Определение № 24892 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24892 гр. София, 08.07.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110132959 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба З. к. „Л. И.“ АД, с която срещу ЗК „О. Л.“ К. чрез клона на дружеството в Б. „ЗК О. – клон Б.“ са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за вземанията, предмет на издадената на 03.01.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54674/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.

С определение № 21448 от 23.05.2024 г. производството по настоящото дело е спряно поради открито на 30.07.2019 г. с акт на Областен съд Н., К., производство по ликвидация на „ЗК О.“, Н., К., образувано по иск № 656/2018 г.

С разпореждане от 26.10.2024 г. съдът е указал на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да заяви и да представи доказателства относно това дали процесните вземания са предявени пред компетентния чуждестранен съд по несъстоятелността по съответния ред и предвидения от К.ското законодателство срок от обявяване на решението за откриване на производството, както и дали, в случай че са предявени, са приети или не в производството по несъстоятелност, образувано пред компетентния Областен съд – Н., К. по иск № 656/2018 г., съответно – дали е налице разрешение за развитие на производството относно дължимостта им пред българския съд.

С молба от 05.11.2024 г, ищецът е посочил, че вземането му е предявено пред съда по несъстоятелност с вх. № ПВ-1708/26.09.2019 г., но понастоящем не е прието в производството по несъстоятелност.

С молба от 18.11.2024 г. ответникът е заявил, че не се противопоставя на искането за възобновяване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република К., приложим в случая по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. От посочената правна уредба следва извод, че започнатото в Република Б. исково производство срещу ЗК „О. Л.“ АД - чрез клона му в Б., не може да продължи 1 без наличие на издадено от компетентния съд в Република К. разрешение.

Съдът е намерил, че с оглед произнасяне по направеното искане за възобновяване на производството, следва да бъде отправено служебно запитване до съда по несъстоятелността в Република К., разглеждащ делото за обявяване в несъстоятелност на ЗК „О.”, образуваното въз основа на иск № 656/2018 г., дали е предявено и прието вземане с вх. № ПВ1708/26.09.2019 г. на З. к. „Л. И.“ АД по щета № 1301-1361-15-403123, образувана във връзка с ПТП от 19.03.2015 г. в гр. П., от което са причинени имуществени вреди на л.а.

Б. с рег. № **********, застрахован при З. к. „Л. И.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС с полица № 93001410014079, по вина на водача на л.а. марка Ф., модел Б., с рег. № ******** със застраховка гражданска отговорност при ЗК О., клон Б. с полица № 28114002459768, в размер на сумата от 195, 60 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски и лихва за забава в размер 63,99 лева за периода от 27.05.2025 г. до 15.08.2018 г., както и дали Областният съд дава разрешение за продължаване на производството по ч. гр. дело № 54674/2018 г. по описа на СРС, 119 състав във връзка, с което е образувано гр.д. № 32959/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в което З. к. „Л. И.“ АД е предявила искове за горепосочените вземания.

С разпореждане от 24.07.2025 г. съдът е разпоредил да се изготви съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г., като се изпрати запитване до Областния съд на Н., Република К., по образуваното въз основа на иск № 656/2018 г. производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност) дали в производството е предявено и прието вземане с вх. № ПВ1708/26.09.2019 г. на З. к. „Л. И.“ АД по щета № 1301-1361-15-403123, образувана във връзка с ПТП от 19.03.2015 г. в гр. П., от което са причинени имуществени вреди на л.а. Б. с рег. № **********, застрахован при З. к. „Л. И.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС с полица № 93001410014079, по вина на водача на л.а. марка Ф., модел Б., с рег. № ******** със застраховка гражданска отговорност при ЗК О., клон Б. с полица № 28114002459768, в размер на сумата от 195, 60 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски и лихва за забава в размер 63,99 лева за периода от 27.05.2025 г. до 15.08.2018 г., както и дали Областният съд дава разрешение за продължаване на производството по ч. гр. дело № 54674/2018 г. по описа на СРС, 119 състав във връзка, с което е образувано гр.д. № 32959/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в което З. к. „Л. И.“ АД е предявиЛ. И.кове за горепосочените вземания срещу ЗК „О.“ АД – Н., Република К., действащо чрез клона си в Република Б..

