Решение № 40 от 17.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. П., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100789 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 8 от ЗАЗ , във вр. чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗАЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „***, представлявано от изп. директор С.С., чрез юрисконсулт Р. О., твърди в исковата си молба, че бил собственик на земеделски земи и основният му предмет на дейност на бил отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти.

На 26.03.2012 г. между Д.И.И., в качеството му на арендодател и „***“ ЕООД, в качеството му на арендатор, бил сключен Договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., общ. П., с обща площ 59.604 дка. Срокът на арендното правоотношение бил 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 27.05.2019 г. и с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. ищцовото дружество закупило имотите, предмет на горепосочения договор за аренда и встъпило в правата на арендодателя.

Съобразно уговореното в чл. 3 на раздел III от Договора за аренда, за предо***ите му под аренда на земеделски земи арендаторът „***“ ЕООД се задължил да заплати на арендодателя 50 кг. пшеница или левовата им равностойност, определена от комисия на 01.08. на съответната стопанска година. Арендното плащане в парична форма било по избор на арендодателя и се извършвало в периода от края на стопанската година до датата на получаване на субсидиите по директните плащания на площ, но не по-късно от 14 дни след пълното получаване на субсидията за текущата стопанска година.

Твърди, че след изпратена покана за плащане до ответника и проведен телефонен 1 разговор, арендаторът уведомил ищцовото дружество, че имало промяна в размера на обработваемата земя. След направена справка в ОДЗ – Т. се установило, че обработваемата площ по договора била в общ размер 32.992 дка.

Твърди, че ищцовото дружество изчислило паричното изражение на дължимата рента на база средната цена на зърното/пшеницата съгласно данни на С. стокова борса за месец юли 2021 г. , като задължението на ответника за стопанската *** г. възлизало в размер на 626.85 лв., формирано по следния начин: *** лв.

Ответникът обаче заплатил само сумата от 527.52 лв., като остатъкът от 99.33 лв. отказал да заплати.

Предвид изложеното, ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи на сумата 99.33 лв., представляваща неплатен остатък от арендната цена за стопанската ***г. по Договор за аренда на земеделска земя от 26.03.2012г., вписан в ***г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 615/2022 г. по описа на ПпРС. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „***“ ЕООД – гр. П., представлявано от управителя, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Ответникът признава, че на 26.03.2012 г, между него и Д.И.И. е бил сключен договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., общ. П. с обща площ от 59.604 дка, от които обработваема площ: в размер 32.992 дка; че срокът на договора е бил 10 години: от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г; че ищецът е придобил собствеността върху земеделските земи, предмет на договора за аренда; че ответникът е уведомен за това обстоятелство. Ответникът признава и че с договора за аренда страните са договорили арендно плащане в натура в размер на 50 кг/дка.

Твърди обаче, че с протокол от 01.08.2021 г. комисията определила 1 кг. пшеница/ечемик по горепосочения договор за аренда на земеделски земи да се приравнява към 0.320 лв. за стопанската *** г. В тази връзка, счита, че ищецът неправилно изчислил паричното изражение на дължимата рента по посочения договор за аренда. Оспорва изцяло претенцията на ищеца, че дължимото му се арендно плащане следва да се определи на база данни на С. стокова борса за месец юли 2021 г., тъй като в нито една от клаузите на подписания договор не се посочвало, че приравняването на натура към пари при изчисление на арендната вноска ще се извършва на тази база.

При това положение ответникът счита, че арендното плащане по процесния договор за стопанската година следва да се изчисли по следния начин: 32.992 дка х 50 кг х 0.320 лв. = 527.87 лв.

В тази връзка на 04.07.2022 г. ответното дружество превело на ищцовото дружество сумата от 527.52 лв., с основание: арендно плащане за стопанката *** г.. Поради допусната 2 техническа грешка при изчисляване размера на дължимото от ответника арендно плащане, впоследствие същият доплатил сумата от 0.35 лв., на 30.12.2022 г.

Предвид изложеното, счита, че с извършеното плащане е погасил изцяло задължението си към ищеца, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но предявеният иск се поддържа с писмено становище, подадено от пълномощник: юрк. О., а ответникът поддържа подадения отговора чрез пълномощник: адв. Цв. Х. от ТАК.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 615/2022 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). В това производство е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „***“ ЕООД да заплати на кредитора „***“ АД сумата 99.33 лв., представляваща остатък от неплатена арендна вноска за стопанската *** г. по Договор за аренда на земеделска земя от 26.03.2012 г., вписан под № 272, т. 3/28.03.2012 г. на СлВп – П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда:

31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75.00 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, във връзка с което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си за сумите, посочени в заповедта, както и да представи доказателства за предявяването му.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че на 26.03.2012 г., между Д.И.И. от гр. В., в качеството му на арендодател и „***“ ООД, в качеството му на арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделски земи, вписан под № 272, т. 3, вх. рег. № *** г. на Служба по вписванията – П..

