Решение № 854 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110108447 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба на основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД с цена на иска от 4 лв., от страна на ищеца „Г.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, представлявано от Т.Г.С., чрез адв. К. М. от АК - Варна, против ответника И. Г. С. от гр. Варна.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на товарен автомобил марка „Скания”, модел „Р420”, с рег. №***. На 07.06.2022 г. между ищцовото дружество и лицето Я.А.К. бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът отдал под наем на Я.К. собствения си товарен автомобил за сумата от 500 лв. месечно, за срок от 12 месеца, считано от 07.06.2022 г. На 08.06.2022 г. представителят на ищовото дружество Т.С. се срещнал с наемателя К. и двамата отишли в гр. Д., за да вземат автомобила, който се намирал в двора на недвижим имот там. Като пристигнали на мястото ответникът И. С., представил се за собственик на имота, отказал да предостави достъп до товарния автомобил, при което С. и К. си заминали. След това Я.К. се снабдил с изпълнителен лист, издаден в процедура по заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение. На 06.07.2022 г. в присъствието на частен съдебен изпълнител И.С. било извършено предаване на автомобила. Тогава се установило, че по автомобила са налице следните липси: липсвали регистрационни табели; липсвали 2 бр. акумулатори на стойност по 450 лв. всеки; управление на скоростната кутия на стойност от 19 000 лв.; липсвало горивото в двата резервоара – 1000 литра дизелово гориво на стойност 2000 лв. Причинените щети в резултат на посочените липси възлизали на сумата от 27 900 лв. включваща и търпяни загуби от нереализирана печалба по договора за наем в размер на 6000 лв. Ищцовата страна твърди, че автомобилът бил оставен на охраняемия паркинг на ответника, но последният не 1 положил грижа за автомобила, а нанесъл вреди на същия, с което да осуети вземането му.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 лева, представляващи частичен иск от такъв с обща стойност 27 000 лв., който частичен иск включва: сумата от 2 лв. – частична стойност за 2 бр. акумулатори по 450 лв. всеки; сумата от 1 лв. – частична стойност за управление на скоростната кутия на стойност от 19 000 лв. и сумата от 1 лв. – частична стойност за 1000 литра дизелово гориво на стойност 2000 лв. Сумата по частичния иск с цена от 4 лв. се претендира ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Ищецът претендира и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че оспорва иска по основание и размер. Заявява, че оспорва обстоятелството, че към датата на договорката за наем между ищцовото дружество и Я.А.К., ищецът е притежавал в собственост товарен автомобил - влекач. Твърди, че ищовото дружество не е собственик на сочения автомобил. Оспорва обстоятелството, че Я.К. се е нуждаел от влекач и твърди, че същият не е имал фирма или дружество, чрез което да упражнява, транспортна дейност, а и за такава се изисквали, лицензи и разрешителни.

Твърди, че договорът за наем от 07.06.2022 г. е сключен с цел образуване на производство за предаването на товарния автомобил, тъй като ищецът имал спор, относно собствеността на автомобила с трето лице. Нямало данни относно платена наемна цена от наемателя.

Ответникът оспорва обстоятелствата, описани в протокол за предаване на движима вещ /МПС/ по ИД№*** г. по описа на ЧСИ И.С. относно липсващите части. Също така ответникът оспорва обстоятелството, че е имало спор между него и Т.С., относно паркирането на товарния автомобил в имот. Твърди, че не се е уговарял с управителя на ответното дружество относно паркирането на товарния автомобил, както и твърди, че не е собственик на въпросния имот. Оспорва твърденията, че автомобилът е бил оборудван с регистрационни табели, 2 броя акумулатори, управление на скоростна кутия, както и да е било налично гориво в два резервоара. Оспорва и претенцията за лихви.

Предвид твърденията в отговора ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноските по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се по делото от изпратеното писмо вх. №*** от 29.02.2024 г. по повод изискана информация от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, както и от приложена към същото писмо справка от Автоматизирана информационна система „КАТ“, че ищцовата страна „Г.Т.” ЕООД е собственик на влекач „Скания Р 420", с регистрационен номер ***, рама № ***, като превозното средство е било закупено от ищеца, за което е съставен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, с рег. № ***.2022г. на нотариус с рег. № *.

От заключението на изготвената по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза, се 2 доказва, че след придобИ.ето на автомобила същият не е бил осчетоводен и няма заприходяване, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, които изискват заприходяването му. Не било налице и осчетоводяване на части за въпросния автомобил, нито закупено гориво за същия. Липсвали фактури или други документи, доказващи закупуването на гориво за посочения автомобил.

От показанията на посочените по делото от ищцовата страна свидетели К.Н.А.. и И. Б.

К. се установява, че горепосоченият товарен автомобил, собственост на ищовото дружество бил съхраняван в база, находяща се в промишлената зона на гр. Д., която база била стопанисвана от ответника И. Г. С.. Горивото за автомобила било зареждано от колонка за дизелово гориво, находяща се в базата. В средата на месец юни 2022 г. автомобилът бил зареден с гориво и бил паркиран в базата. След това при опит на ищеца да вземе автомобила, представителят на ищцовото дружество не бил допуснат в базата от страна на ответника. Последният подменил охраната в базата и ищецът нямал достъп до автомобила си.

