Решение № 1993 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1993 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20261100502524 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, ЗАД „ЕВРОИНС“, срещу постановление от 09.12.2025 г. по изп. дело № 1610/2025 г., с което съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение до сумата 500 лв. и такси и разноски до сумата 5654.37 лв.

Жалбоподателят твърди, че не дължи адвокатско възнаграждение, такси и разноски, тъй като е заплатил пълния размер на дълга преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, в евентуалност дължимото за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение да бъде определено в размер 50 лв., като се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.

Взискателят оспорва жалбата, с твърдения, че адвокатското възнаграждение е договорено по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. и се дължи при извършено плащане след образуване на изпълнителното дело, а възнаграждение се дължи както за образуване, така и за процесуално представителство, тъй като при образуването страната няма как да знае какви по обем действия ще бъдат извършени.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по съображенията изложени от взискателя.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт – т.2, тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г.

1

Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на В.И.Д. по молба, подадена от упълномощен адвокат на 21.11.2025 г. при договорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 28.11.2025 г. В поканата за доброволно изпълнение са посочени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер 5772.33 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 3894.84 лв. На 02.12.2025 г. е подадено възражение от длъжника с приложено платежно нареждане от 28.11.2025 г. за заплащане на сумата 97 052.69 лв. и искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, такси и разноски.

С постановление от 09.12.2025 г. съдебният изпълнител е редуцирал разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до 500.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване и 300.00 лв. за водене на изпълнителното производство и таксата по т. 26 по ТТР към ЗЧСИ, съгласно намаленото адвокатско възнаграждение и е отказано да бъдат редуцирани другите начислени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. в това число обикновените и пропорционални такси.

Длъжникът се освобождава от отговорност за разноски по изпълнението и последните са за сметка на взискателя, в случаите на чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК., уреждаща отговорност за разноски при доказано, по някой от посочените в чл.433, ал.1, т.1 ГПК начини, плащане преди образуване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят не се позовава на извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело, поради което дължи разноски за изпълнението.

От изложеното по – горе може да се направи извод, че единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, е свързано с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, с която взискателят нито е възложил на съдебния изпълнител проучването на имуществото и избора на изпълнителния способ, нито е посочил изпълнителен способ, която нередовност не е отстранена и до настоящия момент, доколкото посочването на способа е част от задължителното съдържание, съгласно чл.426, ал.2 ГПК. В случай, че молбата за образуване на изпълнителното производство беше съобразена с изискванията за редовност взискателят би получил изпълнение, доколкото запор може да се наложи и преди получаване на покана за доброволно изпълнение и изтичане на срока за това за длъжника, доколкото се касае и за длъжник застрахователно дружество, съответно не биха били необходими каквито и да е последващи изпълнителни действия. След получаване на поканата за доброволно изпълнение и без да се прилага способ за изпълнение вземането е събрано чрез превод на сума, достатъчна да покрие дълга, по сметка на съдебния изпълнител, поради което няма да възникне необходимост от извършване на други действия за удовлетворяване на вземането, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи не съобразно материалния интерес, а в размер 200 лв. за образуване на делото, който размер е съответен на принципа за пропорционалност и разумност при определяне на размера на адвокатското възнаграждение и до който размер същото следва да бъде намалено.

2

Като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото при изчисляване на същата, съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата, не се включват единствено авансовите такси. Адвокатското възнаграждение е вземане на взискателя, което макар и възникнало в хода на изпълнението, подлежи на събиране от съдебния изпълнител, поради което е част от интереса, върху който следва да бъде изчислена пропорционалната такса. Така, изчислена, съгласно т.26, б.“д“ от ТТРЗЧСИ, върху интерес в размер 84 999.44 лв. ( главница, лихви и разноски ) и адвокатско възнаграждение, в размер 200 лв., пропорционалната такса по т.26 е в размер 5543.97 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена.

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, в частта над сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение и над сумата 5543.97 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 09.12.2025 г. по изп. дело № 1610/2025 г , в частта, с която е оставено без уважение възражението на ЗАД „ЕВРОИНС“, ЕИК 121265113 за изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за сумата над 200 лв. ( 102,26 евро ) – разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата над 5543.97 лв. ( 2834,59 евро ) такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява: НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 200 лв. ( 102,26 евро ) и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 5543.97 лв. ( 2834,59 евро ).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3