Определение № 1338 от 10.09.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 43/2025
- Вид
- Определение № 1338
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1338 гр. Бургас, 10.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. И.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600043 по описа за 2025 година След проведено тайно съвещание, съдът намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК относно присъждане в полза на държавата на равностойността на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **********, послужил за извършване на престъплението, който не е собственост на осъденото лице, а именно сумата от лева.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище за наличието на предпоставките на закона за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по отношение на Й..
В съдебно заседание адвокат Найденов не се явява.
След като се запозна със становището на представителя на държавното обвинение и с доказателствата по делото, съдът намира следното:
С влязъл в сила съдебен акт по ВНОХД № 43/2025 г. на Окръжен съд Бургас М. И. Й., ЕГН: **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от Й. е използван лек автомобил марка „Фолксваген“, с peг.
1
№ *********, който е послужил за осъществяване на изпълнителното деяние.
От представените документи за собственост и справките по делото се установява, че използваното моторно превозно средство не е собственост на осъдения Й.. От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на деянието пазарната стойност на автомобила възлиза на 4 790 лева.
При така установените факти съдът приема следното:
Съгласно чл. 343б, ал. 5 НК в случаите по ал. 1-4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а когато то не е собственост на дееца – присъжда неговата равностойност.
В случая е безспорно установено, че процесният автомобил е послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК и че не принадлежи на осъдения, поради което са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 343б, ал. 5 НК по отношение на присъждане в полза на държавата на равностойността на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението, който не е собственост на осъденото лице, а именно сумата от 4 790 лева.
Съдът съобрази, че присъждането на равностойността на моторното превозно средство представлява намеса в имуществената сфера на осъдения и следва да бъде преценено и през призмата на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 17, чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Настоящият съд съобрази и принципните положения, изложени в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд на Република България. Конституционният съд последователно приема, че правото на собственост е основно конституционно право, но не представлява абсолютно и неограничено право. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е въведено със закон, насочено е към защита на конституционно значима ценност и съществува разумно съотношение между преследваната цел и интензитета на ограничението. Съгласно мотивите на Конституционния съд животът и здравето на гражданите представляват висши 2 конституционни ценности, които държавата е длъжна да защитава чрез адекватни законодателни и правоприлагащи механизми. Определянето на наказателната политика и на средствата за противодействие на престъпността е преди всичко в правомощията на законодателя, който разполага с широка свобода на преценка при избора на подходящите средства за защита на обществения интерес. Именно в този контекст следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, чиято цел е да противодейства на една от най-опасните форми на транспортна престъпност – управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества, създаващо непосредствен риск за живота и здравето на участниците в движението.
Съдът съобрази и обстоятелството, че към настоящия момент пред Съда на Европейския съюз са висящи производства по дела C-655/24 и C-2/26, свързани с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК. В тази връзка следва да бъде подчертано, че към настоящия момент нито Конституционният съд, нито Съдът на Европейския съюз са приели, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на Конституцията на Република България или на правото на Европейския съюз и не следва да бъде прилагана. Както от Решение № 4/2025 г. на Конституционния съд, така и от заключението на генералния адвокат по дело C-655/24 („Латранов“), се извежда разбирането, че въпросът не е дали подобна мярка е допустима по принцип, а дали конкретното й приложение съответства на принципа на пропорционалност. Този подход съответства и на практиката на Европейския съд по правата на човека по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ конфискацията и другите форми на отнемане на имущество, свързано с престъпна дейност, по принцип са допустимо средство за защита на обществения интерес и за противодействие на престъпността. В решенията си Съдът приема, че съществуват общи европейски и дори универсални правни стандарти, насърчаващи конфискацията на имущество, свързано с престъпна дейност, съответно самото отнемане на средство на престъплението не противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. В практиката си, Европейският съд подчертава, че решаващият въпрос е дали при конкретната намеса в правото на собственост е осигурен справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правото на собственост. Принципът на пропорционалност не предоставя на съда правомощие да откаже приложението на закона по 3 съображения за целесъобразност, нито освобождава съда от задължението да приложи предвидената от законодателя имуществена последица.
Същевременно този принцип изисква съдът да извърши конкретна и индивидуализирана преценка дали при обстоятелствата на конкретния случай намесата в правото на собственост е необходима за постигане на преследваната легитимна цел и дали не възлага върху засегнатото лице индивидуална и прекомерна тежест. Именно чрез тази преценка се постига справедливият баланс между обществения интерес и защитата на основните права, който изискват както чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, така и чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съдът отчита, че настоящият случай касае именно средството, посредством което е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. между него и извършеното престъпление съществува пряка и непосредствена връзка.
При извършване на конкретния тест за пропорционалност съдът приема следното:
Присъждането на равностойността е изрично предвидено в закона, който е достатъчно достъпен, ясен и предвидим. Подсъдимият Й. е могъл да предвиди, че при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици над законоустановения праг освен наказателна отговорност законът предвижда и отнемане на използваното моторно превозно средство, когато то е негова собственост или присъждане на равностойността му, когато не е негова собственост.
Мярката преследва легитимна цел от висока обществена значимост – защита на живота и здравето на гражданите и превенция на престъпленията по транспорта. Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици представлява поведение, което създава непосредствен риск за живота и здравето на останалите участници в движението.
Ограничаването на този риск и защитата на обществената безопасност представляват цели от първостепенно значение в едно демократично общество.
Налице е пряка връзка между процесното моторно превозно средство и извършеното престъпление, тъй като именно чрез него е реализирано изпълнителното деяние.
4
В решението си Конституционният съд приема, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.
Стойността на автомобила възлиза на 4 790 лева, възлизаща понастоящем на 2 449 (две хиляди четиристотин четиридесет и девет) евро.
По делото не са установени обстоятелства, които да сочат, че присъждането на тази сума би довело до прекомерна и индивидуално несъразмерна тежест за осъдения Й.. Не са налице данни за особена имуществена уязвимост, тежки здравословни проблеми Й. или други извънредни обстоятелства, които да обуславят различен от този извод.
Съдът отчита и съвкупния ефект на всички наложени на Й., изразяващи се в лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, и глоба 200 лева.
При съвкупната преценка на всички релевантни фактори съдът намира, че в конкретния случай е налице справедлив баланс между защитата на обществения интерес и имуществените права на осъдения Й. и че присъждането на равностойността на лекия автомобил не представлява прекомерна намеса в правото му на собственост.
Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 НК и следва в полза на държавата да бъде присъдена сумата от 2 449 (две хиляди четиристотин четиридесет и девет) евро, представляваща равностойността на използваното при извършване на престъплението моторно превозно средство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА М. И. Й., ЕГН: **********, на основание чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ПО СМЕТКА НА Окръжен съд Бургас сумата от 2 449 (две хиляди четиристотин четиридесет и 5 девет)евро, преставляваща евровата равностойност на сумата от 4 790 лева, представляваща равностойността на лек автомобил марка „Фолксваген“, с peг.
№ ******, послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, който не е собственост на осъдения.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС по реда на глава XXI от НПК в 15-дневен срок от обявяването му.
Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на компетентния орган за предприемане на действия по изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6