Определение № 4134 от 13.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4134 гр. Варна, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100501691 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 48438/17.06.2026 г. от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу решение № 2035/26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110107602/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, сумата 717,85 евро, представляваща стойността на оказаната на длъжника, който е с прекъснати здравноосигурителни права, медицинска помощ – проведено лечение по КП № 50.1 в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД в периода от 23.11.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1325/12.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2939/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че още с отговора на исковата молба ответникът изрично е навел твърдения, че страда от тежко психично заболяване, деменция, настанен е в специализирано заведение за психично болни лица, не е в състояние да се грижи за своите работи и не е способен да разбира свойството и значението на постъпките си. В тази връзка е било направено своевременно искане за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза, което първоинстанционният съд е оставил без уважение като неотносимо, а впоследствие е допуснал събиране на доказателства относно заболяванията на ответника. Поддържа се, че по този начин е нарушено служебното начало и делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не са били обсъдени и доказателствата, че ответникът получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според 1 въззивника първоинстанционният съд механично е приел, че щом към момента на лечението ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, автоматично дължи стойността на проведеното лечение, без да изследва дали психичното заболяване е било налице още към момента на натрупване на здравноосигурителните задължения, довели до прекъсване на здравноосигурителните права, дали заболяването е поставило ответника в трайна обективна невъзможност да организира личните и имуществените си дела, включително изпълнението на задълженията му по здравноосигурителното законодателство, както и дали не са били налице предпоставки за предприемане на действия по поставянето му под запрещение. С въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебнопсихиатрична експертиза.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че решението на Районен съд – Варна е правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат се съображения, че предметът на доказване по делото се свежда до това, дали лечебното заведение е извършило твърдяната медицинска помощ, каква е цената на услугата съгласно утвърдения ценоразпис и дали пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към релевантния период. Поддържа се, че психиатричното състояние на ответника е извън предмета на спора и не променя факта на проведеното лечение и възникналото задължение за заплащане, както и че липсват данни лицето да е поставено под запрещение.

Оспорва се искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза.

Алтернативно, в случай, че искането бъде уважено, се иска да бъде дадена възможност на въззиваемата страна да формулира въпроси към вещото лице, както и да ангажира допълнително доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и допустима. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа необходимите приложени, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателственото искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза съдът намира следното:

С въззивната жалба е наведено оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да допусне своевременно поисканата съдебнопсихиатрична експертиза при въведени още с отговора на исковата молба конкретни твърдения за тежко психично заболяване, деменция, настаняване в специализирано заведение за психично болни лица, невъзможност ответникът да се грижи за своите работи и неспособност да разбира свойството и значението на постъпките си.

2

Настоящият състав намира, че оплакването е неоснователно. В отговора на исковата молба не са наведени конкретни възражения, които да налагат допускане на експертиза. Психичното състояние на ответника е ирелевантно към предмета на спора. В тази връзка не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.

Ето защо искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза следва да бъде оставено без уважение.

Не е небходима и справка от НБД „Население“.

Доколкото ответникът е бил представляван от особен представител следа да се изпрати писмо до Адвокатска колегия – Варна за определяне възнаграждението.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 48438/17.06.2026 г. от П. Т. П., ЕГН **********, срещу решение № 2035/26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110107602/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2026310050 1691/2026г. на ВОС за 30.09.2026 год. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, както и искането за извършване на справка НБД.

ДА СЕ ИЗПРАТИ служебно писмо до Адвокатска колегия – Варна за определяне възнаграждението на назначения по делото особен представител за въззивна инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4