Решение № 3469 от 22.07.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3469

Пазарджик, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20267150700289 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Н. Л. М., понастоящем в Затвора-Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв. /2556,46 евро/. Твърди ищецът, че началникът на Затвора - Пазарджик системно допускал и толерирал поведение на подчинените му служители, несъвместимо с реда, дисциплината и сигурността в мястото за лишаване от свобода, като позволявал на служителки да изпълняват служебните си задължения в неподходящо и провокативно облекло, включително рокли над коленете, въпреки че ставало въпрос за мъжки затвор с лица, изтърпяващи тежки наказания лишаване от свобода. Счита, че това поведение било в очевиден контраст с изключително строгите изисквания, налагани на самите лишени от свобода, които били задължени да носят дълги дрехи и затворени обувки, като при най-малко отклонение търпели дисциплинарни санкции. Описва конкретен случай на 24.09.2025 г. около 11:00 ч., когато служителката Т. А. го извикала, за да му предостави изходящи номера на подадени от него молби и жалби. По време на този служебен контакт служителката заела непристойна поза, като се разкрачила по начин, при който се виждало под роклята й, което ищецът възприел пряко. Това поведение било възприето от него като унизително, провокативно и напълно несъвместимо със служебното положение и средата, в която се намира. Счита, че с подобно поведение служителите на затвора обективно провокират лишените от свобода, създават напрежение и риск от инциденти, а началникът на затвора съзнателно допуска това чрез бездействие и липса на дисциплинарни мерки. Това бездействие намира за противоправно нарушение на задължението за осигуряване на ред, сигурност и равнопоставено третиране в местата за лишаване от свобода.

Твърди ищецът, че в резултат от описаното противоправно поведение бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, чувство на унижение, накърняване на човешкото му достойнство и усещане за безнаказаност и несправедливост. Поради това предявява против Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, унижение и накърняване на човешкото му достойнство, причинени от противоправно поведение и бездействие на служители на ответника при или по повод изпълнение на служебните им задължения, в размер на 5 000,00 лева, считано от 24.09.2025г. до 06.01.2026г., ведно със законната лихва от 24.09.2025г. до окончателното изплащане.

В допълнителна молба чрез процесуалния си представител уточнява, че вредите, изразяващи се в психически дискомфорт и унижение, били пряка последица от провокативното поведение на служителите и бездействието на ръководството да наложи дисциплина и подходящ дрескод. Това създавало у ищеца усещане за неравнопоставеност и накърнявало човешкото му достойнство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието чрез пълномощника си юрк. Р. оспорва иска. Поддържа, че началникът на Затвора - Пазарджик издал заповед № Л-515/01.04.2025г., според която на територията на затвора не се допускали служители и външни лица с неприличен външен вид, като е посочено кой вид облекло се счита за неприличен вид. Според справка на началник сектор ,,Надзорно-охранителна дейност“ същият в качеството си на следящ за изпълнение на посочената заповед, не бил констатирал инспектор Т. А. да е носила неприлично облекло, с което да нарушава заповедта, а според справка на инспектор СДВР, която е присъствала на описания от ищеца случай на 24.09.2025г., срещата между тях преминала в рамките на добрия тон и уважително отношение между двамата, а облеклото на инспектор Т. А. винаги е било в резон с установения регламент за носене на прилично облекло в затвора. Твърди, че с според изготвена от психолога на затвора психологическа справка на лишения от свобода Н. Л. М. в процеса на психологическо консултиране през изминалата година същият не бил предявявал никакви претенции срещу инспектор СДВР Т. А., нито споделял притеснения относно комуникацията и изградения доверителен контакт с инспектора. Счита, че липсват два от елементите за ангажиране на отговорността на ответника, а именно противоправност на действията и виновно поведение от страна на служителите в администрацията на затвора. По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана – не били налице актове, действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причинна връзка с имуществени или неимуществени вреди за ищеца.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация в Затвора - Пазарджик е предявен от лице, имащо правен интерес – изтърпяващ наказания лишаване от свобода - и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Предмет на исковата претенция е обезщетяване на претърпени от Н. Л. М. неимуществени вреди - психически дискомфорт, чувство на унижение, накърняване на човешкото му достойнство и усещане за безнаказаност и несправедливост - предизвикани от бездействие на администрацията в Затвора – Пазарджик по осигуряване на ред и условия, зачитащи човешкото достойнство – началникът на Затвора-Пазарджик допускал служителки да изпълняват задълженията си в неподходящо и провокативно облекло, което било несъвместимо със специфичната среда на мъжки затвор.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

На посочените права на лишените от свобода или задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им.

