Решение № 140 от 13.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1383/2023
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 13.02.2024
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.59 · Закон за собствеността
- чл.59, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.93 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
И. Иванова
Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от И. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 1155 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 13486/2021 г. по описа на ГС, I ГО, 19 състав, са отхвърлени предявените искове от И. Л. – З.А – М. и Б. Л. З. срещу „КЕШ ФЛОУ АКТИВ“ ЕООД, с правно основание чл.59 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 28 767, 38 лв. за всеки един от ищците - разлика между дължимото и платено обезщетение за ползване на по 1/8 ид. ч. от имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, за периода 01.11.2016 г. – 31.10.2021 г., като неоснователен. Ищците са осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 1 577, 50 лв. всеки от двамата, представляваща съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. Л. З. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.
По делото са ангажирани доказателства относно съсобствеността и квотите на съсобствениците, при които е извършена съдебната делба, като от значение за спора е съсобствеността в предходен момент – към момента на сключване на договора за наем – 05.03.20008 г. Счита, че съсобствениите И. Л. З. – М., Б. Л.
З. и Л. П. Х. са притежавали общо 16/32 ид. ч. от процесния имот, но не са подписали наемния договор и не са страна по него. На основание чл.32, ал.1 ЗС управлението на общата вещ може да се извършва при взето решение от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В наемния договор за съсобственик е посочен А. И. М., който към момента на подписването му не е бил титуляр на правото на собственост върху ид. ч., а е бил носител на вещно право на ползване, което е запазил за себе си при 1 отчуждаването на притежаваните от него 1/8 ид. ч. от правото на собственост в полза на П. А. Х.. Своевременно е заявил възражение, че носителите на вещни права не са посочени в нормата на чл.32, ал.1 ЗС, което не е обсъдено от решаващия съд. Тъй като не е налице взето решение от притежаващите повече от половината от съсобствената вещ, жалбоподателят не е обвързан от сключения договор за наем. Тъй като ответникът е ползвал имота през исковия период, то предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения от него иск. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от ответника „КЕШ ФЛОУ АКТИВ“ ЕООД оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че договорът за наем от 05.03.2008 г. е сключен съобразно изискванията на чл.32, ал.1 ЗС от съсобствениците, притежаващи 5/6 ид. ч. от поцесния имот, поради което ищците са обвързани от него. На това основание жалбоподателят е получил припадащата се част от дължимия наем в размер на 14 991 лв. При наличие на валидно сключен договор за наем, предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД се явява неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че съсобственикът А. М. е продал съсобствената си 1/8 ид. ч., но си е запазил за себе си вещното право на ползване върху продадения от него имот, купувачът е придобил т. нар. „гола собственост“. Съгласно правната теория и съдебна практика, когато титулярът на вещното право на собственост и титулярът на ограничено вещно право на ползване са различни лица, то последният е този, който има право и може да ползва имота лично и/или чрез трети лица и да отдава по наем. С оглед на това смита, че в камеството си на вещен ползвател на 1/8 ид. ч. А. М. е участвал при формирането на мнозинството по чл.32, ал.1 ЗС. С оглед на това договорът за наем е действителен и отношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл.31, ал.2 ЗС. Както към момента на сключване на договора за наем, така и към момента на приключване на делбеното производство квотите на ищците в съсобствеността са едни и същи. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗС. Ищците твърдят, че са съсобственици по 1/8 ид. ч. за всеки от тях на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, с площ от 260 кв. м., заедно с избено помещение от 100 кв. м. и и избено помещение от 15 кв. м., заедно с идеалните части от общите части на стадата. Имотът е надлежно индивидуализиран в исковата молба. Правото им на собственост произтичало от наследяване. С влязло в сила съдебно решение № Р-II 64-11 от 05.03.2015 г. на СРС, ГО, 64 състав, постановено по гр. д. № 53159/2011 г.са установени делбените квоти на съсобствениците, както следва: И. Л. З. -М. – 4/32 ид. ч.; Б. Л. З. – 4/32 ид. ч.;
В. В. К. – 4/32 ид. ч.; Л. С. К. – 6/32 ид. ч.; В. И. К. 3/32 ид. ч., С. И. К. – 3/32 ид. ч. и Л. П. Х. – 8/32 ид. ч. След реституирането на имота започнали да отдават под наем имот, включително и на ответното дружество. След 2 възстановяване правото им на собственост през 1992 г. всички съсобственици започнали да отдават под наем имота. С договор за наем от 11.02.2022 г. Н.
