Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 577 от 09.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 568/2022
Вид
Решение № 577
Подписан
09.01.2023
В сила
10.03.2023
Състав
Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 108, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 108, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000568 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 130/01.12.2021 г.по т.д. 20205500901180 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Д.Б.Ж. З." АД с ЕИК - ...., седалище и адрес на управление: град С., рн „И.“, жк „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ 1 е осъдено да заплати на К. А. П. с ЕГН **********, с адрес: село Е., община К., ул. “Т.“ № 22, съдебен адрес: С., ул.

„Б." № 9, ет. 2, офис 4, чрез адв. И.Й. сумата от 14000-четиринадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за сумата над 14000 лева до предявения размер от 30000 лева, предявен като частичен от сумата 73280 лева, представляваща разликата между доброволно заплатеното от застрахователното дружество и пълния претендиран размер от 80000 лева, като неоснователен; осъдено е дружеството да заплати на К. П. сумата от 78.79-седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки, представляваща извършени от П. разходи за 1 лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за сумата над сумата 78.79 лева до предявения размер от 112,56 лева, като неоснователен; осъдено е дружеството да заплати на П. направените по делото разноски в размер на 886.89 лева, съобразно уважената част на предявените искове, а П. е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 520,73 лева съобразно отхвърлената част на предявените искове.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 665/21.01.2022 г. от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Д.Б.Ж. З." АД чрез юрисконсулт Б. Е. М.. Решението се обжалва от ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД в частта, с която е присъдена горница над 4000 лева до пълния присъден размер от сумата от 14000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху визираната обжалвана горница в размер на 10000 лева от 13.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е присъдена горница над 39.39 лева до пълния присъден размер от сумата от 78.79 лева като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху визираната обжалвана горница от 39.39. лева от 13.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта му за разноските. Първоинстанционното решение се счита за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и че е необосновано. С жалбата се представя и платежно нареждане от 19.01.2022 г. за изплатени на ищцата общо 4904.57 лева, от които 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди - 856.74 лева – законна лихва от 13.12.2019 г. до 21.12.2022 г.; 39.39 лева – обезщетение за имуществени вреди и 8.44 лева – законна лихва от 13.12.2022 г., като се счита, че горните суми са справедливо обезщетение за вредите. Сочи се, че ответникът е заплатил извънсъдебно и сумата от 6720 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Моли да бъде отменено обжалваното решение в обжалваните части, като бъдат отхвърлени предявените искове в тези части, а в условията на евентуалност – да бъде намален размера на исканото застрахователно обезщетение поради прекомерност. Излагат се доводи свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД – неговата завишеност и че не кореспондира с аналогични случаи от съдебната практика; обстоятелството, че пострадалата П. с пътното си поведение обективно е 2 станала причина в значителна степен за настъпване и увеличаване на вредите – наличие на съпричиняване, поради нарушение от пешеходката на разпоредби на ЗДвП; приключил напълно оздравителен процес, наличие на предходни травми, непроведена от ищцата адекватна рехабилитация; необходимост от определяне процент за съпричиняване от ищцата в размер на 90%; относно началния момент на изчисляване на дължимата лихва.

Претендират се разноски.

Постъпил е с Вх.№ 3723/11.04.2022 г. отговор на внесената от ЗАД въззивна жалба от К. А. П. чрез адвокат Б. Б. Б., вписан в Адвокатска колегия – С.. Счита жалбата на ЗАД за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива доводи за заниженост на присъденото обезщетение на ищцата, конкретно се спира на възстановителния процес при ищцата; възразява срещу искания в жалбата процент за принос на ищцата за настъпване на ПТП, като счита, че приетият 30% принос в първоинстанционното решение би следвало да е значително по-нисък.

Претендира разноски.

Внесена е с вх.№ 3739/11.04.2022 г. насрещна въззивна жалба от К. А. П. чрез адвокат Б. Б. против Решение № 130/01.12.2021 г.по т.д. 1180/2020 г. на СтЗОС в отхвърлителните му части. Счита се същото в тези части за неправилно и незаконосъобразно по отношение на размера на приетото за справедливо присъдено обезщетение и по отношение приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и в частта му за разноските. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните му части и постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника за плати на П. пълните предявени размери на обезщетения, ведно с дължимата лихва от 13.12.2019 г. – датата на уведомяване на застрахователя, както и разноските в пълен размер. Излага конкретни съображения: относно приложението на чл. 52 от ЗЗД – несправедливо са били оценени вредите причинени на ищцата, сочи броя и вида на травматичните увреждания, коментира приетата СМЕ и сроковете за възстановяване, включително и че ищцата до края на живота си ще има оплаквания при промяна на времето или натоварвания от получената фрактура на лява раменна кост; анализира събраните гласни доказателства относно негативното въздействие на получените травми в живота на ищцата, като се твърди, че определеният от съда размер на обезщетение за нанесените неимуществени вреди се разминава 3 с принципа на справедливост. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приетото от СтЗОС съпричиняване от 30% от ищцата се сочат доводи, че не е установен конкретен принос на пострадалата, обсъждат се фактически обстоятелства относно местопроизшествието. Не се сочат нови доказателства, не се правят доказателствени искания.

