Решение № 205 от 05.04.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Разград, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330102079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК.

Депозирана е искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752, действащ чрез упълномощения юрисконсулт Г. А. срещу Ф. И. Х. с ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на парично задължение, представляващо договорно възнаграждение в размер на 749,75 лв. за периода от 10.06.2013 г. до 10.04.2016 г. по Договор за револвиращ заем № ********** от 02.04.2012 г.; законна лихва в размер на 357,58 лв. върху вземането за договорно възнаграждение за период от 10.04.2016г. – 28.09.2023г. /датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва до изплащането на сумите.

Ищецът претендира и направените по делото разноски. Съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените суми, претендирани в заповедното производство. Твърди, че на 02.04.2012 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между страните при следните параметри: сума на кредита: 600 лв.; срок на кредита 48 месеца; размер на вноската: 38 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 97.93 %; годишен лихвен процент: 71.16 %; лихвен процент на ден: 0.1* %; общо задължение по кредита: 1831,02 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Твърди, че претендираната в настоящото производство сума отразява частта от останалият неплатен дълг, за която е отказано издаване на Заповед за изпълнение по ЧГД 1686/2023г. по описа на РС – Разград. Ищецът представя:

Договор за револвиращ заем № ********** от 02.04.2012 г., ОУ, погасителен план, преводно нареждане. Прави искане за прилагане на ч. гр. дело № 1686/2023 г. на Районен съд - Разград. Ответника е получил препис от ИМ лично, на 08.01.2024г. и в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор. След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 02.04.2012 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 1 и Ф. И. Х. с ЕГН: ********** е Договор за револвиращ заем № ********** от 02.04.2012 г. със срок на погасяване 48 месеца и размер на главницата 600 лв. при годишен процент на разходите (ГПР): 97.93 %; годишен лихвен процент:

71.16 %. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е депозирал заявление на 29.09.2023 г., с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д. №1686/2023г. РС - Разград е отказал издаване на заповед за изпълнение /ЗИ/ на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, за посочените суми, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си, по реда на чл.

422 ГПК. В срок ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД депозира искова молба.

Ответникът, явил се лично в с.з., навежда доводи за неравноправност на клаузите по договора.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на възнаградителна лихва по договор за кредит, както и лихва за забава върху нея. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на ЗИ за изпълнение, срещу което е подадена частна жалба от ищеца, същата е оставена без уважение от въззивния съд по ВЧГД № 304/2023г., а обжалваният първоинстанционен акт е потвърден. В срока по чл.415 от ГПК е предявен настоящия осъдителен иск за вземането.

Доколкото исковата претенция касае договорна лихва и акцесорна законна върху главното вземане, то съдът следва да анализира и установи наличие на валидно облигационно отношение между страните. В настоящия случай това правоотношение е договорът за паричен заем. За същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последния е обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Законът за защита на потребителите в редица свои разпоредби транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /това е изрично посочено в разпоредбата на §13А, т.9 от ЗЗП/, като материалноправните разпоредби на тази директива са директно записани в Закона за защита на потребителите. Така разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл.3, пар.1 от Директивата относно определението за неравноправна клауза. Нормите относно защитата на потребителите са императивни. Съгласно разясненията в константната практика на ВКС, формирана с решение № 237 от 20.01.2017 г. по т.д. 2927/15 г. на ВКС, 1 ТО и решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І ТО първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, водещи до извод, че е налице неравноправна клауза в потребителски договор.

Правилата относно защитата на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които съдът е длъжен служебно да следи.

В Определение № 167/15.02.2024г. е уведомил страните за това си задължение.

Процесният договор е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Характеристиките на договора за заем са 2 както следва: сума на кредита: 600 лв.; срок на кредита 48 месеца; размер на вноската: 38 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 97.93 %; годишен лихвен процент (ГЛП): 71.16 %; лихвен процент на ден: 0.1* %; общо задължение по кредита: 1831,02 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Договорът за кредит е сключен при общи условия.

