Решение № 17 от 01.07.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Б.С., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Административно наказателно дело № 20241410200010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Панайот Волов 32, общ. Б.С., обл. В., против Наказателно постановление №23-0248-000379/03.08.2023г., с което на жалбоподателя на осн. чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 3000,00лв. /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10,00лв./десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00лв./петдесет лева/ за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, обосноваващи искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв.И. С. от АК-В.. В хода на заседанието инвокират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Началник на РУ-Б.С., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение По делото е приложена административно наказателната преписка, събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2023г. в 01:01ч. в гр.Б.С. по ул.“В.Л.“ до градски парк жалбоподателят П. Г. З. бил спрян от Ц. К.-П., като след извършена проверка му е съставен АУАН Серия GA №92253 от А. К. Д.. В обстоятелствената част на акта е посочено, че при управление на лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с рег.№ СВ3936РА негова собственост, жалбоподателят използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели освен по предназначение – за 1 превоз на хора и товари, като извършва резки маневри с цел преднамерено да го извади от контрол, с което се получава загуба на сцепление и специфичен силен звук от превъртане на гуми. Посочено е, че като собственик не е преминал ГТП за 2023г., както и че не носи контролен талон към СУМПС. Актосъставителят приел, че с така описаните деяние водачът е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 147, сл.2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 03.08.2023г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на цитирания по-горе акт, началникът на Районно управление – Б.С., при ОД на МВР – В., издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя З. административно наказание на осн. чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000,00лв. /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10,00лв./десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на осн. чл. 181, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00лв./петдесет лева/ за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 05.01.2024г. На 08.01.2024 г. жалбата против наказателното постановление била заведена в РУ – Б.С..

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. К. Д., В.

А. Ч., Ц. Н. К. – П., М.И.Ц. и В. И.ов К., и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Свидетелят А. К. Д. посочил, че не е очевидец на случилото се, а установил, че жалбоподателят не носи контролен талон към СУМП и автомобилът нямал премил технически преглед. Съставил акт за неизползване на пътищата за обществено ползване по предназначение, за контролния талон и за непреминат техническия преглед на автомобила.

Свидетелят В. А. Ч., че на посочената дата – 10.06.2023г. бил водач на патрулен автомобил. Около 23:00 часа имали установачен пункт на ул. В.Л. в гр. Б.С., като при паркиране на колата чули силни звуци на двигатели и два автомобила се отправили от ул.

Х.Б. по ул. Х.К. със страшен рев на двигателите и въртене на гуми. Сочи, че автомобилите завъртели гуми, запушили, като задните им части се въртели. Спрели автомобилите и извършили проверка. Повикали колегата А. Д. да вземе отношение по въпроса. Сочи, че жалбоподателят бил изпробван за наркотици и алкохол, като пробите бяха отрицателни.

Свидетелят Ц. Н. К. – П. посочила, че на процесната дата била патрул заедно с колегата й Ч., като около 23:00 видели два автомобила да завиват по ул. Х.К., като започнали да въртят гуми, имало много пушек и миризма на гуми. Спрели ги и извършили проверка.

Свидетелят М.И.Ц. посочил, че на процесната дата се намирал в парка в гр.Б.С., като видял как два автомобила завили от пазара, единият спрял, а другият – управляван от жалбоподателя, го заобиколил и след спящия полицай подал газ, колата му изпушила, след което полицаите го спрели. Сочи, че не е видял въртене на гуми или поднасяне на колата.

Твърди, че притежава сервиз за ремонт на автомобили и поддържа управляваното от жалбоподателя МПС. Сочи, че поради техническите спецификации на автомобила същият издава по-силен шум и изпуска черен пушек. Твърди, че колата е оборудвана със съответни системи против боксуване, които могат да бъдат изключени, но не може да поднесе.

Свидетелят В. И.ов К., приятел на жалбоподателя, сочи, че на 10.06.2023г. бил в парка в гр.Б.С., като видял движещите се автомобили – първият спрял, а управляваният от жалбоподателят го задминал, подал газ и колата изпушила. След това завил и бил спрян от полицаите. Сочи, че колата на жалбоподателя е мощна и шумна, поради което издала силен 2 звук и изпушила, но не е поднасяла, нито е превъртала гуми. Твърди, че полицаите не са имали добра видимост към случващото се.

