Решение № 148 от 04.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500217 по описа за 2024 година С решение № 132 от 06.03.2024г. по гр.д. № 720/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „Лев инс“ АД-гр.София да заплати на С. И. Ц. от с.Поликраище, обл.В.Търново, сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 132,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени вследствие на настъпило на 26.01.2023г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответника л.а. „Ауди А“ с рег.№ ВТ 65****, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.03.2023г. до окончателното им изплащане. Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 25000 лв. до пълния преявен размер от 50000 лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 50000лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от С. Ц., чрез пълномощника адв.Св.И.. Счита решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че 1 неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищеца травми и претърпените от него болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива и в непълна степен е преценил степента, характера и последствията от причинените му телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания. Счита, че неправилно съдът не е отчел продължителността на болките и страданията, на оздравителния процес, както и наличието на сериозна психологическа травма. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в размер на 50000лв., ведно със законната лихва.Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Л.С., в който се заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ОСВ.Търново в обжалваната част като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от приложеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35/ 26.01.2023г. и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, от същата дата, ч е на 26.01.2023г. на гл.път I-5, км. 98+100м., е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ВТ 65****, управлявано от водача М. В., загинал, и товарен автомобил „Ман“ с рег.№ ВТ 11****, при което на С. Ц. са причинени увреждания.

Видно от заключението на СМЕ, на С. Ц. са причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без открита вътречерепна травма; липса на спомен за станалото; главоболие и световъртеж; закрита гръдна травма-счупване на 1-во ребро вдясно и 2-3-4-то ребро вляво; излив на кръв и въздух в лявата гръдна половина; контузия на бял дроб двустранно; травматичен шок, кръвонасядания по двете китки, 2 ръзкъсно-контузни рани по пръстите на двете китки. Вещото лице е посочило, че гръдната травма и травматичният шок са причинили трайно затруднение на снагата над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около 6 месеца, като през първите 30-40 дни болките са били със значителен интензитет и постепенно са затихвали. Мозъчното сътресение и останалите травми са със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца, като през първите 10-15 дни болките са били значителни. Експертът посочва и че към момента на прегледа, извършен година след ПТП, пострадалият е възстановен напълно, без оплаквания и без дефицити в движението на снагата.

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.

Пендова, майка на ищеца, и св.Попов, свако на ищеца, се установява, че С. Ц. изпитвал силни болки след катастрофата, не помнел нищо, и много се променил психически. Станал затворен, изнервен, тревожен. Около две седмици не можел да се обслужва сам и родителите му се грижели за него. И към момента при промяна на времето изпитвал лека болка. Било му тежко, защото загубил най-близкия си приятел.

Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от М. В., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от

КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Ауди А4" с посочения по-горе рег.№, управляван от М. В., в резултат на чиито действия /съгласно 3 приетата САТЕ/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на М. В. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача Веселинов, а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни увреждания на С. Ц..

Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач Веселинов.

Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените от жалбоподателя във въззивната жалба оплаквания, е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая е предявен иск за 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 25000лв., и е отхвърлил предявения иск за разликата до 50000 лв., в която и част се обжалва решението. Така постановеното от ОС-В.Търново решение в отхвърлителната част е частично неправилно. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по справедливост.

Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и заключението на СМЕ, се установява, че С. Ц. е претърпял силни болки и страдания от получените травми, описани по-горе, бил силно стресиран, не можел да се обслужва сам за около две седмици, променил се емоционално-станал затворен, тревожен и изнервен. Получените при ПТП травми са довели до значителни неудобства 4 от физическо и емоционално естество, отразили се негативно на психиката и ритъма и начина му на живот-около два месеца не е ходил на училище.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от С. Ц. душевни и физически болки и страдания възлиза на 35000лв., което обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в най-пълна степен понесените от него болки и страдания.

Предвид изложеното, следва решението на ОС-В.Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 25000лв. до 50000лв., да бъде отменено само за разликата от 25000лв. до 35000лв., като вместо него бъде постановено застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди още 10000лв. /освен присъдените от ОС-В.Търново 25000лв./. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати: При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати: на жалбоподателя- разноски по делото за внесена държавна такса за първа инстанция съразмерно на уважената част от иска-още 100 лв. /освен присъдените 250 лв. по иска за неимуществени вреди/, и 200 лв.-разноски за внесена държавна такса за обжалване, или общо 300 лв.; по сметка на ВТАС400 лв.-държавна такса върху уважения размер на иска.По отношение размера на разноските за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА: с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът определя на пълномощника на жалбоподателя адв.възнаграждение в размер на 2200лв., предвид на което на адв.И. се дължи адв.възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата -880 лв. На ответника по жалба също се дължат разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 250 лв., предвид на което с оглед отхвърлената част от жалбата следва жалбоподателят да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 132 от 06.03.2024г. по гр.д. № 720/ 2023г. по 5 описа на ОС-Велико Търново, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. Ц., ЕГН **********, от с.Поликраище, обл.В.Търново, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение з а неимуществени вреди за разликата от 25000лв. до 50000лв., само за р а з л и к а т а над сумата 25000 лв. до 35000 лв., вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК 121130788, да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, от с.Поликраище, обл.В.Търново, сумата още 10000лв. /десет хиляди/ лева /освен присъдените 25000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания, претърпени от него в резултат на настъпило на 26.01.2023г. ПТП , причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ВТ 65****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК 121130788, да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, от с.Поликраище, обл.В.Търново още 300 лв. разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК 121130788, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса върху уважения размер на иска-400лв.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК 121130788, да заплати на адв.С. Н. И. от ВТАК адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция- 880 лв.