Посочените ГПР – 97.93 % и ГЛП – 71.16 %. далеч надвишават допустимият праг от 50% за ГПР и 30% за ГЛП. Отделно от така установените факти, при обикновен преглед и без необходимост от специални знания и обследване, с оглед на което не е назначавана съдебнотехническа експертиза на представените общи условия и договор за кредит, е явно, че същите са напечатани на кирилица в размер значително по-малък от Р12, като същите са трудно четими. Това обстоятелство противоречи на императивните норми на чл. 10, ал.1 ЗПК и водят до недействителност на същия.

Главното парично притезание по настоящото съдебно производство, по своята същност представлява възнаграждение на кредитора по процесния договор, а именно – договорената лихва. Същата обаче е в прекомерен размер /71,16%/.

Тежестта на заплащането на уговореното възнаграждение е несъразмерна и свръх обогатяваща кредитора – при заем с главница 600 лева общият дълг надвишава три пъти потребената сума – 1831,02 лв. Така потребителя е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора. Акцесорната претенция за законна лихва на ищеца е свързана с наличието на така уговореното вземане – договорна лихва. Основният спорен въпрос е дали процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, респективно потребителят следва ли да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК; съдържа ли договорът неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 ЗЗП във вр. чл. 24 ЗПК.

След анализ на представеният договор, Съдът намира, че е налице неравноправност на клаузите в договора, касаещи:

- методика за изчисляване на ГПР и ГЛП - същата не е разписана в договора за кредит, липсва информация и в общите условия, които не са подписани от потребителя, което поставя под съмнение приемането им и запознаването на клиента с тях. Нарушени са чл. 10, чл.11, чл.19 ЗПК , чл. 143-148 ЗЗП. Поради възмездния характер на договора за яснота на правата и за защита на интересите на потребителите трябва ясно и точно да се уговорят съществените елементи на заема – лихвения процент по кредита, ГПР, лихви, други преки и косвени разходи, комисионни от всякакъв вид, неустойки и т.н;

- ясен и разбираем език - процесният договор за заем не отговаря на императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7,9,10 и 20 ЗПК, доколкото същия е неразбираем за потребителя – липсва погасителния план, начална и крайна дата на вноските, базата на която се изчислява лихвения процент и завишен размер на същия, прекомерен по размер ГПР;

- шрифт – при обикновен преглед и без необходимост от специални знания, оборудване и обследване на представените общи условия и договор за кредит, е очевидно, че същите са напечатани на кирилица в размер значително помалък от Р12, като са трудно четими, а използването на дребен шрифт, би могло да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Това обстоятелство противоречи на императивните норми на чл. 10, ал.1 ЗПК, представлява самостоятелно основание за 3 недействителност на договор, в разрез е и с практиката на Съда на ЕС.

В тази хипотеза, на осн. чл. 23, вр. с чл. 22 ЗПК заемателят дължи чистата стойност на кредита, не дължи лихва /договорна/ и други разходи по кредита, в конкретния случай доколкото претендираната сума представлява договорна лихва по процесния договор, бидейки последния недействителен, то и претенцията за заплащане на сумата 749,75 лв., се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита, за която е издадена ЗИ №937/18.10.2023г. по ЧГД № 1686/2023г. по описа на РС – Разград и същата е влязла в сила.

По отношение претенцията за акцесорното вземане за законна лихва върху описаната по-горе сума, в размер на 357,58 лв., то с оглед изхода на делото, също следва да бъде отхвърлено, паради недължимост на главното притезание.

Съдът приема, че горните доводи са достатъчни за да приеме, че са налице неравноправни клаузи и недействителност на договора, като така предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна на ответника, то такива не следва да се присъждат.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ.

Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к. "Мотописта", бул.

”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., срещу Ф. И. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.********, осъдителен иск с право основание: чл. 422, ал.1, във вр. с.чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, за заплащане на парично задължение, представляващо договорно възнаграждение в размер на 749,75 лв. за периода от 10.06.2013 г. до 10.04.2016 г. по Договор за револвиращ заем № ********** от 02.04.2012 г.; законна лихва в размер на 357,58 лв. върху вземането за договорно възнаграждение за период от 10.04.2016г. – 28.09.2023г. /датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва до изплащането на сумите, както и направените по делото разноски, като неоснователен.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 1686/2023 г. на РС-Разград за сведение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4