По делото е изискан от РУ-Б.С. запис от охранителни камери на 10.06.2023г., същият е приложен по делото, като от него не се вижда добре случилото се.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, не бяха констатирани съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. При съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Двата акта са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия. Вменените във вина адм.нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Конкретно в НП и АУАН са посочени нарушените материално-правни норми, мястото и датата на извършване на нарушенията и други релевантни обстоятелства, от значение за предмета на спора

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Според изложените от наказващия орган фактически констатации при управление на посочения по-горе автомобил З. използвал отворения за обществено ползване път за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки маневри с цел преднамерено да го извади от контрол, с което се получавало загуба на сцепление и специфичен силен звук от превъртане на гуми.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят Д. посочва, че не е очевидец на деянието на жалбоподателя. Според показанията на свидетелите Ч. и К. – П., З. превъртял гумите на автомобила си. Според свидетеля Ц. жалбоподателят не е превъртал гумите на автомобила си, като единствено подал повече газ, вследствие на което МПС-то изпуснало тъмен пушек. Свидетелят К. сочи, че автомобилът на жалбоподателят е мощен, поради което издава силен шум и пуши, но не е видял превъртане на гуми. Според обясненията на самия жалбоподател поради повреда двигателят на управлявания от него автомобил изпускал пушек, като на процесната дата преди да бъде спрян от полицаите подал повече газ на МПСто, но не е превъртал гуми.

В така цитираните гласни доказателства няма никакви данни за описаната в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление рязка маневра с цел преднамерено изваждане от контрол на МПС-то. Нито едно от разпитаните лица не съобщава за такова движение на автомобила в кръстовището.

Предвид изложеното съдът приема за недоказани фактическите констатации относно описаната в акта и в наказателното постановление маневра на управлявания от жалбоподателя автомобил.

От анализа на гласните доказателства се установява, че е доказана фактическата констатация в акта и в постановлението за това, че автомобилът е изминал известно разстояние със силен специфичен звук от превъртане на гуми. Данни за форсирането на двигателя се съдържат в показанията на четиримата свидетели/освен актосъставителят/ и в обясненията на жалбоподателя. За превъртане на гумите съобщават само разпитаните като свидетели полицейски служители Ч. и К. – П.. Съдът кредитира показанията на 3 полицейските служители в посочената част, тъй като те кореспондират с данните от останалите гласни доказателства за форсиране на двигателя на автомобила от жалбоподателя.

Така установеното от гласните доказателства превъртане на гумите при управление на лекия автомобил по принцип може да бъде квалифицирано като изпълнително деяние на нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, дори да е осъществено самостоятелно, а не едновременно или непосредствено след недоказаната маневра, описана в постановлението. В процесния случай обаче обвинението за такова нарушение не се доказва от субективна страна. Доколкото в състава на нарушението е включена изрично специалната цел на дееца – да ползва пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, същото може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл – в отклонение от общия принцип по чл. 7 от ЗАНН. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства не дават основание за несъмнен извод, че З. е предизвикал умишлено форсирането на двигателя и въртенето на гуми. Показанията на полицейските служители касателно изпуснатия от автомобила на жалбоподателя пушек не дават основание да се приеме за опровергана изложената от самия З. версия, че е поради мощността на автомобила и наличие на технически проблеми, същият изпушил. Следователно доказателствата не изключват възможността форсирането на двигателя и въртенето на гуми да са предизвикани от жалбоподателя по непредпазливост при изложените по-горе обстоятелства.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че обвинението против З. за нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин. При това положение обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е наказан за това нарушение, е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Обясненията на З. и свидетелските показания на свидетеля Ц. за техническа неизправност на автомобила, което станало причина за произвеждане на силен шум при форсирането на двигателя и изпускане на тъмен пушек, сочат на извършено нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП – управление на технически неизправно пътно превозно средство, което и в трите си форми е по-леко наказуемо от нарушението, за което жалбоподателят е наказан. В обстоятелствената част на постановлението обаче не е включена фактическа констатация относно установената от доказателствата техническа неизправност на автомобила. Поради това обоснованата по-горе материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление не може да бъде отстранена чрез упражняване на правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да измени постановлението, като приложи закона за по-леко наказуемото нарушение, доколкото не е изпълнено второто условие за упражняване на това правомощие, а именно да не се налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.