Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
44054/2022
Подписан
18.08.2023

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14085 гр. С., 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110144054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., с която против Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... и М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., са предявени по реда на чл. 422, вр. чл.

415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност (Ж. М. С. – 1/3 част и М. Б. С. – 2/3 части) следните суми: 373,51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане; 106,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2017 г. – 30.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2020 г. по ч. гр. д. № 36223/2020 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ателие № 9, находящо се в гр. С..................., с абонатен № 409004, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответниците имат качеството на „битови клиенти“ на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират 1 средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът поддържа, че съгласно Общите условията за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., които са влезли в сила спрямо ответниците, неупражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като същите не са заплатили дължимата цена.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, както и стойността на общата фактура в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от общите условия, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а като не са заплатили процесната главница, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата. Ищецът твърди, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сградата етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ж. М. С. и М. Б. С., чрез назначения им особен представител адвокат С. А., с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че няма доказателства за стойността на задължението и каква услуга е използвана от ответниците. Възразява се за погасяване на вземанията по давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 07.08.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. М. С. и М. Б. С., при условията на разделност (1/3 за Ж. С. и 2/3 за М. С.) за сумата от 373,51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане; и за сумата от 106,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2017 г.

– 30.07.2020 г.

С разпореждане от 03.09.2020 г. съдът е издал поисканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

2

По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. № 2920, нот. дело № 35/2008 г. от 01.02.2008 г., видно от който Б.С.А. е продал на Ж. М.

С., М. Б. С. и С. Б. С. следния свой недвижим имот, а именно: ателие № 9, находящо се в гр.

С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс-4“, бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво, със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

По делото е приет Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 162, том III, рег. № 26599, нот. дело № 527/2008 г. от 29.08.2008 г., видно от който С. Б. С. е дарила на сестра си М. Б. С. собствената си 1/3 идеална част от посочения по – горе недвижим имот: ателие № 9, находящо се в гр. С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс-4“, бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво, със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

По делото е приет и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том II, рег. № 1080, нот. дело № 203/2017 г. от 13.04.2017 г., видно от който М. Б. С. – лично, като собственик на 2/3 идеални части и Ж. М. С. – чрез пълномощника си М. Б. С. като собственик на 1/3 идеална част са продали на Е.Й. Д.а и Г.Р. Д. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на район „М.“, Столична община, одобрени със Заповед РД- 18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: ателие за творческа дейност – ателие № 9, находящо се в гр. С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс- 4“, бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво, със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Представен е протокол от проведено на 08.03.2008 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „М. 2“, бл. 246, вх. 1 и 2, на което те са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и извършване на услугата топлинно счетоводство. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесното ателие е положен подпис от С. Б. С..

Представен е договор № 2735-1/14.04.2008 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „М.

2“, бл. 246, вх. 1 и 2 като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост.

Прието е и Разрешение за ползване № ДК-07-539/06.11.2008 г., издадено от РДНСК – С., с което е разрешено ползването на топлопроводни сградни отклонения и абонатни станции за жилищни сгради – III-ти и IV-ти етап, находящи се в УПИ ХIII-1382 и УПИ ХIV-1391, кв. 1, по плана на гр. С., м. „М. 2“ с административен адрес: гр. С., ж. к. „М. 2“, бл. 246 и бл. 247, район „М.“ – Столична община.

Приет е и договор от 01.06.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – 3 изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва, услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Приети са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

От страна на третото лице – помагач „Б.“ ООД с молба от 14.06.2023 г. са представени доказателства за отчитане на постъпилата в имота топлинна енергия – индивидуална справка за използвана ТЕ за процесния период и констативен протокол за извършен отчет (протокол за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия).

В хода на делото е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем – 87 куб. м. и за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за 1 бр. водомер – 2 куб. м., на обща стойност 603,19 лв., след отчитане на изравнителните сметки, изготвени от третото лице – помагач, което е без включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. В имота е имало едно отоплително тяло, свързано към ВОИ с монтиран разпределител на топлинна енергия и един водомер, не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота, за имота е начислен разход на топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем, като за периода 01.05.2016 г.

– 30.04.2017 г. не е бил осигурен достъп до имота и е налице служебно изчисление на топлинна енергия. Според експерта дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания, технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са приспаднати за сметка на „Т.С.“ ЕАД. За процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 27.10.2014 г. и 28.09.2016 г. – последващи проверки, като не са констатирани отклонения.

В хода на делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че има текущи плащания в размер на 589,27 лв., които касаят процесния период. През процесния период има извършени плащания от двамата собственици на имота и реално всички задължения за имота са платени – плащанията от първия собственик на имота са до 26.01.2017 г. с погасено 4 задължение по фактура за м. 11.2016 г., а плащанията от втория собственик на имота започват от 27.09.2017 г., като първо е погасено задължението по фактура за м. 12.2016 г., включително са заплатени и задълженията, предмет на настоящия иск.