Решение № 7160 от 26.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7160 гр. София, 26.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100107551 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № 74225/28.06.2024 г., предявена от Е. П.

М., с ЕГН: **********, родена на ******* г., действаща чрез своите родители и законни представители: С. Е. В., с ЕГН: ********** и П. З. М., с ЕГН: **********, и тримата с адрес: гр. София, ул. „******* ап. 4, против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.

В исковата молба се твърди, че на 21.01.2022 г., около 11.50 ч., на кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр. Сепарева баня за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, в което Е. П. М. била пътник.

По случая било образувано НАХД № 344/2023 г. по описа на Районен съд Дупница, по което дело с решение № 156/04.05.2023 г., К. В. Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. В, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.

„б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В резултат на описаното ПТП, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тревожност. В исковата молба се твърди, че Е. П. М. формирала значителни негативни психологически последици - проблеми със съня, натрапчиви мисли и притеснения. При посещение при психолог били установени 1 много високи нива на ситуативна тревожност и високо ниво на стрес от преживяното.

Ищцата продължавала да преживява инцидента дълго време след като се е случил, като същият можел да повлияе на по-нататъшното развитие на психиката и.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, включително и на водача К. В. Д., по силата на застрахователна полица № 89146325 серия GO, валидна за периода от 12.08.2021 г. до 01.03.2022 г.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да бъде осъден да му заплати: сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на К. В. Д. при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен, като оспорва факта, че ищцата се е намирала в автомобила по време на произшествието; оспорва механизма на ПТП; оспорва вината на водача К. В. Д. за причиняване на вредоносния резултат; релевира възражение за съпричиняване с твърдения за извършени от водача П. М. нарушения на правилата за движение и за пътуване на ищцата без правилно поставен предпазен колан и в правилно поставено детско столче; оспорва характера и тежестта на вредите за ищцата и причинната им връзка с ПТП; релевира и възражение за прекомерност на претенцията;

На 19.12.2024 г., страните са депозирали по делото писмени защити, в които излагат подробни съображения, в подкрепа на своите искания, твърдения и възражения.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието 2 на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 21.01.2022 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 89146325 серия GO, валидна за периода от от 12.08.2021 г. до 01.03.2022 г., ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, включително и на водача К. В. Д.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 15.09.2024 г., л. 36), а и се установява от представената справака (л.

17 от делото).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 21.01.2022 г., около 11.50 ч., в района на гр. Сапарева баня, област Кюстендил, на кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр.

Сепарева баня за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно – транспортно произшествие с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, управлявано от П. З. М..

Тези факти се установяват от решение № 156/04.05.2023 г., постановено по НАХД № 344/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, по което К. В. Д. е признат за виновен в това, че на 21.01.2022 г., около 11.50 ч., в района на гр. Сапарева баня, област Кюстендил, на кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр. Сепарева баня за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като се движел с несъобразена с пътните условия скорост, по непочистена от сняг и частично заледена асфалтова настилка, излизайки на кръстовището с път ІІ-62, 3 поради което не могъл да избегне удара в лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, управляван от П. З. М., движещ се в посока гр. Самоков, нарушил чл. 47, ал. 1 ЗДвП, като не могъл да спре на пътен знак В2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“, отнел предимството на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, като не го пропуснал и го ударил, вследствие на което по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица – на П. З. М. и на С. Е. В. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. В, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Видно от извършеното отбелязване, решението по АХД № 344/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница е влязло в сила на 22.05.2023 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Софийски районен съд решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Районен съд – Дупница решение по НАХД № 344/2023 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че К. В. Д. е извършил деянието, че то е противоправно, както и че деянието е извършено виновно (В мотивите изрично е отбелязано, че деянието е извършено по непредпазливост, изразяваща се в небрежност, тъй като обвиняемият, макар и да не е предвиждал общественоопасния резултат от деянието си, е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от управлението и действията си и да ръководи постъпките си по начин, по който да го избегне и предотврати. Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни).

Уврежданията на ищцата, от които е претърпяла неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира по настоящото дело, не са били елемент от престъпния състав на престъплението, за което К. В. Д., поради което и силата на присъдено нещо на постановеното решение не ги обхваща и установява, нито по вид и характер, нито установява пряката им причинна връзка с извършеното противоправно деяние.

По делото е прието заключение по извършената съдебнопсихологична експертиза (СПЕ). Видно от СПЕ, към датата на освидетелстването емоционалнопсихичното състояние на Е. П. М. е в добър за възрастта и развитието, за подкрепящата и топла семейна среда емоционален статус. Наблюдават се остатъчни симптоми на тревожност по отношение на родители - членове на семейството, като 4 същата е изводима от преживяването на стресова реакция в минал период по отношение на факта, че майката видимо е пострадала при процесното ПТП.

В заключението е посочено, че непосредствено след преживяното ПТП, Е. М. е преживяла състояние на остра реакция на стрес, чиито симптоми са се проявили в еднократен акт на енуреза (нощно напикаване) непосредствено в нощта след инцидента и за кратък период в нощни кошмари и тревожност в ежедневието. Тези изяви на тревожност са били отговор на стресовата реакция при детето и са отшумели в срок не достигащ симптомите и критериите на по-усложнена психопатология за детската психика, не са достигнати симптомите и разгръщането на симптомите на посттравматични преживявания. На възрастта, на която е била Е. към момента на инцидента, както и към момента на изследването, не е проявила симптомите на тревожност в груби прояви в поведението или същите да са претърпели развитие в степени на клинични изяви. Поради подкрепящата семейна среда изпълнена с емоционална топлота, емпатия и грижа за детската психика, тя е преодоляла развитието на груба психотравмена симптоматика и към момента на изследването се наблюдават остатъчни фрагменти на тревожност свързана със загриженост за членовете на семейството, която може да се тълкува и ситуационно във връзка с изследването (връщане към негативните преживявания от процесния инцидент).

Вещото лице не е открило данни за посттравматично стресово разстройство на съзнанието. Сочи, че на възрастта, на която е Е. това би се проявило в груби поведенчески промени и в степени на клинични изяви. Такива по време на изследването такива не са установени. Изследването не установява данни за психични промени от болестен характер и разстройство в поведението. Изследването не е установило и данни за възникване и развитие на посттравматично стресово разстройство.

В открито съдебно заседание на 31.10.2024 г., вещото лице по СПЕ потвърждава, че се е наблюдавала реакция на стрес при детето, непосредствено след инцидента, като тези симптоми са отзвучали, компенсирани са и не са преминали в поусложнена патология. ВЛ уточнява, че в детското развитие не се установява диагноза като при възрастните, т.нар. посттравматични или други, просто се нарича разстройство в поведението или други наименования, но такива не са наблюдавани при детето. ВЛ уточнява също, че ситуативна тревожност означава тревожност към момента на ситуацията. В случая, детето е подложено на изследване при непознат експерт, в непозната обстановка е въведено и това е т.нар. тревожност на настоящата ситуация. При връщане на детето към спомена за преживяното ПТП, детето показва спомена за негативни преживявания, но те не носят характеристиките на клинични изяви и на някакъв настоящ статус на посттравматизъм за детската психика.