Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 07.04.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Административно наказателно дело 294/2023
Вид
Решение № 24
Подписан
07.04.2024
В сила
07.05.2024
Състав
ВЕЛИСЛАВА СТАНИСЛАВОВА ЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Червен бряг, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Петранова при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Велислава Ст. Петранова Административно наказателно дело № 20234440200294 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград представлявано от Л. *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 15-23003201 от 08.08.2023 г. издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, с което на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

В жалбата се излагат оплаквания относно размера на наложената санкция.Твърди се, че административният орган не е съобразил критериите при индивидуализация на наказанието предвидени в чл.27 ЗАНН. По изложените в жалбата съображения, моли съда да намали определения размер на наказанието към законновия минимум.

Въззиваемата страна – директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен чрез юрк. П. Чобанова, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки в срок. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, видно от приложено известие за доставяне, от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процедуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт 1

№ 15-2300201 от 05.07.2023 г. за установяване на административно нарушение. При извършена проверка на 08.06.2023 г. около 11:59 ч. в обект офис за бързи кредити, находящ се гр. Червен бряг, ул. „***, стопанисван от „***“ ЕООД, контролните органи са установили, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето *** ***а, което в момента на проверката в обекта, е престирала труд като кредитен консултант-отговорник от 01.03.2023 г. с работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч., с почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч. и уговорено месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, без да има сключен трудов договор.При извършената проверка *** ***а е попълнила декларация на основание чл. 399 от Кодекса на труда във вр. чл.402, ал.1,т.3 и сл. КТ, в която удоствоверява горните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства: наказателно постановление /НП/ № 1523003201 от 08.08.2023 г. издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен; Акт № 15-2300201 от 05.07.2023 г. за установяване на административно нарушение; декларация на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и чл.

39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от *** ***а;

Договор за поръчка, изработка и реклама №1241 от 01.03.2023 г. ведно с форма за кандидатстване; ведомости по граждански договор; декларация от 29.05.2023 г. и др.

Съдът кредитира свидетелските показания дадени в хода на съдебното производство от контролните органи Д. Й. и Б. Н. като последователни, непротиворечиви и неоспорени от страните.

Районен съд-Червен бряг намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган. Аргументи в подкрепа на този извод, съставът черпи от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и приложените по делото доказателства Заповед № з-0693 от 15.08.2022 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ и устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда“. В хода на административно-наказателното производство, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи правото на защита на санкционираното юридическо лице.

Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Пълно и ясно са отразени фактическите обстоятелства, обуславящи извода за извършеното нарушение и правната му квалификация.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.

1, ал. 2 от КТ. В нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ е отразено правилото, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея от посочената разпоредба определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да бъдат регламентирани само като трудови правоотношения.

2

Съгласно на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Със санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни, правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение.

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

От друга страна, договорът за изработка, като вид граждански договор, се сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

Съобразявайки данните по делото, съдът намира, че в случая фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „***“ ЕООД и *** ***а, тъй като на 08.06.2023 г., последната е предоставила работната сила, изпълнявайки функциите на определена длъжност, с конкретно работно време и месечно възнаграждение. Следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят не отрича предпоставките за сключване на трудов договор, но излага, че поради смесване на характеристиките на граждански и трудов договор респ. невъзможността да различи предпоставките по тях, е сключил граждански договор с лицето.

От изложеното се установява, че е следвало между страните „***“ ЕООД и *** ***а да бъде сключен трудов договор, поради което дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и правилно спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени в чл. 414, ал. 3 КТ.

3

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 от КТ.

За нарушаване на чл. 62, ал. 1 от КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Наказващият орган е наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер, без да изложи конкретни мотиви за това или в хода на производството да представи доказателства, предпоставящи извод за по – голяма тежест на нарушението от обичайната за този вид нарушения по арг. чл. 27, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 416, ал. 6 от КТ.

По делото липсват доказателства за предишни НП издадени за нарушения по КТ от жалбоподателя, поради което съдът следва да упражни правомощието си да измени обжалвания акт, като намали размера на наложена имуществена санкция от 3 000 лева до предвидения в закона миниум от 1 500 лева.

При този изход на правния спор страните имат право на присъждане на разноски по делото, като такива се претендират от наказващия орган. На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, следва на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено в чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 80 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съдЧервен бряг, четвърти наказателен състав РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-23003201 от 08.08.2023 г. издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград представлявано от Л. *** е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, представлявано от Л. *** да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София сумата в размер на 80. 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните.

4

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________ 5