Предмет на договора са земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., общ. П., с обща площ 59.604 дка, от които обработваеми: 56.000 дка. Договорът е със срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г.

Съгласно раздел III, чл. 3 от договора за аренда, страните уговарят арендно плащане за обработваемите декари от предо***ите под аренда на земеделски земи в размер на 50 кг. пшеница или ечемик за декар обработваема земя или левовата им равностойност, определена от комисия на 01.08. на съответната стопанска година. Арендното плащане може да бъде и в съотношение натурална към парична форма по избор на арендодателя, като арендното плащане в парична форма, респ. левовата равностойност на натуралната форма се извършва в периода от края на стопанската година до датата на получаване на субсидиите по директните плащания на площ, но не по-късно от 14 дни след пълното получаване на субсидията за текущата стопанска година.

3

Няма спор по делото, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, вписан с акт № *** г. на Служба по вписванията – гр. П. и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, вписан с акт № *** г. на Служба по вписванията – гр. П.

(заверени копия приложени по делото) ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху земеделските земи, предмет на договора за аренда и съответно е встъпило в правата на арендодателя. Няма спор и че ответникът е уведомен за настъпилото правоприемство по договора за аренда.

Няма спор още, че след изпратена от ищеца до ответника покана за плащане, след проведени устни разговори и след справка в ОДЗ – Т., е настъпила промяна в размера на обработваемата земя, предмет на арендния договор, като страните приемат, че същата е в общ размер 32.992 дка.

Няма спор и че ответникът е заплатил арендно плащане за процесните зем. земи в общ размер 527.87 лв.(видно от приложените две преводни нареждания – от 04.07.2022 г. за сумата 527.52 лв. и от 30.12.2022 г. за сумата 0.35 лв.). Посочената сума представлява приравняване на натуралното към парично плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1 от договора за аренда, като за изчисляване на посочената цена ответникът се позовава на протокол за определяне на цена за приравняване на рента от натура към пари по договори за наем/аренда на земеделски земи, изх. № ПР-21-1#2 от 01.08.2021 г. Съгласно посочения протокол, изготвен от комисия в състав: управителят и счетоводител на ответното дружество, 1 кг. пшеница/ечемик по договора за аренда се приравнява на 0.32 лв.

Горепосоченият протокол е оспорен от ищеца с твърдения, че е с невярно съдържание, че няма достоверна дата, че е изготвен от ответника за нуждите на процеса и че е съдържа изгодни за издателя му факти.

Във връзка с начина на приравняване на натуралното към парично плащане по смисъла на чл. 3 от договора за аренда от ищцовата страна са пред***и и по делото са приети като доказателства, както следва:

- писмо от С. стокова борса до ищцовото дружество, съдържащо справка за цените „купува“ на ССБ на хлебна пшеница за 2021 г., видно от която към м. юли 2021 г. цена „купува“ е средно в размер на 380.00 лв/тон;

- заповед № *** г. на директора на ОДЗ-Т., с която е утвърден протокол от 10.02.2021 г. за определяне на средното рентно плащане по землища и начин на трайно ползване за стопанската *** г. за землищата в област Т., изготвен от комисия в състав, определен със заповед на директора на ОДЗ. Съгласно посочения протокол на комисията, за землищата, за които има договори за наем/аренда с рентна вноска, определена в натура (пшеница, ечемик или олио) се ползва информация, предо***а от отдел „Мониторинг на пазара“ към МЗХГ съгласно т. 3 от Методиката за определяне на средно рентно плащане, утвърдена със заповед № *** г. на министъра на земеделието, храните и горите и са приложени средногодишната изкупна цена за слънчогледово олио – 2.85 лв./литър, за средна стойност на фуражна пшеница – 370.00 лв./тон, ечемик – 340.00 лв./тон.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът с правна квалификация по чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 8 от ЗАЗ , във вр. чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗАЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, е установителен – след проведено заповедно производство и дадени указания на ищеца за предявяването му на основание чл. 415, ал. 1от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването на иска и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го приема за частично основателен по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже пълно и главно юридическия факт, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. че страните са били валидно обвързани от договор за аренда на зем. земя, че ищецът е изправен кредитор по този договор, следва да докаже още уговорения между страните размер на арендното плащане, както и че падежът на задължението за заплащане на уговорената арендна вноска за стопанската *** г. е настъпил.

Ответникът, от своя страна, следва да докаже, че в срок и в пълен размер е изпълнил задължението си да плати уговорената арендна цена по договора за стопанската *** г.