Определение № 308 от 03.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. *, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500163 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на С.К. ООД, ЕИК*, чрез Адв.д-во Н.У. и М., чрез адв. Х. М., САК, против Определение № 203/05.02.2026 г. по гр.д. № 2122/2025 г. по описа на Районен съд-*, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на Решение № 665/09.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт.

Твърди се, че по делото не е възможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело, което е индиция за порочната практика един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ да се размножава и да се представя по всички заведени от ищеца граждански дела.

Твърди се, че представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв. не установява безспорно, че страните се намират в близки отношения. Идентични договори са сключени от пълномощника и с други кредитополучатели, водещи многобройни дела срещу дружеството. Иска се ищецът да декларира изрично качеството си на близък по отношение на процесуалния представител с аргументи, че предвид естеството на безплатната правна помощ, която се предоставя по изключение, следва да се съблюдава действителното наличие на тези изключения, за да не се допуска злоупотреба с правото на разноски, за да не се заобикалят процесуалните норми за възлагане на съдебно-деловодни разноски и принципа, че само действително сторените такива подлежат на възстановяване.

Твърди се, че в случая правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на ответника. Ищцата била предявила две идентични искови 1 молби срещу ответника с предмет едни и същи клаузи от различни договори за кредит, които е било възможно да се разгледат в едно производство. Считат, че упражняването на редовни процесуални действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното предназначение и правните принципи с цел да се извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму е класически пример за злоупотреба с право.

По отношение размера на присъденото възнаграждение: Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а материалният интерес е нисък. Справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения като ориентир в Наредба № 1/2004 год. и при съобразяване с Решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22. Цитирана е съдебна практика.

Предвид изложеното се иска от въззивния съд да отмени Определение № 203/05.02.2026 г. по гр. д. № 2122/2025 г. по описа на Районен съд-* , с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК и да постанови друго, като откаже присъждането на разноските претендирани от ищеца, евентуално да ги намали значително.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. Д. Г., АК Л., като пълномощник на ищцата Ц.Г., в който се излага становище за нейната неоснователност.

Изтъква се, че клиентът сам е предоставил на адвоката договора за кредит и платежните нареждания, сам е заплатил държавната такса за образуване на делото преди неговото образуване и затова внушенията за липса на договореност между него и довереника му са неоснователни.

Оспорва представената от частния жалбоподател съдебна практика, като твърди, че част от представените решения не са влезли в сила. На свой ред цитира съдебна практика в обратен смисъл.

Твърди, че в случая не е целяна злоупотреба, налице са различни договори, с различни параметри и клаузи и разглеждането им в две отделни производства е единственият логичен подход.

Окръжен съд-*, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните:

Пред районния съд е предявен иск за обявяване на Договор за потребителски кредит №*/15.11.2022 год., сключен с ответника С.К. ООД за недействителен поради неточно посочен ГПР. Общата сума по договора е била 1880 лева.

Към исковата молба е приложено пълномощно без дата, с което ищцата Ц. Г. упълномощава адв. Д. Г., АК Л. да изготви и подаде искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба във връзка с Договори за потребителски кредит, Договори за предоставяне на 2 гаранция/поръчителство по които е страна и във връзка със защита на личните й данни, като я представлява и защитава по новообразувани дела пред компетентния съд, да образува и завежда такива и т.н. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие от 15.08.2025 год., по силата на който ищцата възлага, адв. Д. Г., АК Л. се задължава да осъществява правна защита и съдействие, изразяващо се в следното: изготвяне, депозиране на искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция/поръчителство, по които клиентът е страна, връщане на платените при изначална липса на основание суми, прогласяване на целия договор или отделни негови клаузи за нищожни, включително защита на личните данни и образуване на изпълнителни дела. В чл. 2 от договора е посочено, че адвокатът оказва на клиента адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв.

Държавната такса за завеждането на иска е заплатена от ищцата на 17.08.2025 год. Исковата молба е входирана в МРС на следващия ден.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което и двете страни не са се явили и не са ангажирани нови доказателства. И двете страни са представили писмени становища. Ищцата е представила и списък по чл. 80 ГПК.

