Определение № 14681 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14681 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505758 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 344947/22.10.2025г. на А. Н. В., чрез адв. Ф. срещу определение рег. № 40981 от 02.10.2025г., постановено по гр. дело № 59258/2022 г. по описа на СРС, 139 с-в в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на решението.

С обжалваното определение СРС е допуснал предварително изпълнение на решение № 19087/23.10.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта на определените мерки на лични отношения на Х.П.П., ЕГН **********, и С.Ж.П., ЕГН:

********** /баба и дядо по бащина линия/ и децата Х.Ж.П., ЕГН **********, и А.Ж.П., ЕГН **********.

Жалбоподателят намира постановения акт за неправилен и незаконосъобразен.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в обжалваната част определението е недопустимо, тъй като в производствата по чл. 128 СК е недопустимо да се допуска предварително изпълнение. Излага становище и за неправилност на обжалваното определение, тъй като СРС не е посочил въз основа на кои доказателства е приел, че закъснението на изпълнението може да има негативно отражение върху възможността за възстановяване на връзката между ищците и двете деца. Моли определението в обжалваната част да бъде обезсилено, евентуално отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК останалите страни са депозирали отговор на частната жалба. Изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото 1 доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Действително Семейният кодекс не предвижда изрична възможност за предварително изпълнение на решенията по чл. 128 СК. Това обаче не означава, че общият ред не е приложим в този случай. Правното основание за допускане на предварително изпълнение е чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК - ако се установи, че „от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди“.

Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на обжалвания акт. Действително в диспозитива на обжалваното определение е посочено, че се допуска предварително изпълнение на основание чл.

242, ал. 1 ГПК, но от мотивната част на определението става ясно, че съдът е разгледал и се е произнесъл по реда на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че определението в обжалваната част е и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.2, т. 3 от ГПК, съдът може да допусне предварително изпълнение на решението по искане на ищеца, когато от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило. В случая се касае за споделено време между децата и бабата и дядото, а изгубеното време няма как да бъде възстановено. Следва да се има предвид и възрастта на ищците, които към датата на постановяване на настоящето определение са на 73 г. Съдът следва да се ръководи преди всичко от интереса на децата и необходимостта от съхраняване на емоционалната връзка, за да не се обезсмисли търсената защита поради продължителността на процеса. Това е достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение.

Следва да се допълни и, че в случая са налице данни за настъпило отчуждение между бабата и дядото и внуците. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че преди раздялата на родителите децата са се виждали редовно с баба си и дядо си и са контактували с тях. След това е настъпило отчуждение, като децата не са искали да контактуват повече с тях. От приетата СПЕ става ясно, че отношенията помежду им на практика са прекъснати.

Всяко по-нататъшно забавяне на тяхното възстановяване, каквото би настъпило при изчакване на влизането в сила на решението след приключване на въззивното производство, крие реален риск от задълбочаване на отчуждението. Бабата и дядото са част от най-близкия родствен кръг на внуците. Изгубеното време за общуване в детска възраст е невъзстановимо и не може да бъде компенсирано на по-късен етап.

2

Продължителната раздяла би могла да направи последващото изпълнение на съдебното решение трудно или дори невъзможно, тъй като би могло да настъпи трайно и необратимо емоционално отчуждаване на децата от техните близки, а в случая се налага и с оглед възрастта на ищците. Висшият интерес на детето, който е основен критерий по чл. 128, ал. 1 СК, включва поддържането на пълноценни връзки със семейството.

Ето защо, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 344947/22.10.2025г. на А. Н. В., чрез адв. Ф. срещу определение рег. № 40981 от 02.10.2025г., постановено по гр. дело № 59258/2022 г. по описа на СРС, 139 с-в в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на решението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3