Решение № 1 от 10.01.2022, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Димитровград, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610100538 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът М. ХР. Т. твърди, че между баща й ** Г. и брат му ** Г. /баща на ответника Т. Н. Г./, през 70-те години на миналия век имало кавга за имот УПИ VІІІ-29, кв.17 по плана на с.**, като при свада за този имот бащата на ответника е наръгал с нож бащата на ищеца.

След инцидента цялото семейство на ** Г. било принудително изселено от с.**, а той бил осъден за извършеното и изтърпял присъда в затвор. За разрешаване на спора с имота имало съдебно решение, съгласно което ** Г. е станал собственик на целия имот, като през 1972г. се снабдил с Нотариален акт №65, том ІІ, дело №390 на РС-Димитровград. Непосредствено до този имот се намирал и процесния ПИ пл.№158, парцел VІІ, с площ по документи 1137,440 кв.м., в който имало стара къща. След инцидента наследниците на този имот решили той да остане на бащата на ищеца. Така, повече от 45 години процесния имот се ползвал само от семейството на М.Т., като между него и този, който им бил предоставен с решението на съда нямало ограда и двата имота представлявали един голям двор общо около 2 дка. Процесният имот обаче не бил обработван и поддържан, поради което бил обраснал с дървета и храсти, като гора. Преди 27-28 години ищеца и приятеля й стегнали къщичката, която била почти срутена, изсекли дърветата и засели овошки и асми. С много труд и упоритост превърнали въпросното място в красива градина, като необезпокоявано и явно го посещавали непрекъснато. През тези години никой нямал претенции към тях освен ответника, който им се обаждал да иска имота. Преди 5 месеца същият дошъл до процесния имот и поискал ищеца да го освободи, за да го изоре. Тя отказала да стори това и той подал жалба в полицията, че не е допускан в имота си. При справка в имотния регистър ищеца установила, че на 08.10.2015г. ответника се е снабдил с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №161, том 11, №3731 на нотариус ** за процесния имот. В тази връзка, ищеца заявява, че от 27 години лично владее същия имот със знанието и съгласието на всички наследници, като единствено през последните 15 години ответника идвал общо 34 пъти и казвал, че ще вземе този имот. Въпреки това, тя винаги категорично му казвала, че няма нищо да му даде и всичко е нейно. Поддържа, че процесния имот е неин, като го е придобила по давност през последните 27 години. Същият владеела непрекъснато, явно и необезпокоявано със знанието на всички наследници. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т. Н. Г., че М. ХР. Т. е собственик на дворно място с площ по документи 1137,440 кв.м., находящо се в землището на с.**, община 1

Димитровград, представляващо ПИ пл.№158, парцел VІІ, ведно с жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м., на основание чл.79 ал.1 от ЗС. Иска на основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени изцяло Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №161, том 11, №3731 на нотариус **.

Ответникът Т. Н. Г. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Посочва, че оспорването на констативен нотариален акт е ограничено с петгодишен преклузивен срок. Твърди, че данъчната партида на ищцата е закрита през 2015г. Тя, майка й, която е непосредствен съсед на имота, както и всички останали съсобственици били уведомени, че ответника има намерение да се снабди с документи за собственост на процесния имот, както и че за целта подготвя изменение на ПУП, скици, удостоверения за наследници, поставяне на колчета и определяне на граници със съседните имоти. Твърди, че ищцата била уведомена лично от него, от Общината, общинската данъчна администрация и от геодезиста, изготвил документите за промяна на ПУП и оразмерил границите на имота. Посочва, че през 1968г. наследниците на дядо му са водили дело за делба и едната част от имота е присъдена на ** Г.-баща на ищцата. На основание това решение той се е снабдил с нотариален акт, а другата част – съставляваща процесния имот, бил определен за дядото на ответника. Решението влязло в сила през 1972г. и от тогава се знаело, че този имот е на баща му, а след смъртта на същия –на него.

Твърди, че всички наследници знаели за това и никой не му оспорвал собствеността, нито предявявал претенции за имота. Поддържа, че предявения иск е неоснователен, като изложените факти и твърдения в исковата молба не отговаряли на истината. Процесният имот бил част от имот, собственост на дядото на ответника ** Г. ** б.ж. на с.**. Между наследниците на същия имало уговорка процесния имот да остане на бащата на ответника.

