Решение № 590 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500206 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263274/09.11.2022г. постановено по гр.д.№ 14266/20г. по описа на СГС, ГО, 28 състав е признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.432 ТЗ вр.чл.79 ал.1 чл.86 и чл.92 ЗЗД, че ответниците „А. Н." ЕООД, А. Н. Н. и М. А. Н. дължат солидарно в полза на „Уникредит Булбанк" АД следните непогасени вземания по Договор за банков револвиращ кредит №0024/256/30092014 от 30.09.2014г. и девет анекса към него, както следва: 27 495,52 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.08.2020 г.; общо 2786,97 лв. начислени лихви за периода от 09.08.2019г. до 18.08.2020г., която сума представлява сбор от сумата 2297,78 лв. възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 29.11.2019г. - 29.07.2020г. и 489,19 лв. - лихва за просрочена главница по чл. 4.2 от договора и анексите към него, начислена за периода 29.10.2019г. - 18.08.2020г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1809/2020г. по описа на PC - Монтана, както и сумата от 1769,64 лв. разноски за заповедното производство и 3138,29 лв. разноски в исковото производство.

Със същото решение е отхвърлен иска за лихвите за разликата над 2786,97 лв. до 3623,29 лв. /която разлика от 836,32 лв. представлява претенция за дължима наказателната лихва за просрочие по чл.4.3 от договора за кредит и анексите към него, дължима за периода 09.08.2019г. - 18.08.2020г./, като неоснователен в тази част.

1

Присъдени са разноски по компенсация като „Уникредит Булбанк" АД е осъдена да заплати в полза на А. Н. Н. разноски, както следва: 13,44 лв. за заповедното производство и общо 20,16 лв. за исковото производство, а в полза на М. А. Н. сумата от 13,44 лв. за заповедното производство и общо 28,57 лв. за исковото производство.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците по делото .

Жалбоподателите-ответници „А. Н." ЕООД, А. Н. Н. и М. А. Н., оспорват решението в неговата установителна част и молят съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Изтъкват факта, че СГС правилно е приел, че спрямо ответника М. А. Н. следва да бъдат приложени нормите на ЗЗП, тъй като по делото не е доказано той лично да е имал тесни професионални или фукнционални връзки с кредитополучателя. В противоречие с този извод обаче съдът е приел, че независимо от това М. А. Н. не може да се позовава на недействителност на договора за кредит и анексите към него, въз основа на ЗЗП, доколкото Договор за банков револвиращ кредит 0024/256/30092014 от 30.09.2014г. не е потребителски. Твърдят, че за ответника М. Н. процесният договор за кредит е потребителски такъв, доколкото банката не е доказала, че той е имал имал тесни професионални или фукнционални връзки с кредитополучателя „А. Н.“ ЕООД. М. А. Н. не е получавал изобщо суми от кредита, тъй като кредитът е бил отпуснат през 2014г., когато той не е бил нито кредитополучател, нито солидарен длъжник, нито поръчител. Към този момент същият е бил непълнолетен. Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл.121 и сл.ЗЗД е дали те гарантират изпълнението на чуждо задължение или изпълняват свой дълг /така Решение № 24 от 03.04.2013г. по т.д. № 998/2011 г. на ВКС/. Твърди, че гарантиращото лице, каквото се явява М. Н., носи солидарна отговорност във връзка с изпълнението на главния дълг от Кредитополучателя, но в качеството си единствено и само на ПОРЪЧИТЕЛ по см. на чл.138 ЗЗД и сл. Видно от приетата и неоспорена ССЕ усвояването на кредита е извършено през октомври 2014г., когато М. Н. не е бил страна по договор за револвиращ банков кредит. По отношение на Анекс № 7 от 29.01.2018г. той е имал качеството потребител и спрямо него следва да се приложи ЗЗП. Твърди, че редица клаузи в договора се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и следващи, а именно: в процесниите договори не са посочени лихвообразуващите компоненти; не е разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените измерения на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се променят автоматично, а не по волята на банката; не е предвидено промяната на лихвата да настъпва автоматично. Твърди, че договорните клаузи, доколкото има такива, не са съставени на ясен и разбираем език, който да позволява потребителят да се информира за икономическите последици от поемането на задълженията по кредита, както и на поръчителя за същото.

Посочват още, че СГС не е възприел наведеното възражение, че отговорността на ответниците като поръчители е ограничена във времето по смисъла на чл.147 ГПК и в 2 настоящия случай тя се е преклудирала с изтичане на шестмесечния срок. Каквито и да било клаузи, уговарящи противното, биха противоречили на повелителните норми на закона, което ги прави нищожни /чл.26 ал.1 и 4 ЗЗД/ и в тези случаи вместо договора се прилага законът. Нормата на чл.147 е императивна и в нея се установяват правата на кредитора вследствие на изтичане на преклузивен срок. Уговарянето на друго би довело до нарушаване на принципа за равнопоставеност между страните, още повече, че установени от закона преклузивни срокове не могат да бъдат изменяни от споразумения между страните.

Молят да се приеме, че към датата на заповедното производство по ч.гр.д. № 1809/2020г. по описа на PC- гр. Монатана от 25.08.2018г., е бил изтекъл 6 месечния срок по смисъла на чл.147 ЗЗД. Видно от ССЕ е извършвано погасяване на главница до дата 13.11.2019г. По силата на Договора с банката кредитът е станал предсрочно изискуем още с изпадането в забава на длъжниците, а именно на 13.11.2019г. От тази дата до 19.08.2020г. /датата на подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК/ са изтекли много повече от шест месеца.