Постъпил е отговор на жалбата на П. от ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД с вх. № 6657/24.08.2022 г., с който се моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Твърди се, че част от фактите и доказателствата в жалбата са разгледани избирателно, а други не са били обсъдени. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в така обжалваната му от П. част, като се излагат конкретни съображения свързани с получените травматични увреждания от ищцата, с възстановителния процес, относно критериите за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, както по отношение на приетия от съда процент на съпричиняване от страна на пострадалата, който според дружеството е минимален.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се съответни неблагоприятни за тях части – осъдителна, респ. отхвърлителна от първоинстанционно решение, откъм съдържание са редовни, поради което се явява допустими.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Стара Загора са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 380 КЗ.

Ищцата К. А. П. е твърдяла в исковата си молба, че ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.

З." АД е сключил на 20.05.2019 г.задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № ........, валидна от 20.05.2019 г. до 19.05.2020 г., за лек автомобил „М.”, модел „А.” с рег. № ....... Посочва се, че при ПТП на 27.11.2019 г., около 06:30 ч., в с. Е., общ. К., на ул. „Б.к." до кръстовището с ул. „Б.К.”, водачът С.П.Ш., управлявайки лек автомобил „М.

А." с рег. № ......, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като 4 не спазил необходимата странична дистанция и блъснал пешеходката К. П., движеща се плътно вдясно до бордюра по пътното платно, попътно на лекия автомобил. Вследствие на описаното ПТП ищцата получила следните телесни увреждания: Мозъчно сътресение със загуба на съзнание; Контузия на главата; Счупване на шийката на лявата раменна кост; Множество масивни охлузвания на лицето; Кръвонасядания по клепачите на двете очници; Оток и кръвонасядане по дясна лицева половина; Охлузвания по двете ръце;

Кръвонасядане по дясното седалище; Оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно; Оток и кръвонасядане по дясна глезенна област. Сочи се, че след удара ищцата изпаднала в безсъзнание. Била откарана с линейка в МБАЛ „Д- р Х.С." град К.. Оплаквала се от гадене, главоболие и силни болки в контузените места. Претърпяла операция за наместване на фрактурата. Ръката й била обездвижена с ортеза. От удара получила много охлузвания по лицето и кръвонасядания по клепачите, не можела да вижда, очите й били зачервени и подути. Получила наранявания от вътрешната страна на устата. Не можела да се храни и да дъвче. Около седмица приемала само сокове със сламка. След това започнала да се храни предимно с кашести храни. Към момента се хранела нормално, но избирала по-меки храни. Една седмица била на памперси, тъй като от нараняванията по тялото не е можела да става и да се придвижи до тоалетната. Налагало се съпругът й да й помага в домакинството, при къпане. Не можела да излиза сама, тъй като получавала световъртежи. Изпитвала силно главоболие, била замаяна, често усещала световъртеж. Светлината я дразнела. Категорично й били забранени четене, гледане на телевизията и други средства за получаване на информация, поради опасността от претоварване на мозъка. В исковата молба се посочва, че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки и ограничения на движението в областта на лявата раменна става. Все още я боляла главата. От продължителния прием на течен аналгин е започнала да се оплаква от дразнене на стомаха. След инцидента й се наложило да напусне работа. На моменти се оплаквала от главоболие, виене на свят, нарушено равновесие, като получила увреда на вестибуларния апарат, вследствие на процесното ПТП. Твърдяло се е, че отделно от гореописаните неимуществени вреди ищцата търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински консумативи, както следва: за издаванене на СМУ на живо лице от Съдебна медицина гр. С.З. - сумата 50,00 лева, за потребителска 5 такса по фактура № 183169/30.11.2019 г., изд. от „МБАЛ - Д-р Хр. С.“ ЕООД - гр. К. - сумата 17.40 лева, за лекарства и медикаменти общо 45.16 лева. В исковата молба се посочва, че ищцата е уведомила ЗАД „Д.Б.Ж. З." АД за настъпилото произшествие с уведомление, получено от ответника на 13.12.2019 г. Ответното дружество образувало щета с № ......, като определило и изплатило обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 6720 лева. Посоченото обезщетение не удовлетворява ищцата, поради което е предявен и настоящият иск за разликата между вече платената сума от 6720 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 80000 лева. Поискала е съдът да осъди ответника да плати на ищцата сумите, както следва: 30000/тридесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 73280 лева, представляващи разликата между доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 6720 лева до пълния размер от 80000 лева, заедно със законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на уведомлението - 13.12.2019 г. до окончателното плащане, 112,56 лева /сто и дванадесет лева и 56 ст./, представляващи извършени от ищцата разходи за лечение и медицински консумативи, заедно със законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на уведомлението - 13.12.2019 г. до окончателното плащане, както и всички направени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. По делото е била постъпила уточняваща молба от ищцата, в която са били направени следните уточнения: посочила е, че в обстоятелствената част на исковата молба са посочени изчерпателно всички известни факти по отношение на настъпилото ПТП на 27.11.2019 г. и неговия механизъм, така както въпросните факти са били отразени в издадения по повод произшествието Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.