С Решение № 665/09.12.2025 г. районният съд признал за установено, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид изхода на делото, ответникът „С.К.“ ООД е осъден да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер 585,60 лв. с ДДС за оказаното безплатно процесуално представителство на ищцата, а на нея – сторените разноски в размер на 75,20 лева – платена държавна такса.

Ответникът е подал молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в която за първи път е изложил доводи, че не е възможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита и съдействие е свързан с първоинстанционното гражданско дело, оспорено е и наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв. Отделно поддържа становището си от писмения отговор, че в случая е налице злоупотреба с право, в подкрепа на което е цитирана съдебна практика.

Относно размерът на определеното адвокатско възнаграждение е изтъкнал, че същият не е съобразен с Решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22 и актуалната съдебна практика. Според него, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения в Наредба № 1/2004 год. ориентир.

Поискал е разноски по делото изобщо да не бъдат присъждани, а евентуално – присъдените такива да бъдат намалени значително.

С обжалваното определение МРС е приел, че възнаграждението е определено съобразно минималния предвиден в Наредба № 1/2004 год. размер, при спазване принципите за справедливост предвид естеството на делото и свършената от адвоката работа по него. Съобразно тези мотиви 3 съдът оставил молбата без уважение.

Предвид изложеното, ОС * намира следното:

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като в разпоредбата няма изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на свободно договаряне между него и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., и те са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и насрещната страна да е осъдена за разноски – т.е. да е налице позитивно за безплатно представляваната страна решение. При осъществяване на тези предпоставки и при своевременно заявено искане, съдът е длъжен да определи и присъди адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат. При негативно за безплатно представляваната страна решение, адвокатът няма да получи възнаграждение. Рискът е негов, затова и преценката дали да окаже безплатна правна помощ е негова и съдът не разполага с правомощия и не следва да проверява наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАДв. В тази насока е трайната съдебна практика, която настоящият състав възприема.

Вярно е, че има и друго становище и именно за уеднаквяване на практиката е образувано тълк.д. № 3/2025 год. на ОСГТК на ВКС.

В случая ищцата и пълномощникът й адв. Д. Г., АК Л. са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществява безплатна адвокатска помощ във връзка с договорите за кредит, по които ищцата е страна, което включва и процесното производство, завършило с решение, с което предявеният срещу ответника иск е уважен изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват сторените от нея разноски. Съответно на адв. Г. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на близко лице. В тази насока изводите на МРС са правилни.

Относно размера на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение:

Не се спори, че между същите страни в РС * са образувани две еднотипни дела, при които единствената разлика е в размера на исковете и договора, сключен между страните. Доколкото се касае за еднотипни дела, които не са с фактическа и правна сложност, с оглед практиката на СЕС (Решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22), настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде определено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год., а именно в размер на 480 лева (245,42 €) с ДДС.

Обжалваното Определение № 203/05.02.2026 г. по гр. д. № 2122/2025 г. по описа на Районен съд-* следва да се отмени и да се измени присъденото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение от 585,60 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС.

4

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 203/05.02.2026 г. по гр. д. №

2122/2025 г. по описа на Районен съд-*, с което е оставена без уважение молбата на С.К. ООД, ЕИК*, чрез Адв.д-во Н.У. и М., чрез адв. Х. М., САК за изменение на постановеното по делото Решение № 665/09.12.2025 год. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Д. Г. от АК Л. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 665/09.12.2025 год., постановено по гр.д. № 2122/2025 год. по описа на РС *, като:

ОСЪЖДА С.К. ООД, ЕИК*, гр. * да заплати на адвокат Д.Г. от АК Л. сумата от 480,00 лева (245,42 €), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата Ц.Г..

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203/05.02.2026 г. по гр. д. № 2122/2025 г. по описа на Районен съд-* в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на С.К. ООД, ЕИК*, чрез Адв.д-во Н.У. и М., чрез адв.

Х. М., САК за изменение на постановеното по делото Решение № 665/09.12.2025 год. в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата Ц.Г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5