Решение № 24 от 30.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Н., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА

Административно наказателно дело № 20263620200007 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от А. К. В. срещу НП № 25-0280-000637/26.11.2025г. на Началник РУ К., към ОДМВР Шумен, с което за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 500 лева /255,65 евро.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката.

Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В жалбата се посочва, че НП е постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата, касаещи вината. Предвид изложеното моли за отмяна на НП. Претендира разноските по делото - адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, представено е писмено становище.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва така постановения акт, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за 1 безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 22.09.2025г. е бил съставен АУАН серия GA, 3192359, с който е констатирано нарушение, след проверка от дежурните полицейски служители, което нарушение е извършено от жалбоподателката и изразяващо се в това, че „на 22.09.2025г. … като родител предоставя на малолетния си син Г.Г.Н., ЕГН **********, да управлява триколесен мотопед задвижван посредством ел.двигател, с номер на paMa-HU7KYDLK5RA100069, червен на цвят, неустановена собственост, с референтна височина 70см. измерена с ролетка, попада в категория L 2 E - P, определено в регламент на ЕС 168/2013 на европейският парламент и на съвета от 15.01.2013г. във връзка с чл.26,ал.З от ЗАНН, което не е регистрирано по надлежния ред.“.

В последствие преписката е изпратена на РП Шумен по компетентност относно престъпление по чл. 345, ал.2 НК. С Постановление от 18.11.2025г., на наблюдаващия прокурор, е отказал да образува наказателното производство по преписка вх.№ 4874/2025г. по описа на ШРП, преписка с рег. № 280зм-233/25 – 24.09.2025г., по описа на РУ К..

След получаване на постановлението от ШРП, наказващият орган е издал Наказателно постановление (НП) № 25-0280-000637/26.11.2025г. на Началник РУ К., към ОДМВР Шумен, с което за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 500 лева /255,65 евро на А. К. В., при условията на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.

НП № 25-0280-000637/26.11.2025г. на Началник РУ К., към ОДМВР Шумен, е съставено за това, че „на 22.09.2025 г. около 17:28 часа. в С.Т. на УЛ.*** …...като родител предоставя на малолетния си син Г.Г.Н., ЕГН **********, да управлява триколесен мотопед задвижван посредством ел.двигател, с номер на paмa-HU7KYDLK5RA100069, червен на цвят, неустановена собственост, с референтна височина 70см. измерена с ролетка, попада в категория L 2 E - P, определено в регламент на ЕС 168/2013 на европейският парламент и на съвета от 15.01.2013г. във връзка с чл.26,ал.З от ЗАНН,което не е регистрирано по надлежния ред“.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 09.12.2025г.

Издаденото НП е на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, след като с Постановление от 18.11.2025г., на наблюдаващия прокурор, е отказал да образува наказателното производство по преписка вх.№ 4874/2025г. по описа на ШРП, като в този случай не се изисква съставянето на АУАН. Това следва от стриктното тълкуване на нормата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, където изрично е посочено, че „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган“.

Проведени са две съдебни заседание, в които са разпитани всички пол.служители, ангажирани с адм.производство по процесното НП – С. И. С. и С. И. Е., служители на РУ К., както и един свидетел при режим на довеждане от страна на жалбоподателката.

2

Свидетелите С. И. С. и С. И. Е., служители на РУ К., заявиха, че при извършената от тях проверка било установено, че процесното превозно средство (триколесен мотопед) не било регистрирано по надлежния ред, било без регистрационни табели и било управлявано от малолетно лице, непридружено от свой родител. И двамата свидетели посочват, че майката на момчето е дошла от къщи, след като полицаите са указали на момчето да й се обади. Свидетелят Е. посочва, че при пристигането си на мястото на проверката, жалбоподателката и майка на управляващия Гюней, е казала на сина си „колко пъти ти казвам да не го изкарваш, да не го караш“.

Свидетелката Демирова, доведена от жалбоподателката сочи, че е била заедно с последната, когато е получила обаждане от сина си, че са го спрели полицаи. Били в дома на свидетелката да пият кафе. Сочи, че жалбоподателката не знаела, че синът й бил взел мотопеда и при обаждането била изненадана, защото не давала на сина си да кара „мотора“ (мотопеда).

Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните доказателства: гласни – показанията на свидетелите, при съставяне на АУАН серия GA, 3192359/22.09.2025г. (отменен), както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които се кредитират като относими и достоверни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В настоящото производство, на първо място, районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, то ест – дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, от съответния компетентен за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, л. 34 от делото. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от получаване на преписката от ШРП.

Описаното и установено по делото от фактическа страна съставлява нарушение на чл.

140, ал.1, изр. 1-во ЗДвП, който сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съдът счита, че са налице редица основания за отмяна на обжалваното НП.

На първо място жалбоподателят е наказан на основание чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Същевременно в АУАН (отменен) и в НП жалбоподателят е посочен, че е санкциониран като родител, предоставил на малолетния си син Г.Г.Н., роден на 25.01.2013г., да управлява триколесен мотопед задвижван посредством ел.двигател, с номер на paмa-***, червен на цвят, неустановена собственост. От друга страна пък – в Постановление от 18.11.2025г., на наблюдаващия прокурор, с което е отказал да образува 3 наказателното производство, е записано, че А. В., в качеството й на собственик на посоченото МПС е допуснала същото да се управлява от малолетния й син Гюней Неждет.

Така посоченото описание на нарушението е неясно и неточно и от същото не става ясно в какво точно качество е санкциониран жалбоподателят – като собственик на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, допуснал управлението му от непълнолетното му дете, или като родител, допуснал управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, но с неустановена собственост. Това безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран, което несъмнено води до невъзможност да организира надлежно защитата си и съответно съставлява основание за отмяна на НП на това основание. В случая е нарушена правна норма на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателна отговорност носят пълнолетните лица, които са извършили административно нарушение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба – отговорност носят и непълнолетните, навършили 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на нарушението. По отношение на малолетните лица (лица под 14 години) и непълнолетни, на възраст от 14 г. до 16 г. административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда, че за нарушенията, извършени от тях, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В случая нито в прокурорското Постановление от 18.11.2025г., нито в наказателното постановление са изложени фактически данни или обстоятелства, които да установяват елементите на „съзнателно допускане“ по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. За да бъде обосновано наличието на „съзнателно допускане“ на извършване на административно нарушение от малолетно лице, следва да бъдат изложени конкретни факти, които указват знание на родителя и волята му да допусне или да не предотврати административното нарушение. Липсата на подобни данни представлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на жалбоподателя. Освен това възможността за съдебен контрол предполага детайлно и пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Описанието на нарушението и правната му квалификация не могат да се предполагат, а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от всичко изложено до тук, нарушението се явява и недоказано по следните съображения. В конкретния случай водачът на нерегистрираното МПС – малолетния към датата на нарушението Гюней Неждет и че е син на жалбоподателката.

Следователно при установяване на административно нарушение, извършено от малолетно лице, административнонаказващият орган следва да докаже наличието на „съзнателно“ 4 допускане на това нарушение от страна на родителя.

Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателката е знаела за поведението на малолетния си син, нито че е била наясно с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дори напротив. Не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението. Липсата на подобни доказателства води до извод за недоказаност на субективната страна на нарушението и също е основание за отмяна на атакуваното НП. От събраните свидетелски показания на свидетелите Е. и Демирова, макар и изслушани по искане на насрещните страни, се установи, че жалбоподателката не е знаела, че синът й и взел мотопеда на процесната дата и че същата не му разрешава да го управлява.