Определение № 445 от 13.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Враца, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500346 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5438/24.07.2025 г., подадена от „Скуба България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.

София, общ. Столична, ***, представлявано от управителя М. А. М., чрез адв.

Р. Р. Д.-Н., САК, против разпореждане от 13.09.2024г., обективирано в Заповед № 1745 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2024г., постановена по ч.гр.д. № 2889/2024г. по описа на Районен съд - Враца, поправена с разпореждане № 4216 от 10.10.2024г., в частта за разноските, с която не е уважено искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1440 лв. с ДДС, като е присъдена само сумата от 240,00 лв. с ДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна поради противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място, в жалбата се поддържа, че напълно необосновано, без каквито и да било мотиви и изопачавайки мотивите на решение на СЕС, районният съд е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лв. без ДДС.

Посочва се, че подаденото заявление, повод за образуване на ч.гр.д. № 2889/2024г. по описа на PC - гр. Враца, не е бланкетно попълнено, а е обосновано и аргументирано - изложени са фактически твърдения и правни доводи, приложени са и доказателства, от които се установява основателността на претенциите; че процесуалното представителство на заявителя не се изчерпва с подаване на заявлението, но с множеството действия, които процесуалният представител на дружеството е извършил, за да защити в максимална степен правата на доверителя си. На второ място, в 1 жалбата се изтъква, че неправилно PC - гр. Враца се е позовал на мотивите на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено от СЕС, тъй като същото не дава правомощия на националния съд да намалява адвокатското възнаграждение под минимално предвидения в Наредбата, а да присъжда справедлив размер, съответстващ на оказаната правна помощ и ако не установи, че претендираният размер не отговаря на качеството и обема на осъщественото процесуално представителство, то едва тогава националният съд може да присъди възнаграждение в размер по-нисък от определения в Наредбата. Твърди се, че в настоящия случай са предявени пет осъдителни претенции, като адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на Наредбата за процесуално представителство в заповедното производство за всяка една от тях поотделно и възлиза общо на 2 263,25 лв., като на основание § 2а от ДР на Наредбата към същото следва да се добави и дължимият от адвоката ДДС и същото възлиза на 2 715,90 лв. с ДДС или близо два пъти помалко от претендираното. На трето място, в жалбата се поддържа, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато противоречие с процесуалния закон - чл. 78, ал. 5 ГПК, който не предвижда възможност за съда служебно да преценява дали адвокатският хонорар е прекомерен, или не, доколкото правото да се възрази срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение принадлежи единствено на насрещната страна по делото.

Посочва се, че производството не касае потребителски спор или интереси на по-слаба страна, а търговски отношения между две дружества, че длъжникът не е подал възражение срещу издадената заповед по чл.414 от ГПК, още помалко е релевирал оплакване за прекомерност на разноските за процесуално представителство на заявителя по чл.78, ал.5 от ГПК, както и че са представени доказателства за реалното извършване на разноските /фактура и платежно нареждане/, поради което претендираните разноски следва да бъдат изцяло присъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважената част от претенцията. Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане, обективирано в Заповед № 1745 от 13.09.2024г. за изпълнение на парично задължение в частта за разноските над 240 лв. и да осъди длъжника да заплати на заявителя допълнително сумата от 1200 лв., представляваща разликата между претендираното адвокатско възнаграждение в размер 1 440 лв. и присъденото с обжалваната заповед от 240 лева.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна при условията на чл.50, ал. 4 вр. с чл.47, ал.1 ГПК, но в срока по чл.276, ал.1 ГПК същата не е депозирала отговор.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Районен съд - Враца е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.09.2024 г., подадено от „Скуба България” ЕООД, ЕИК ***, гр. София, чрез адв. Х. Д. - САК, с която против „Пи Ен Ти Транс” ЕООД, ЕИК ***, гр. Враца, представлявано от Н. К.

Н., се претендира парично вземане, в размер общо 10 956,80 лв., от които:

1331 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000129998 от 18.10.2023г., 1170 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000130033 от 20.10.2023г., 5265,80 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000130224 от 02.11.2023г., 1290 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000130965 от 17.01.2024г. и 1900 лв. с ДДС по данъчна фактура № 0000131004 от 22.01.2024г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението в съда до пълното изплащане на дължимата сума, както и разноски за държавна такса - 220,74 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. с ДДС.

В заявлението е посочено, че паричните вземания произтичат от неизпълнение от страна на длъжника „Пи Ен Ти Транс” ЕООД на няколко неформални договори за покупко-продажба на стоки, сключени между страните в периода 18.10.2023г. – 22.01.2024г., за които са издадени пет броя фактури, чиито падеж е настъпил.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени пълномощно, с което дружеството-заявител е упълномощило адвокатско дружество „Д. и А.“ да го представляват и защитават пред всички съдебни инстанции по всякакъв вид дела срещу длъжници на дружеството, фактура № 1268/10.09.2024г. за заплащане на адвокатското дружество на сумата 1440, 00 лв. с ДДС, за процесуално представителство в заповедно производство срещу „Пи Ен Ти Транс” ЕООД, и платежно нареждане от 10.09.2024г. за същата сума.

По подаденото заявление Районен съд - Враца е издал Заповед № 1745 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2024г., с която е уважил всички претенции, като е постановил длъжникът „Пи Ен Ти Транс” ЕООД, да заплати на „Скуба България” ЕООД сума в общ размер 10 956,80 лв., представляваща вземания по данъчни фактури № 0000129998 от 18.10.2023г., № 0000130033 от 20.10.2023г., № 0000130224 от 02.11.2023г., № 0000130965 от 17.01.2024г., № 0000131004 от 22.01.2024г., законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 11.09.2024 г., до пълното изплащане на дължимата сума. Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил и разноски по делото в размер 220,74 лв. държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

В мотивите на заповедта заповедният съд е приел, че искането за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1440.00 лева с ДДС, е частично основателно, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и да се определи от съда с оглед действителната правна и фактическа сложност на 3 делото, без да е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските хонорари. Съдът се е позовал на постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, по което е прието, че присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и българският съд вече може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредбата минимални размери. Приел е, че съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. С оглед на конкретния случай съдът е приел, че производството е заповедно, развива се по утвърдени от Министерство на правосъдието образци на заявление, заповед за изпълнение и възражение, не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, а още по-малко с висок материален интерес, поради което възнаграждението следва да се намали на 200 лева /240 лева с ДДС/.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 и сл. ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

В случая предявените с процесното заявление вземания са изцяло уважени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заявителя е възникнало вземане за сторените в заповедното производство съдебноделоводни разноски /за държавна такса - 220,74 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. с ДДС/, като същият е представил писмени доказателства за реалното им извършване /фактура № 1268/10.09.2024г. и платежно нареждане от 10.09.2024г./.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Видно от цитираната разпоредба, законодателят не е предвидил възможност за съда служебно да преценява дали адвокатският хонорар е прекомерен или не, доколкото правото да се възрази срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение принадлежи единствено на насрещната страна по делото.

В този смисъл са и мотивите, изложени към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да 4 осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, която обаче съдът извършва само когато същият е надлежно сезиран с искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че обратен извод не следва и от цитираното в заповедта решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 , съгласно което при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. Посоченото решение на СЕС е относимо и приложимо при определяне на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита и при намаляване на адвокатско възнаграждение при заявено възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК), каквато, както бе изяснено по-горе, не е настоящата хипотеза.