Решение № 169 от 26.08.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Сливен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

П. Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252200600447 по описа за 2025 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на тъжителя против присъда №19/25.06.2025г. по нчхд № 522 по описа за 2024 година на Районен съд НЗ

С атакуваната присъда е признат подсъдимият Х. К. Г., роден на 30.07.1967 година в с. П.м., общ. НЗ живущ в с. П.м., общ. НЗ ул. „В.К.в“ № 11, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН *********, за виновен в това, че на 17.03.2024 г. около 16.00 часа, в с. П.м., общ. НЗчрез нанасяне на удари, включително и с тояга причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота на Х. Ж. /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, изразяващо се в множество удари, а именно - в лявата зад ушна област закръглен мековат оток с размери 1.5 на 1.5 см.; по лигавичната повърхност на горната устна, на проекцията на горни трети и четвърти зъби цепковидна рана с белезникав налеп с размер 0.5 см.; по задната повърхност на средната трета на лявата предмишница Гобразно охлузване като всеки един от лъчите е с размери 3/0.3 см., цялото на площ от 3 на 3 см., а на 2 см. над описаното има друго идентично на него охлузване, като и двете са с кафеникаво - червеникав цвят и над нивото на 1 околната кожа, отворени в посока навътре; в областта на средната трета на лявото рамо охлузване с размери 1.5 на 1 см, над нивото на околната кожа, с кафеникаво червеникав цвят и кръвонаседнала площ с размери 7 на 2 см., на гърба вляво напречно, специфично двойно ивичесто кръвонасядане с морал цвят, с размери 10 на 2 см., с ширина на централно разположена бледа зона от 0.5 см.; в основата на нокътя на пети Пръст на лявата ръка окръглено кафеникаво - червеникаво охлузване над нивото на околната кожа с размери 0.5 на 0.3 см., както и в областта на предната повърхност на горната трета на лявата подбедрица окръглено кафяво - червеникаво охлузване над нивото на околната кожа на площ от 1.5 на 1 см., - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

С присъдата е осъден Х. К. Г. със снета по горе самоличност да заплати на гражданския ищец Х. К. Ж. с ЕГН ********** от град Б., к/с „С.“ бл. 49, ет.18 сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2024 година, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 800 лева до претендираните 3000 лева, като неоснователен и недоказан.

Осъден е Х. К. Г. да заплати държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50.00/петдесет/ лева по сметка на НЗРС. С присъдата е осъден Х. К.

Г. да заплати на Х. С. Ж. направените по делото разноски в размер на 1912,00 /хиляда и деветстотин и дванадесет / лева.

Във въззивната жалба, подадена от повереник на частният тъжител, се поддържа, че по същество се прави искане да се отмени така произнесената присъда в осъдителната и част относно наложеното наказание и присъдено обезщетение като неправилна и необоснована и като бъде разгледано делото по същество да се измени същата, като се увеличи както размера на наложената глоба, така и размера на присъденото обезщетение. Счита, че за нанасянето на безпричинен побой обезщетението от 800 лева при предявен иск за 3 000 лева, както и определянето на глоба на минимума не отговарят на критерия за справедливост и обективност.

В с.з. повереникът на частния тъжител поддържа жалбата. Развива 2 подробни аргументи в подкрепа на оплакванията.

Частният тъжител поддържа жалбата.

Защитникът на подсъдимия оспорва основателността на подадената жалба.

Подсъдимият счита жалбата за неоснователна.

От фактическа страна е безспорно, че на 17.03.2024 г., в с. П.м., община НЗЖ., заедно с приятелката си, с която живеел свид. М.Х.М. били в имота за да го почистят. Около 16.00часа Ж. натоварил събраните треви и храсти в микробуса си, с който пътували и тръгнали към дерето в края на селото, където обичайно, нерегламентирано, се изхвърляли подобни отпадни продукти. По пътя, по който се движили и който също бил нерегламентиран, по средата се намирала крава, която въпреки подаваните звукови сигнали не се отместила и възпрепятствала преминаването на автомобила управляван от тъжителя. Ж. видял подс. Х. Г., който бил наблизо и поискал от подсъдимия да премести животното. Г. отказал, като посочил, че мястото е на неговото семейство и че там път няма и не следва да преминава от там. Ж. се ядосал и отправил обиди към подсъдимия Г., наричайки го мръсен циганин и оспорвайки му собствеността, като същевременно с автомобила си Ж. направил маневра в опит да заобиколни животното, при което микробусът пропаднал отстрани и се наложило да търси помощ, за да бъде изтеглен на пътя, за което провел няколко разговора със свой приятел свид. .И.С.И. който му обещал баща му- С.С.И. да му помогне и да го изтегли. Докато чакали Ж. и спътницата му М.Х.М. изхвърлили боклука в дерето. Към тях се приближил подсъдимият Г., който бил изнервен и афектиран от чутите обиди и коментари и между двамата започнала разправия прераснала по - късно с размяна на удари. Подсъдимият Г. пренебрежително чукнал с пръст по носа на Ж., който от своя страна му отвърнал по същия начин, след което подс.Г. му ударил шамар и нанесъл няколко удари с тоягата, с която пасял животните си.

