредителните и устройствени актове на жалбоподателя, намира, че определящо в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране на учебното заведение, като обстоятелството, че С.У.„СВ. К.О.“ разполага и с други източници на приходи съгласно чл. 123, ал. 2 ЗВО, които се изразходват за осъществяване на предвидените в чл. 6 ЗВО дейности, и академичната му автономия съгласно глава ІV ЗВО, не променят статута му на държавно учреждение. С оглед изясненото качество на жалбоподателя на държавно учреждение по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, то спрямо него не е допустимо да се предприема индивидуално принудително изпълнение за събиране на парични вземания. В този смисъл образуването на изпълнително дело насочено към С.У.„СВ. К.О.“ за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя С.И.С., е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а отказът на ЧСИ същото да бъде прекратено е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил списък с извършени такива. Затова независимо от изхода от спора съдът не присъжда разноски в негова полза.

Воден от изложеното, съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по искането на С.У.„СВ. К.О.“ обективирано в молба вх. № 24600/12,08,20г., за който е уведомен със съобщение изх. № 38147/12,08,20г., връчено на 10,10,20г., извършен по изп.дело № 20208600400666 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие – СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ДА

СЕ ИЗПРАТИ копие от настоящото решение за сведение и изпълнение по изп.дело № 20208600400666 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие – СГС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1,

2,