По делото е постъпил отговор от Областния съд на Н., Република К. по направено служебно запитване във връзка с производството по ликвидация на ответника ЗК „О. Л.“ АД, К.. Съгласно отговора ищецът ЗК „Л. И.“ АД не е подал искане за разрешение относно продължаване на настоящото производство, като е посочено, че съдът по несъстоятелността в Република К., 2 разглеждащ делото за обявяване в несъстоятелност на ЗК „О.”, няма юрисдикция да издаде такова разпореждане без заинтересованото лице да е подало съответно искане.

С разпореждане от 11.05.2026 г. съдът е указал на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, удостоверяващи че е подал искане до съда по несъстоятелността на ответното дружество в К. за разрешение относно продължаване на настоящото производство.

Съобщението е получено от ищеца на 14.05.2026 г., като и към настоящия момент указанията на са изпълнени.

С решение от 12.11.2020 г. по дело № С-427/2019 г., СЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството, на основание чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че "производство по ликвидация" съгласно чл. 268, § 1, б. "г" от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл. 268, § 1, б. "а" от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация Посочено е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като "решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие" по смисъла на дял 4 от Директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл. 292 от Директивата, според който действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидацията върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата членка, където делото е висящо/. Изведено е, че решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Е. С. и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл. 292 от директивата/, които също следва да бъдат спрени.

С оглед горното и предвид разпоредбата на чл. 624, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, и тълкуването в посоченото решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по 3 произход - Република К., поражда действие и на територията на Република Б., където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон.

Предвид даденото тълкуване от СЕС, задължително за настоящия състав, приложима в случая е и разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република К., според която, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство /вкл. процесното, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения/ не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда.

Съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК производството по спряно дело се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и в хипотезите на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 3 – т. 6 ГПК и сам взема необходимите мерки.

В случая служебното възобновяване на спряното производство, респективно служебно вземане на мерки от съда за възобновяване на производството не е допустимо, тъй като спирането е постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, т. е. извън хипотезите по ГПК, в които съдът е задължен да действа служебно. С оглед горното и като се има предвид приложимия закон на Република К., възобновяване на производството по делото може да бъде осъществено при представяне на доказателство за дадено от компетентния съд в Република К. разрешение за продължаване на същото производство, като представянето на такова доказателство изисква активното поведение на самия ищец, а не служебни действия на съда (в този смисъл определение № 2171 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 845/2024 г., I т. о.).

Доколкото такова доказателство от страна на ищеца (а и от другата страна по делото) не е представено на съда, не може да се приеме, че са отпаднали пречките за движение на делото, поради които то е било спряно.

Предвид приложението на чл. 220 от Закона за дружествата на Република К., производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от К.ския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, като започналото в друга държава – членка, в случая в Република Б., исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване ( в този смисъл Определение № 74 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2471/2019 г., II т. о., ТК и много други).

При наличието на основание за спиране на производството по имуществени дела срещу дружество, за което е открито процедура по ликвидация, респ. несъстоятелност с осребряване на активите, в закона на съда, разглеждащ спора между кредитор и ответник дружество в ликвидация, несъстоятелност, от значение е законът по произход на производството по несъстоятелност, респ. ликвидация. Това налага извод, че при приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Р К., не може да бъде продължено 4 производство пред съд на друга държава-членка, без разрешение от К.ския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. следва да се спре производството по предявен имуществен иск до получаване на разрешение от съда по произход за продължаването му. Така в случая ще следва да остане спряно производството, до сбъдване на посоченото условие.

В интерес на ищеца като кредитор е да установи, че му е дадено описаното по-горе разрешение, за да продължи производството по настоящето дело.