Решение № 1063 от 13.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330201181 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-1030-000239 от 31.01.2024 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П. И. Л. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се излагат бланкетни възражения. Моли се обжалваният акт да се отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемата страна е взела становище по законосъобразността на обжалвания акт с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. В съдебно заседание не изпраща представител.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

Собственик на товарен автомобил марка и модел „Хюндай Х 1“ с рег. № ***** е „БРАДЪРС И КО“ ООД, представлявано от Николай Л. Л..

На 09.01.2024 г. жалбоподателят П. И. Л. се движил в гр. Пловдив по бул. „Цар Борис III Обединител“ срещу № 79, в посока юг, като управлявал гореописаното МПС марка и модел „Хюндай Х 1“ с рег. № *****. Около 13:50 ч., по линеен контрол чрез движещ се автомобил на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив му била извършена проверка в служебно устройство - таблет, за наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Полицейският служител Л. И. Д. установил, че МПС с рег. № ***** не притежава 1 такава, поради което спрели товарния автомобил. Установили водача, именно като жалбоподателя. При проверката е установено, че към момента на извършването й жалбоподателят е управлявал ППС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, но не притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което си изисква от лице, което не е собственик, но притежава и използва това ППС.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1156076 от 09.01.2024 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения при съставянето на акта.

Задължителната застраховка на процесния автомобил всъщност била прекратена на 11.12.2023 г. Нова била сключена на 09.01.2024 в 15:01 ч., от който момент имала вече покритие.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението, посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Освен това тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Л. И. Д. актосъставител, и писмени доказателства, а именно АУАН, справка база данни на КАТ за промяна на регистрация, справка нарушител/водач, два броя справки от „Гаранционен фонд“, заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, като същият потвърждава, че издаденият акт е съставен от него и негов е подписът на актосъставител. Потвърждава, че в актовете вписва единствено това, което констатира лично. Споделя, че в такива случаи контролът е линеен, като по време на движение се прави проверка в служебно устройство таблет, в което се въвеждат регистрационните номера на автомобилите и устройството показва, дали има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Обяснява,че водачът се оправдал с извинението,че бил само шофьор. Конкретни детайли по случая не си спомня, но това не е пречка показанията му да се оценят с доверие, доколкото се потвърждават от направените служебни справки в база данни на „Гаранционен фонд“. Фактическите констатации от друга страна не се оспорват в жалбата. Поради тази причина съдът се довери на показанията на свидетеля.

Освен горното констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства и най-вече в базата данни на „Гаранционен фонд“ за сключени застраховки по регистрационен номер на автомобила. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните 2 изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота, относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Правото на защита на нарушителя не е засегнато и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Наведените от жалбоподателя възражения са с бланкетен характер и не се обосноваха с ангажирани доказателства, а и при извършената служебна проверка, съдът не констатира твърдените съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие гласни и писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че на 09.01.2024 г. около 13:50 часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ срещу № 79, в посока юг, П. И. Л. управлявал товарен автомобил марка и модел „Хюндай Х 1“ с рег. № *****, собственост на „БРАДЪРС И КО“ ООД, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която се изисква за използването на МПС.

3

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като водач по време на движение с автомобил, във връзка с чието използване, да е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Такава застраховка е била сключена в последващ момент.

Нарушителят, дори и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като преди управление на МПС да провери, дали за него има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо че не е негов собственик. По този начин е проявил непредпазливост от вида на небрежност.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото нарушителят да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като

„маловажен“.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи. Действително се доказа, че застраховката е била сключена възможно най-скоро след констатиране на нарушение, но все пак след съставяне на акт за него от контролните органи. В този смисъл не може да се говори за поведение по собствена инициатива, а мотивирано от опасения за понасяне на административнонаказателна отговорност. Това обаче не е достатъчно да се обуслови извод за маловажност на случая. Всъщност се установява, че почти цял месец процесният автомобил не е бил със сключена задължителна застраховка.