Заявява, че от 1998г. плащал изцяло данъците за този имот, като той бил деклариран на негово име. Тъй като нямал документ за собственост, през 2014г. решил да се снабди с нотариален акт. Срещу това негово намерение не се противопоставили останалите наследници, които заявили, че нямат претенции за идеалните си части. Ответникът наел геодезист, който изготвил необходимите документи и очертал границите на имота.

Промяната на ПУП и заснемането били изцяло за сметка на ответника. Посочва, че останалата част от имота, която към момента била изключена от регулацията на с.** се ползвала от ищеца и майка й. Не отговаряло на истината твърдението, че процесния имот се ползвал от семейството на същата. Те ползвали и обработвали северната част от имота, която била извън регулация. Между процесния имот и този на ищеца имало ясно очертана от геодезиста граница с боя. Асмите на ищеца били засети в северната част на имота, която била извън регулация. Поддържа, че ищеца никога не била упражнявала трайна фактическа власт върху имота, като тя и майка й владеели съседния имот и обработвали северната част на имота, която е собственост на наследниците на ** Г. **. Същата никога не била заявявала на ответника, че има собственически или други претенции към този имот. Предвид това, иска предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници от 09.04.1998г., издадено от Кметство-с.**, ** Г. ** е починал на 26.03.1956г., като е оставил за свои наследници ** Т. /съпруга/, ** /дъщери/, както и синове ** Г.- баща на ответника по делото Т.Н. **, и ** Г.- баща на ищеца по делото М. ХР. Т..

Видно от материалите, съдържащи се в приложеното по настоящото дело гр.д.

№348/1968г. по описа на РС-Димитровград, след смъртта на ** Г. **, синът му ** Г., баща на ищеца по настоящото дело, е предявил против останалите наследници иск за делба на оставените в наследство от общия наследодател недвижими имоти и вещи. Сред посочените в исковата молба за делба недвижими имоти са Дворно място от 3000 кв.м., съставляващо парцели с номера VІІ и VІІІ в кв.17 по плана на с.**, община Димитровград, с построените в него две къщи и салма, при граници от две страни улица и **. С Решение от 01.10.1969г.

2 съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между наследниците на ** Г. ** в т.ч. и на оставения в наследство от него недвижим имот, представляващ Дворно място от 2240 кв.м., находящ се в с.**, община Димитровград, при граници от две страни улица и **, съставляващ имот пл.№29, за което са отредени парцели VІІ и VІІІ по плана на с.**, заедно с построените в него две къщи и салма. В последствие, с Решение №19/22.03.1971г. съдът възложил на основание чл.288 ал.2 от ГПК на ** Г. парцел VІІІ от 1100 кв.м., с построената в него жилищна сграда, съставляващо част от имот пл.№29 в кв.17 по плана на с.** община Димитровград, при граници: парцел VІІ и **. Със същото решение, на основание чл.288 ал.2 от ГПК, в дял на ** /**/ ** Г. съдът възложил парцел VІІ с построената в него стара жилищна сграда, стопанска постройка, който парцел съставлявал част от имот пл.№29 в кв.17 по плана на с.**, при граници: улица, парцел VІІІ и **. Така постановеното решение, било частично отменено от ОС-Хасково с Решение от 30.06.1971г. по в.гр.д.№504/1971г., като въззивния съд отменил първоинстанционното решение в частта му досежно възлагането на основание чл.288 ал.2 от ГПК в дял на ** Г. на парцел VІІ с постройките в него, а оставил решението в сила в частта му за възлагане на основание чл.288 ал.2 от ГПК в дял на ** Г. на парцел VІІІ от 1100 кв.м. с построената в него жилищна сграда. Със същото решение върнал на РС-Димитровград делото за ново разглеждане в отменената му част. В тази връзка с Решение №293/04.10.1971г. по гр.д.№484/1971г. РС-Димитровград на основание чл.288 ал.1 от ГПК постановил да се изнесе на публична продан недвижим имот: парцел VІІ, пл.№29 по плана на с.**, община Димитровград, ведно с построената в него стара жилищна сграда и стопанска постройка, като след приключване на продажбата, получените пари да се разпределят поравно между съделителите- наследници на ** Г. **.

