Решение № 31 от 28.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Стара Загора, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

М. М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500746 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, и чл.225 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното дело е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 32339/11.11.2024г. от ищцата /служителка/ - пълнолетната българска гражданка М. Х. Н. от гр.С.З. против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 897/23.10.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 3488/2024г. по описа на РС- гр.С.З., с което са били отхвърлени предявените й искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за времето, през което е останал без работа за поне 6 месеца, със законните последици от това. Счита, че така постановеното Решение се явявало незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмени атакуваното от нея Решение на РС, и вместо него да постановите друго изцяло- позитивно за нея, ведно със законните последици от това. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Няма събирани нови доказателства пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл са и пледоариите на процесуалния й представител- адвокат.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен 1

Отговор на въззивната жалба вх.№ 33367/20.11.2024г. от ответника /работодател/ Народно читалище /НЧ/ „С.С.К.М.-**г. - с.В., общ.Ч., обл.С., което счита атакуваното първоинстанционно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и заявява, че посочените във въззивната жалба оплаквания били неоснователни и недоказани. Моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, липсата на нови доказателства пред настоящия въззивен ОС- С.З., поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено, от надлежен първоинстанционен съд, в рамките на териториалната и предметната му законова компетентност, от редовен съдебен състав, в рамките на съдебния спор между страните, с които е бил сезиран, в надлежната писмена форма.

Не се сочат във въззивна жалба и при извършената въззивна съдебна проверка не се установиха нарушения на материалния закон /КТ/ и на процесуалния закон /ГПК/, нито бях констатирани някакви съществени процесуални нарушения.

Напълно изяснената пред РС фактическа обстановка с нищо не е променяна пред настоящата въззивна инстанция, като не са допускани, събирани и приемани от настоящия въззивен съд никакви нови писмени и/или гласни доказателства. На практика единствените спорни въпроси по делото се отнасят до това дали към момента на издаване на процесната Заповед за прекратяване на ТПО и към датата на връчването й на служителката/въззивница/ тя е била в срочно /6- месечно изпитателно/ или вече в безсрочно трудово правоотношение/ТПО/ с работодателя си /въззиваем/.

Видно от материалите и доказателствата по приключеното първоинстанционно гражданско дело, както и видно от приетото без никакви възражения от която и да е от страните по делото на заключението на поисканата, назначена, изслушана и приета съдебно- счетоводна експертиза пред РС, трудовият договор на служителката е бил на осн. чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ със срок за изпитване/6 месеца/ в полза и на двете страни, като бил сключен на 12.10.2023г., а служителката е постъпила съгласно него реално на работа на 16.10.2023г. Съгласно чл.70, ал.4 от КТ в срока на изпитанието не се включва периода от време, през което служителката е бил в законоустановен отпуск/почивка или болничен/, или по други уважителни причини не изпълнявал работата, за която бил сключен 2 договорът. За да стане този трудов договор постоянен, е следвало служителката да бил отработи цели действителни 6 месеца като работни дни, без болнични, отпуски и други обективни отсъствия. Отработените дни от ищцата за времето от датата на постъпване на работа /16.10.2023г./ до края на месец юли 2024г., безспорно са били установени и доказани, като за м.10.2023г. /от 16.10.2023 г./ е имало общо 12 работни дни, от които 11 дни реално отработени и 1 ден отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/, за м.11.2023г. са били общо 22 работни дни, от които реално отработени 5 дни и 17 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/, за м.12.2023г. са били общо 18 работни дни, от които 10 дни са били реално отработени, 6 дни служителката е била в отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/ и 2 дни тя е ползвала платен годишен отпуск.

За месец януари 2024 година - 22 работни дни, от които 14 отработени дни и 8 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. Съответно за календарната 2024г., за м.02.2024г. е имало общо 21 работни дни, от които 7 дни тя реално е отработила и 14 дни е била в отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. Съответно за м.март.2024г. е имало общо 20 работни дни, от които 15 дни тя реално е отработила и 5 дни е била в отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За м.04.2024г. е имало общо 22 работни дни, от които 11 отработени дни и 11 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/, за м.05.2024 г. е имало общо 19 работни дни, от които 18 служителката е реално отработила и 1 ден отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/, за м.06.2024г. е имало общо 20 работни дни, от които тя реално е отработила 15 дни и 5 дни е била в отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/, за м.07.2024г. е имало общо 23 работни дни, от които тя има 0 отработени дни, 10 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен и 13 дни платен годишен отпуск.

Поради което е напълно обоснован, доказан и законосъобразен фактически и правния извод на РС, че въззивницата /служителка/ за целия период от постъпването й на работа /16.10.2023г./ до края на м.07.2024г. при общо за 6 месеца били минимум 124 работни дни, от които тя е имала общо отработени 106 работни дни, и е трябвало законоустановения й 6- месечен изпитателен срок да бъде удължен с още 18 работни дни след 30.07.2024г. занапред.

Следователно към 01.08.2024г. служителката, дори и с прибавените още 13 дни от така наречения от нея официален „незаконен“ отпуск, отработените й дни са щели да станат общо 119, което също прави по- малко от изискващите се общо 124 работни дни. Предвид което въззивният съд счита, че към датата на прекратяване на ТПО/01.08.2024г./, която е и датата на връчването на заповедна на служителката при условията на отказ, с имената и подписите на 2 бр. свидетели, за нея още не е бил изтекъл законния 6- месечен изпитателен срок. Поради което нейният срочен изпитателен 6- месечен трудов договор с работодателя й № 16/12.10.2023г. не се е превърнал в твърдения от нея безсрочен такъв по смисъла на чл.71, ал.2 от КТ. Ето защо напълно мотивирано, законосъобразно и правилно в мотивите на атакуваното му 3

Решение РС е приел, че по процесния казус е налице законовата хипотеза на чл.71, ал.1 във вр. с чл.70, ал.4 от КТ, съгласно която до изтичането на 6месечния срок за изпитване всяка от страните по ТПО, в чиито полза това е изрично уговорено със самия трудов договор, може да го прекрати без предизвестие до другата страна, какъвто безспорно е и настоящия случай.

Нещо повече- дори и към датата на подаване на Исковата молба на служителката в първоинстанционния РС- С.З. /05.08.2024г.- понеделник/ не е бил изтекъл за нея дадения й 6- месечен изпитателен срок по сключения трудов договор с работодателя й /въззиваем/ от 12.10.2023г.

От което следва безспорния фактически и правен извод, че процесната въззивна жалба на служителката се явява напълно неоснователна и недоказана, че не са налице никои от твърдените от нея закононарушения в постановеното изцяло негативно за нея първоинстанционно Решение, следователно то на напълно мотивирано, законосъобразно и правилно относно всички отхвърлени искови претенции на въззивницата/служителка/ по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, и следва да бъде изцяло потвърдено от настоящия въззивен съд, със законните последици от това.

На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия законен 1- месечен срок от датите на връчванията му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С.З., пред ВКС- гр.С..

Ето защо, воден от горното и на осн. чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 897/23.10.2024г . по гр.д.№ 3488/2024г. по описа на РС- гр.С.З..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4