Решение № 754 от 07.08.2023, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 940/2022
- Вид
- Решение № 754
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 754 гр. Кюстендил, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520100940 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, депозирана искова молба от П. Г. К., чрез адв. Н. П., срещу А. Н. В., ЕГН **********.
Производството е образувано по искова молба от П. Г. К., чрез адв. Н.
П., срещу А. Н. В., ЕГН **********, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 14 000 лв., представляващи предоставен и невърнат заем, 311.11 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.03.2022 г.
30.05.2022г., законна лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане на вземането. В условията на евентуалност моли съдът да осъди В. за му заплати сумата от 14 000 лв., получена чрез банкови преводи на 30.11.2020 г. и 01.12.2020 г. като получена без основание, 311.11 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.03.2022 г. 30.05.2022г., законна лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане на вземането. Прави искане за присъждане на разноски.
Ищецът излага, че между него и ответника са възникнали облигационни отношения, по силата на които ищецът е предал в заем на ответника сума в общ размер на 14 000 лв., чрез три платежни банкови нареждания, както следва: на 30.11.2020 г. - 6 000 лв., на 01.12.2020 г. - 7 500 лв., на 01.12.2020 г.
- 500 лв. Сочи, че страните не са уговорили срок на връщане на заема, като ищецът е поканил длъжника да му върне сумата с покана на 07.03.2022 г., като му е предоставил 3-дневен срок за изпълнение на задължението. Прави доводи, че длъжникът е получил поканата на 08.03.2022 г., за което представя обратна разписка. Излага, че ответникът е поел задължение да върне заема, но до настоящият момент не го е направил. В условията на евентуалност, ако 1 съдът не приеме, че между страните е налице заемно правоотношение, твърди, че ответникът е получил сумата от 14000 лв. без основание и дължи връщането и, заедно с обезщетение за забава от изтичане на срока, който му е даден за доброволно изпълнение.
Ответникът не е подал отговор на искова молба. По делото е постъпило електронно съобщение (л. 93), което не отговаря на изискванията по чл. 131, ал. 2 от ГПК. Съдът е дал ясни указания на ответника с разпореждане № 4489/15.12.2022 г., ответникът не е изпълнил указания на съда в срок.
При преценка на доказателствата и твърденията на страните съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и искове в условията на евентуалност, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По главните искове:
По иска с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, елемент от което е реалното предаване от заемодателя на заемателя на пари или други заместими вещи, което съответства на задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В тежест на ответника е да докаже, че е върнал сумата, респективно че не е налице валидно правоотношение. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и настъпването на забава /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната страна. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, получил е лично съдебното съобщение. Получил е препис от определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, с което е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
2 ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице предпоставки за разглеждане на евентуалния иск.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските, представен от процесуалния представител на ищцовото дружество и те са в размер на 1630 лв., от които 560 лв.– държавна такса, 50 лв. – доплатена ДТ, 5 лв. съдебно удостоверение, 15 лв. - ДТ за възбрана, 1000 лв.- адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 14 000 лв., (четиринадесет хиляди лева) представляващи предоставен и невърнат заем, както и 311.11 лв. (триста сто и единадесет лева) – обезщетение за забава за периода от 12.03.2022 г.
30.05.2022г., законна лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 1630 лв. (хиляда шестстотин и тридесет лева)представляващи разноски по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
3
Да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4