Съгласно представената от страна на ответника Декларация за идентичност на имена името ** Г. с ЕГН ********** по Удостоверение за наследници №13/16.09.2021г., издадено от Кметство-с.** /л.41 от делото/ и името ** ** Г. са имена на едно и също лице.

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на съдебно решение по чл.288 от ГПК №65, том ІІ, дело №390/1972г., съставен от съдия при РС-Димитровград, ** Г. бил признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с.**, община Димитровград,, представляващ Дворно място от 1100 кв.м., а по скица от 1000 кв.м., при граници: улица, наследници на ** Г. и **, съставляващо парцел VІІІ в кв.17 по плана на с.**, община Димитровград.

Видно от приетата като доказателство по делото Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ, подадена от ответника Т. Н. Г. на 27.03.1998г. до община Димитровград, същия е декларирал в Приложение №2 като своя собственост недвижим имот- земя и сгради, такъв находящ се в с.**, представляващ парцел VІІ в кв.17, с кадастр.№29 по плана на селото, одобрен през 1951г. Посочва, че имота представлява парцел, който попада в жилищна устройствена зона, като в него има изградена къща на 1 етаж и навес. Декларира, че къщата е строена през 1935г. и е с РЗП от 40,25 кв.м., а навеса е изграден през 1937г. и е с РЗП от 21 кв.м. Посочва ,че площта на земята е 820 кв.м.

Съгласно съдържащата се в приложената по настоящото дело прокурорска преписка №1570/2020г. по описа на РП-Димитровград, Заповед №РД-06-1823/25.11.2014г. на кмета на община Димитровград, предвид постъпило заявление на 21.11.2014г. от Т. Н. Г., наследник на ** Г. **, собственик по разписен лист на УПИ VІІ-29, в кв.17, по плана на с.**, с искане за допущане изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план- план за регулация с цел прокарване на вътрешни регулационни линии по съществуващите имотни граници въз основа на геодезическо заснемане от лицензирано лице, е разрешено на ответника да възложи изработване на проект за изменение на ПУП- ПР с цел прокарване на вътрешни регулационни линии по съществуващите имотни граници въз основа на геодезическо заснемане от лицензирано лице.

Със Заявление за одобряване на подробен устройствен план от 17.12.2014г., ответникът Т. Н. Г. е заявил пред община Димитровград искането си да бъде одобрен План за регулация и застрояване за УПИ №VІІ-29, кв.17, в с.**, като изменение на ПУП-ПР.

3

В тази връзка, на 22.12.2014г. от община Димитровград до заинтересованите лица, сред които ответника Т. Н. Г., ищеца М. ХР. Т. и нейната майка ** Г.а, е изпратено писмо, с което те са уведомени за откритата процедура по заявлението на Т.Г. от 17.12.2014г. за съгласуване и одобряване проект за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ VІІ-29, в кв.17, по плана на с.**, с който въз основа на геодезическо заснемане, вътрешните регулационни линии се прокарват по имотните. На въпросните лица е изпратено и заверено копие от графичната част към проекта. Въпросното писмо е било връчено лично на живущата в с.** ** Г.а на 06.01.2015г. Ищецът не е получила писмото, като в приложената пощенска разписка е отбелязано, че пратката е останала непотърсена от адресата. В тази връзка, служители на община Димитровград съставили Констативен протокол и поставили Обявление №55/22.01.2015г. на таблото за обявления в сградата на община Димитровград, както и публикували същото на сайта на община Димитровград. В обявлението било посочено, че в 14-дневен срок от 22.01.2015г. заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до Общинска администрацияДимитровград. Съгласно Констативен протокол, изготвен от служители на община Димитровград, същият бил съставен на 11.02.2015г. във връзка с обявяване на проект за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ VІІ-29, в кв.17 по плана на с.**. От извършената проверка било установено, че в законния срок, съгласно чл.128 ал.5 от ЗУТ е постъпило възражение рег.индекс УТКР-30-4687#2/16.01.2015г.