Решение № 1753 от 25.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20241100502366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Л. Е. М. срещу разпореждане изх. № 3698 от 19.01.2024 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп. дело № 20248510400001 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на размера на приетите с постановление изх. № 211/02.01.2024 г. разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200,00 лв.

В жалбата на длъжника се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението на адвоката за образуване на изпълнително дело възлиза в размер на 200,00 лв.

Жалбоподателят се позовава и на разрешенията в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, с което съдът на ЕС е освободил българските съдилища от задължението безусловно да се съобразяват с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Взискателя заема становище за неоснователност на жалбата.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за 1 установено следното:

Изпълнително дело № 20248510400001 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 02.01.2024 г. на взискателя за принудително събиране на присъдени суми, въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2023 г. по гр. дело № 45187/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 24,00 лв.- обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ, сумата от 1028,35 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, сумата от 3562,01 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по сметка № 10113/16.09.2020 г.; сумата от 18,70 лв. – обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/28.09.2020 г.; сумата от 19,48 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № 1317/15.09.2020 г.; сумата от 24,90 лв. – обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление № 1357/28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 262,54 лв. – съдебни разноски и сумата от 716,38 лв. – разноски във въззивното производство.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана чрез адв.

В.В.. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, с който взискателят е възложил действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 1161,29 лв. с ДДС, платимо в брой при подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника.

С постановление за разноски с Изх. № 211/02.01.2024 г. е прието като разноски в производството претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 1161,29 лв.

На 11.01.2024 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното производство, като е изложил съображения, че по делото няма други извършени действия, освен написване на молба за образуване на изп. дело.

С разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 3698/19.01.2024 г., съдебния изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, прието за събиране с Постановление за разноски изх. № 211/02.01.2024 г.

Видно от данните по делото, на 10.01.2024 г. в изпълнение на наложен запор върху открити сметки на длъжника, банка е наредила плащания в пълния размер на задължението, посочено в изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение /9020,54 лв./.

СГС приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, 2 подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп. дело № 20248510400001 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, с район на действие СГС. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. В договора за правна помощ, който взискателят е представил още с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. В случая е уговорено възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което не е налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 3

6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта “ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда и съдебния изпълнител минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г., и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за горницата над 448,92 лв. с вкл.

ДДС до 1161,29 лв. с ДДС.

Предвид изложеното разпореждането за разноските изх. № 3698 от 19.01.2024 г. следва да бъде отменено в частта, в която съдебния изпълнител е 4 отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 448,92 лв.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за разноски изх. № 3698 от 19.01.2024 г., постановено по изп. дело № 20248510400001 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение до сумата от 448,92 лв. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ по възражение, направено от длъжника Л. Е. М. разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, които е определено да се възлагат в тежест на тази страна с постановление за разноски изх. № 211/02.01.2024 г. по изп. дело № 20248510400001 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, с район на действие СГС, като ПОСТАНОВЯВА , че тези разноски възлизат на 448,92 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. Е. М. в останалата ѝ част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5