На 18.03.2024год. като се прибрал в гр. Б. Х. С. Ж. отишъл за освидетелстване в УМБАЛ Б. АД , отделение по съдебна медицина, където му било издадено съдебно медицинско удостоверение №106/2024год., приложено към делото.

По подадения сигнал била извършена проверка която приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство с оглед извършено престъпление от частен характер, видно от постановление за отказ 3 да се образува досъдебно производство от 25.06.2024год.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза изготвена от д-р Й.И.С., която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена е видно, че: на 17.03.2024 г. около 16.00 часа, в с. П.м., общ. НЗв резултат на нанесения му побой Х. С. Ж. е получил следните телесни увреждания : в лявата зад ушна област закръглен мековат оток с размери 1.5 на 1.5 см.; по лигавичната повърхност на горната устна, на проекцията на горни трети и четвърти зъби цепковидна рана с белезникав налеп с размер 0.5 см.; по задната повърхност на средната трета на лявата предмишница Гобразно охлузване като всеки един от лъчите е с размери 3/0.3 см., цялото на площ от 3 на 3 см., на 2 см. над описаното друго идентично на него охлузване, като и двете са с кафеникаво - червеникав цвят и над нивото на околната кожа, отворени в посока навътре; в областта на средната трета на лявото рамо охлузване с размери 1.5 на 1 см, над нивото на околната кожа, с кафеникаво червеникав цвят и кръвонаседнала площ с размери 7 на 2 см., на гърба вляво напречно, специфично двойно ивичесто кръвонасядане с морав цвят, с размери 10 на 2 см., с ширина на централно разположена бледа зона от 0.5 см.; в основата на нокътя на пети Пръст на лявата ръка окръглено кафеникаво - червеникаво охлузване над нивото на околната кожа с размери 0.5 на 0.3 см., охлузване на кожата с кръгловата форма областта на предната повърхност на горната трета на лявата подбедрица над нивото на околната кожа на площ от 1.5 на 1 см.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са в отношение на покриване и допълване.

Въз основа на установеното от фактическа страна обосновано и правилно 4 е приетото от районния съд, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК- като на 17.03.2024 г. около 16.00 часа, в с. П.м., общ. НЗчрез нанасяне на удари, включително и с тояга причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота на Х. Ж. /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, изразяващо се в множество удари, а именно - в лявата зад ушна област закръглен мековат оток с размери 1.5 на 1.5 см.; по лигавичната повърхност на горната устна, на проекцията на горни трети и четвърти зъби цепковидна рана с белезникав налеп с размер 0.5 см.; по задната повърхност на средната трета на лявата предмишница Г- образно охлузване като всеки един от лъчите е с размери 3/0.3 см., цялото на площ от 3 на 3 см., а на 2 см. над описаното има друго идентично на него охлузване, като и двете са с кафеникаво - червеникав цвят и над нивото на околната кожа, отворени в посока навътре; в областта на средната трета на лявото рамо охлузване с размери 1.5 на 1 см, над нивото на околната кожа, с кафеникаво червеникав цвят и кръвонаседнала площ с размери 7 на 2 см., на гърба вляво напречно, специфично двойно ивичесто кръвонасядане с морал цвят, с размери 10 на 2 см., с ширина на централно разположена бледа зона от 0.5 см.; в основата на нокътя на пети Пръст на лявата ръка окръглено кафеникаво - червеникаво охлузване над нивото на околната кожа с размери 0.5 на 0.3 см., както и в областта на предната повърхност на горната трета на лявата подбедрица окръглено кафяво - червеникаво охлузване над нивото на околната кожа на площ от 1.5 на 1 см.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия правилно е преценено, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност подсъдимия, тъй като за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, същият е неосъждан за извършено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а НК и от деянието му не са настъпили имуществени вреди. Същевременно, настоящия съдебен състав не констатира наличието на някоя от отрицателните предпоставки, отразени в чл. 78а, ал. 7 НК, препятстващи освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че определянето на глоба на минимума не отговаря на критерия за справедливост и обективност.

5

За да я определи в този размер, съдът е съобразил, че обществената опасност на деянието на подсъдимия е около средната, с оглед на мястото, начина, където е извършено престъплението и от отношенията между двете страни, разменените взаимно реплики довели в крайна сметка до извършване на престъплението. По отношение личността на подсъдимия съдът не отчел отегчаващо обстоятелство, като същевременно е констатирано смекчаващо обстоятелство по отношение на подсъдимия - добри характеристични данни, трудова ангажираност. В тази връзка следва да бъде преценено и чистото му съдебно минало. Поради това определянето на глобата към минималния размер е справедливо и обосновано, съобразено и с поведението на тъжителя преди осъществяване на деянието.

По отношение на гражданският иск.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на тъжителя обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 800 лева, като е отхвърлил претенцията до пълния претендиран размер от 3000 лева. Приел е, че с уважен именно в такъв размер граждански иск по най-добрият начин ще бъдат компенсирани причинените на пострадалия от престъплението неимуществени вреди, като същия ще получи възмездие за това, което му е било причинено от подсъдимия.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките по-ниско.