На трето място посочват, че СГС не е разгледал изобщо наведеното възражение за изтекла погасителна давност за главницата и лихвите, доколкото същите представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност. На 29.01.2018г. с Анекс 7 към Договор за банков кредит револвиращият кредит се трансформира в кредит на вноски - стандартен. Дългът към датата на този анекс е в размер на 28 931 лв., а погасеният размер от кредита е 1900 лв. За всяка отделна вноска тече погасителна давност. Всяка вноска става изискуема, считано от уговорения за нея падеж по погасителен план (30-то число), то и тригодишната/петгодишната погасителна давност ще следва да тече от съответния падеж на всяка отделна аноитетна вноска. В този смисъл е Решение № 45/ 17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г. на ВКС, ІІ ТО. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк" АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че предоставеният банков кредит е фирмен, по него кредитополучател е търговец, поради което ЗПК и Закона за защита на потребителите са неприложими спрямо неговите клаузи. Кредитополучател по договора за кредит е юридическото лице А. Н. ЕООД. В чл.З на договора за кредит е посочено, че целта на банковия кредит е „за текущи разплащания, свързани с фирмената дейност“. Тъй като кредитополучателят е търговец и юридическо лице, а ползваният кредит е за търговски цели, то ЗЗП и ЗПК се явяват неприложими в процесния случай.

На второ място намира за невярно твърдението и оплакването, че физическите лица са само поръчители, а не солидарни длъжници. На страница първа от договора за кредит ясно е посочено, че А. Н. Н. има качеството на „солидарен длъжник“, а не на поръчител.

Същият е подписал всяка страница от договора за кредит в качеството си на „солидарен длъжник“ - това ясно е изписано и е вън от всякакво съмнение или противоречиво тълкуване. Аналогично стои въпросът и с втория солидарен длъжник М. А. Н.. В анекс №7, в който солидарна отговорност се поема и от М. А. Н. - на страница първа, относно 3 солидарната отговорност на А. Н. и на М. Н. ясно е записано, че те са солидарни длъжници „по смисъла на чл.304 ТЗ вр.чл.101 ЗЗД“. Съгласно чл.304 ТЗ „лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Видно от разписаните между страните договор и анекси, вън от всякакво съмнение е, че кредитополучател е юридическо лице - търговец, а двете физически лица са солидарни длъжници, а не поръчители. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, след проведено заповедно производство, предявени от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, срещу „А. Н.'' ЕООД, А. Н. Н. и М. А. Н., с твърдението, че дължат солидарно в полза на ищеца „Уникредит Булбанк" АД непогасени вземания по Договор за банков револвиращ кредит №0024/256/30092014 от 30.09.2014г., за суми, както следва: 27 495,52 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.08.2020г.; 3623,29 лева - лихва за периода от 09.08.2019г. до 18.08.2020г., от която сума: 2297,78 лв. - лихва върху редовна главница за периода до 29.07.2020г.; 489,19 лв. - лихва за просрочена главница за периода до 18.08.2020г;

836,32 лв. - наказателна лихва за просрочие за периода до 18.08.2020г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1809/2020г., по описа на PC - Монтана.

Ответниците А. Н. Н. и М. А. Н. оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че представеният по делото договор за банков револвиращ кредит №0024/256/30.09.2014г. сочи, че между страните има договор, който по отношение на тях двамата, като физически лица, не е договор за кредит, а такъв за поръчителство по смисъла на чл.138 ЗЗД, тъй като те са дали съгласието си да гарантират изпълнението на поетите от кредитополучателя задължения по този договор. Доколкото не са усвоявали каквато и да е част от паричните средства, то следва да се приеме при тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, че ответниците са се задължили в качеството си на поръчители. Излагат, че възприемането на обратното би довело до нищожност на договора за кредит, сключен между ищеца и тези ответници на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД - невъзможен предмет, тъй като очевидно невъзможно било уговарянето на подобни погасителни планове, а освен това с всеки анекс се предвиждал все по-голям лихвен процент и се уговаря нов падеж. Считат, че лице, което не е получило пари по иначе реалния договор за паричен заем, да отговаря с цялото си имущество за насрещната престация по него (тази на кредитополучателя), е всъщност поръчител по смисъла на коментираната разпоредба. Поради това със спирането на плащанията по кредита към месец януари 2020 г. предсрочната изискуемост е настъпила и банката е следвало в 6-месечен срок от тази дата да предяви иск, за да запази правата си срещу ответниците - физически лица. Доколкото това не било сторено, а заявлението по чл.417 ГПК е депозирано в съда едва на 21.08.2020г., то тяхната отговорност е отпаднала в 4 качеството им на поръчители. Релевират и възражение за нищожност на клаузите на чл.

4.1.1 и чл. 4.2 от договора като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и сл., тъй като лихвата, която се дължи, се определя от базов лихвен процент и надбавка, като така се формира ГПР, който се променя с всеки от подписаните от страните девет броя анекси.

Договорната надбавка, макар и изрично уговорена, не е икономически обоснована. Оспорват основанието за дължимост на сумата, както и нейния размер, начина на нейното предоставяне, методиката, която е приложена относно начислените лихви билото наказателни или възнаградителни. Релевират възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като исковата претенция представлява вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД. При условията на евентуалност възразяват, че договорът за кредит, анексите към него и приложимите общи условия са нищожни поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.