Я., Л. К., Д. З., П. Х., А. М. и ищците са предоставили под наем ивота на ответника за срок от 5 години, считано от 18.02.2022 г. В договора страните са предвидили, че същият се подновява автоматично за нов договорен период, ако до 60 дни преди изтичането на срока му на действие страните не направят изрично писмено изявление, че желаят промяна на условията по него. В края на наемния период уведомили ответника, че уговорените условия през 2002 г. не ги устройват, като предложили подновяване на договор с по – висок наем, както и по – кратък срок на договора. Ответникът не отговорил на получената нотариална покана и продължил ползването на имота. На 05.03.2008 г. е сключен договор за наем от част от съсобствениците – Д. З., В. К., С. К., Л. К. и А. М., който не се отнасял до притежаваните от ищците идеални части. От сключване на договора до завеждане на делото ответникът ползвал притежаваните от ищците по 1/8 ид. ч. или общо 1/4 ид. ч., от което се е обогатил за тяхна сметка. След 09.11.2011 г. ответникът започнал да отдава под наем в своя изключителна полза имота на трето лице първоначално на „Лили Дрогерие“ ЕООД, а в последствие – след 04.11.2015 г., на „Ларготекс“ ЕООД. Срокът на договора за наем е 5 години и обхваща площ от 561, 84 кв. м., в това число и притежаваните от ищците идеални части с площ общо 375 кв. м. Месечният наем е в размер на 5 000 евро. На 01.06.2019 г. ответникът е сключил нов договор за наем за площ от 575, 84 кв. м. за обща наемна цена от 4 000 евро. На основание чл.93 ЗС добивът от вещта като наем принадлежи на собственика й. Тъй като липсва договорно наемно отношение между ищците и ответника, а последният ползва притежаваните от ищците по 1/8 ид. ч. от имота и получава от трето лице – наемател, парични суми под формата на наем, съставляващо добив, без да го споделя с тях в пълен размер, счита, че ответникът се е обогатил за тяхна сметка. Твърди, че ответникът е превеждал в тяхна полза суми в определен от него размер, който не е еквивалентен на извличаната от него полза от притежаваните от тях идеални части от процесния имот. В исковата молба са описани заплатените от ответника суми, чийто общ размер възлиза на 14 991 лв.. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 28 767, 38 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода м.11.2016 г. – м.06.2019 г.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като пренаемането на имота от трето лице не прави получаването на наема от ответника без правно основание. За исковия период е действал договор за наем, сключен от 05.03.2008 г. , който е предоставил на ответника право да пренаема имота. Ежемесечно са заплащали на ищците припадащата се част от уговорения наем – обстоятелство, което не се оспорва от тях. В случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим, оспорва същия като неоснователен. Поддържа, че отношенията между страните се уреждат със сключения на 05.03.2008 г. договор за наем, както и анекс от 10.04.2009 г., от 31.07.2018 г. и от 07.07.2020 г. Договорът за наем е сключен съгласно изискванията на чл.228 ЗЗД и чл.32 ЗС. Предмет на договора е целия съсобствен имот. Първоначално уговореният срок е бил до 05.03.2014 г., но 3 същият е бил продължен до 31.12.2022 г. Като наемодател по наемното правоотношение са участвали съсобственици, притежаващи 5/8 ид. ч. о наетия имот. Излага съображения, че договорът за наем обвързва както подписалите го съсоственици, така и останалите съсобственици. В изпълнение на сключения договор е заплащал на ищците дължимия наем, съобразно притежаваните от тях идеални части. Твърди, че ищцата И. З. – М. е подписала като наемодател анекса от 07.07.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Със заповед № РД-57-440/12.02.1993 г. на СГО е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА „Средец“ акт № 840/20/08/52 и да се предаде на наследниците на С. Х. Я. и Л.
З. В. владението но на следния имот: салон в гр. ***, ул. „***“ № **, застроен на 260 кв. м., заедно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и мястото.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 58, том Iа, рег. № 6069, дело № 492/2001 г. От 13.07.2001 г., Д. Л. З., Б. Л. З., И. Л. З. – М., наследници на Л. З. В. и Л. Х. К. и Н. С. Я., наследници на С. Х. Я., са признати за за съсобственици на 3/4 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № *, съставляващ салон (дюкянско помещение), целият с площ от 260 кв. м. с коридор, кухня и санитарни помещения, с посочени съседи, както и УПИ, в който е построен имотът.
На 11.02.2002 г. е сключен договор за наем между Н. С. Я., Л. С. К., Б. Л. З., Д. Л. З., И. Л. З. – М., П. А. Х. и А. И. М. – наемодатели, както и „Кеш Флоу Актив“ ЕООД – наемател, по силата на който страните са се съгласили на дружеството да се предостави за временно ползване партерно помещение, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № *, с площ 260 кв. м., и мазе под същото повещение с площ от 115 кв. м., заедно с офис от 30 кв. м. и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, срещу заплащане на месечен наем от 3 400 щ. д. Страните са уговорили срок на договора от 5 години, считано от 18.02.2022 г., като договорът се подновява автоматично за нов договорен период, ако до 60 дни преди изтичане на уговорения срок страните не направят изрично писмено изявление, че желаят промяна в условията на договора.
На 23.04.2022 г. е сключен анекс към договора за наем, по силата на който месечният наем е уговорен на 3 200 щ. д.
С нотариална покана, връчена на 30.11.2006 г. Д. Л. З., Б. Л. З., И. Л.
З., В. И. К., С. И. К., Л. С. К. и Л. П. Х. са уведомили ответното дружество, че след 18.02.2007 г. считат договора за прекратен. Отправено е волеизявление, че не желаят продължаване на действието на договора при настоящите условия, както и е определено на 18.02.2007 г. на посочен в нотариалната покана адрес да предаде ключовете от наетия недвижим имот.
С решение № Р-II 64-11 от 05.03.2015 г., постановено по гр. д. № 53159/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, е допусната делба на недвижим имот с идентификатор ***, с предназначение – за търговска дейност, представляващ базар за промишлени стоки, с площ от 260 кв. м., ведно с избено помещение от 100 кв. м., избено помещение от 15 кв. м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата, с посочени граници, ведно с 9 828/100 000 из. Ч. от УПИ VI-5, от кв.471, по плана на г. София, м.
Разпечатката съдържа 30 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39bee78d-d3cb-47d1-ad50-39e78572df38