Решение № 388 от 23.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Бургас, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120200959 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на С. Д. З., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-0434-000929 от 13.12.2023г., издадено от Началник на РУ в ОД МВР Бургас 02 РУ ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, че не е извършил нарушение виновно и че е изложил медицински причини.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник адв.

К., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

За Административнонаказващия орган, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Св. Г. Ж. съставил АУАН на С. Д. З. за това, че на 12.09.2023г. около 14:40 часа в гр.

Бургас, по бул. „***“ в посока към бул. „***“ до бл. 19, управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на Д.И.В. като по време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който вписал възражение, че има бележка, която удостоверява, че има операция и не трябва да използва колан. Бележка била представена и пред свидетеля. АУАН бил връчен лично, като още на следващия ден е депозирано и писмено възражение от жалбоподателя, в което посочил, че има служебна бележка от медицински специалист.

Видно от представената бележка, издадена от д-р С. М. лицето е претърпяло пет операции по повод херния умбиликалис, в следствие на което същият да не използва предпазен колан по време на шофиране, бележката да послужи пред КАТ безсрочно като е издадена на 29.01.2018г. Представена е и бележка от 19.09.2023г. за претърпени операции от 1

З. и се указва същият да не използва предпазен колан по време на шофиране като същата е посочено, че се издава да послужи безсрочно. На представената бележка са поставени печат и подпис на доктор. Не е оспорена автентичността на представените служебни бележки, поради което и съдът няма основание да не им се довери.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетеля, като не са относими изложените обстоятелства около това какво е заявил жалбоподателя при проверката, дали е заявил, че ще сигнализира други органи и пр. Като служителите следва да изпълняват точно, стриктно и последователно задълженията си във връзка с извършваните проверки. Съдът даде вяра и на представените писмени доказателства като липсва причина съдът да не кредитира представените служебни бележки от лекар, тъй като те не са оспорени пред съда по предвидения за това ред.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. като формално са спазени разпоредбите на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Веднага след това и ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.

Жалбоподателят твърди за наличие на изключения в случая от правилото да се управлява превозното средство без поставен предпазен колан, което изключение е предвидено в чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. В закона липсва правило как следва да се установи това състояние. В случая и на актосъставителя, и на наказващия орган е била представена служебна бележка от лекар, който е удостоверил, че медицинското състояние на лицето е такова, че не следва да употребява колан при шофиране. Това е крайният извод на лекаря, който очевидно е трябвало да се запознае със здравословното състояние на лицето и е дал съответно предписание/становище. Законът не поставя изискване как следва да се установи физическото състояние на лицето и в случая след като е представена бележка от съответен специалист, то и лицето попада в изключенията, предвидени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателя доводи. При разпоредбата на чл. 137а, ал.

2, т. 2 от ЗДвП преценката за наличие на изключение от задължителното правило да се ползва обезопасителен колан се прави не с оглед заболяването на водача, а при преценка на физическото му състояние, което е било установено от съответния лекар, който носи и отговорност за издаваните от него бележки и изрично е указал да не се използва предпазен колан по време на шофиране като е посочил извършените операции. Ето защо и не е налице основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и наказателното постановление следва да се отмени.

На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя, който е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за 2 адвокат съобразно отмененото НП, а именно сумата в размер на 400 лева, платена съгласно договор за правна защита и съдействие л. 27.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0434-000929 от 13.12.2023г., издадено от Началник на РУ в ОД МВР Бургас 02 РУ ОД МВР Бургас, с което на С. Д. З., ЕГН ********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на С. Д. З., ЕГН ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3