Безспорно е по делото, че ищецът л.[населено място] М. изтърпява в Затвора - Пазарджик наказание лишаване от свобода - както към 24.09.2025г. – датата на твърдяното бездействие, така и понастоящем. В процеса на изтърпяване на наказание лишаване от свобода осъдените лица осъществяват комуникация с инспектори „СДВР“ в Затвора – Пазарджик. В случая наблюдаващ инспектор на л.[населено място] е Т. А.. На посочената дата л.[населено място] е осъществил служебен контакт с инспектор Т. А. в нейния кабинет. Т. М., че при това посещение тя била с къса рокля, заела непристойна поза, като разтворила краката си по начин, че да се вижда под роклята й дотолкова, че видял петна отвътре на левия и десния й крак.

Установява се от събраните писмени доказателства, че на основание чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС и с цел подобряване на пропускателния режим и сигурността в Затвора-Пазарджик и затворническите общежития към него, началникът на Затвора- Пазарджик е издал заповед №Л-515 от 01.04.2025г. , като е забранил допускането на служители и външни лица, които са в неприличен външен вид, в т.ч. облечени с много къси поли. Според показанията на разпитаните по делото свидетели Г. – инспектор в сектор „СДВР“ в Затвора –Пазарджик и Ш. – началник сектор „СДВР“ в Затвора –Пазарджик посочената заповед се спазва стриктно от всички служители, вкл. инсп.А.. Същата била винаги облечена с подходящо облекло за служебната среда, като роклите и полите й били не по-къси от един пръст над коляното. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, тъй като взаимно си кореспондират, не си противоречат и изцяло се подкрепят от записите от охранителните камери в Затвора-Пазарджик, приобщени по делото посредством CD, на които се вижда, че на произволно посочени от съда три дати инсп.А. на работното си място е облечена с панталон – на две от датите – и с рокля с дължина един пръст над коляното.

Именно поради това и съдът не кредитира показанията на разпитания като свидетел л.[населено място], който твърди, че инсп.А. ходела на работа предизвикателно с къси роклички доста над коляното. Показанията на този свидетел са дискредитирани и в частта, в която твърди, че при отсъствие на неговия социален инспектор – инсп.К. -, той посещава инсп.А. – над 10 пъти, откакто тя заемала тази длъжност – и била облечена с поли над 20см. над коляното и се виждало бельото й, когато е седнала. От приетата справка от Началника на Затвора-Пазарджик се установява, че от 24.09.2025г. до момента в случаите, когато инсп.А. е замествала инсп.К., нито веднъж не е била посещавана от л.[населено място].

В подкрепа на претенцията си ищецът твърди, че при описаната в исковата молба ситуация на 24.09.2025г., причинила му неимуществени вреди, бил видял петна и бенки по краката на инсп.А.. Това му твърдение се подкрепя и от показанията на св.С., на когото ищецът л.[населено място] бил разказал, че ги видял между краката й. От приетото удостоверение от личния лекар на инсп.Т. А. – д-р С. – е видно, че след извършен преглед на лицето се е установило, че по кожата на краката й няма петна и рани.

Не са ангажирани от ищеца доказателства да е уведомявал администрацията на Затвора-Пазарджик за каквото и да е противоправно поведение от страна на служители, което поведение да му е причинило психически дискомфорт, чувство на унижение, накърняване на човешкото му достойнство и усещане за безнаказаност и несправедливост.

Основателността на предявения иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл.1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между двете. Законодателят е въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото писмени доказателства не се установи каквито и да са действия или бездействия от страна на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да е причинено чувство за психически дискомфорт и унижение, усещане за неравнопоставеност и накърняване на човешкото му достойнство.

Разпечатката съдържа 27 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39c1ea76-27f6-48e5-9de8-591417179d7e