Решение № 309 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110213988 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СОА23-РД11935/09.10.2023 г., издадено от Д Б – зам.-кмет на СО, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на Ц. Л. Ц., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Санкционираното лице обжалва НП в срок, с искане за редуциране на наложеното наказание, като сочи, че глобата от 200 лева била непосилна за него.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и иска от съда да редуцира размера на глобата, като сочи, че не оспорва фактите и не твърди, че е паркирал правилно.

Въззиваемата страна Столична община, редовно призована, изпраща представител в лицето на юрк. П. Същата иска от съда да потвърди издаденото НП, като сочи, че то било правилно и законосъобразно, а нарушението било доказано безспорно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 08.09.2023 г. в 09:35 часа, свидетелите С. Г.а и К. К били изпратени на проверка в гр. София, на ул. „Ген. Гурко“ № 2, че лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. номер е паркиран на паркомясто, предназначено за хора с увреждания. Същото се намирало на ул. „Ген. Гурко” № 2 с посока на движение към ул. „Граф Игнатиев”. Въпросното паркомясто било сигнализирано с пътен знак Д21 – „Инвалид”, указващ мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи лица с увреждания.

На мястото било установено, че автомобилът е паркиран от лицето Ц. Ц., а в автомобила бил поставен на видно място стикер за инвалидност. При осъществената проверка било установено, че инвалидният стикер е издаден на лицето З Я, като същата е майка на жалбоподателя, но не е била на мястото, нито автомобилът е паркиран във връзка с нейни нужди на посоченото място и във въпросния ден и час.

Свидетелката С. Г.а намерила, че е налице осъществено административно нарушение от страна на водача на посоченото МПС и съставила на Ц. Ц.

АУАН с № 032661/08.09.2023 г. за констатирано нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът бил връчен на Ц. веднага след съставянето му срещу подпис.

На базата на съставения АУАН е издадено процесното НП № СОА23РД11-935/09.10.2023 г., издадено от Д Б – зам.-кмет на О, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на Ц. Л. Ц., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – С. Г.а и К. К, чиито показания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателствени материали и са логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно 2 постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП: „Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания;”.

За нарушаването на тази разпоредба е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 178а от ЗДвП: „Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.” Съдът намира, че безспорно е установено, че процесното превозно средство е паркирано на посоченото паркомясто. В тази насока има категорични доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели.

Безспорно е наличието и на посочения по-горе пътен знак, т.е. няма спор, че процесното място е точно такова, предназначено за хора с трайни увреждания, а за това свидетелстват освен твърденията на свидетелите и схемата на пътното платно, приложена по делото.

На следващо място, установено е, че жалбоподателят не е лице, което има увреждания, поради което не попада в категорията на лицата, които имат право да паркират на посоченото място.

Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят много ясно е възприел поставения пътен знак на мястото. Тук е моментът да се посочи, че лицето е използвало и инвалидна карта, издадена за друго лице, без да има правно основание за това. Ето защо, съдът намира, че нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл от страна на жалбоподателя.

На жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. Административнонаказващият орган е определил размера на наказанието правилно, в точно установения от закона размер, който не може да бъде редуциран, тъй като законодателят го е предвидил като абсолютно определен във всеки случай на това нарушение. Ето защо, искането на жалбоподателя за намаляване размера на наказанието е 3 неоснователно и не може да бъде уважено.

Всички тези доводи водят този съдебен състав до крайния извод, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а като такова следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № СОА23РД11-935/09.10.2023 г., издадено от Д Б – зам.-кмет на СО, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на Ц. Л. Ц., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4