На 07.06.2022 г. бил сключен договор за заем между ищцовото дружество, в качеството му на наемодател и Я.А.К., в качеството му на наемател, по силата на който договор ищецът предоставил на посоченото лице за временно възмездно ползване влекачът „Скания Р 420", с рег. № ***. Била уговорена наемна цена от 500 лв. месечно, като договорът бил сключен за срок от една година. Договорът за наем бил с нотариална заверка на подписите рег.

№***.2022 г. на нотариус О.С., с район на действие ВРС.

С протокол за предаване на движима вещ /МПС/ от 06.07.2022 г. по изп. д. №*** по описа на ЧСИ И.С. влекачът бил предаден на Я.К., като в протокола е вписано, че регистрационните табели на автомобила са свалени; че от автомобила са свалени 2 бр. акумулатори; че липсва управлението на скоростната кутия; че резервоарите са празни.

Съдебният изпълнител е констатирала, че поради посочените липси автомобилът не може да бъде запален и да тръгне на собствен ход, а до 24 часа Я.К. ще организира преместването на влекача от местонахождението му.

От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че при извършения от вещото лице оглед на автомобила на 01.12.2024 г. същият е констатирал, че автомобилът има регистрационни табели, има два броя акумулатори GIGA WATT 180Ah, 12V, G180T1 и налично управление на скоростна кутия. Всички те били възстановени от ищцовата страна за собствена сметка. Вещото лице е определил средната пазарна цена на 1 брой акумулатор от 575,91 лева с ДДС; средна пазарна цена за подмяна управлението на скоростната кутия от 27 157,76 лева с ДДС, от които средната цена на резервната част от 26 786,96 лева с ДДС, а на труда от 370,80 лева с ДДС. Експертизата е установила също така, че съгласно техническа спецификация от „Скания България“ ЕООД, сервиз Варна, тези товарни автомобили разполагат с два резервоара - ляв и десен, всеки с вместимост от по 700 dm3, т.е. обща вместимост 1 400 dm3 = 1 400 литра. Но при извършения оглед на автомобила, се установило, че той е с един резервоар - ляв, зад водача, с обозначена върху него вместимост от 700 dm3, а десен резервоар липсвал.

3

Гореописаните факти съдът приема за доказани категорично от посочените по делото гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, както и заключенията на назначените по делото експертизи. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: Заявената претенция в настоящия случай е за непозволено увреждане. В производството по така предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличие на противоправно поведение - действие или бездействие; вреди; причинна връзка между действието или бездействието и вредите; вина на деликвента, като при едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане. Няма съмнение, предвид гореизложените факти, че за ищцовото дружество е настъпила имуществена вреда, предвид липсата на акумулатори; управление на скоростната кутия и гориво от резервоара на собствения на ищеца автомобила. Също така за категорично доказано съдът приема, че влекачът се е намирал в база, стопанисвана от ответника. Наред с това е доказано и, че ответникът не е допуснал представител на ищцовото дружество в базата, в резултат на което е бил препятстван достъпа до автомобила. От всички така установени обстоятелства, обаче не може да се направи категоричен извод, че именно ответникът е лицето отнело горепосочените вещи от влекача, както и източил горивото от резервоара, поради което не може да се приеме, че вредата за ищцовата страна е настъпила в резултат на действие, или бездействие, осъществено от ответника. Установено е по делото, че в периода, в който влекачът е бил съхраняван в базата на ответника, там са се намирали и други лица, предвид което не може да се заключи, че ответникът е единственото лице, имащо достъп до колата. С категоричност може да се заключи от данните по делото, че съхранението на автомобила в базата е било със съгласието на ответника, доколкото е известно, че той е лицето стопанисващо обекта, а и от свидетелските показания се установява, че именно ответникът е лицето, което е отказало достъпа на ищцовата страна до базата. От това обстоятелство, обаче не може да направи категоричен извод, че ответникът е лицето взело акумулаторите, управлението на скоростната кутия и източило горивото.

Предвид това съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан счита, че като такъв същият следва да се отхвърли.

При този изход на процеса, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата страна дължи на ответника направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата молба.

Съгласно списъка на разноските, направени от ответника по делото, същите са следните: сума от 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и сума от 509, 17 лв. – депозит за вещи лица. Съдът констатира от материалите по делото, че сумата за депозити за вещи лица възлиза на 502, 87 лв., която следва да се присъди в полза на ответника. Относно заплатеното адвокатско възнаграждение се установява от представения договор за правна защита и съдействие, че е договореното възнаграждение е от 500 лв. платими по банков път.

Не са представени доказателства за заплащането на това възнаграждение по банков път.

Приложен е към списъка с разноските документ, от който не може да се направи извод от кого е съставен, но е видно, че той не представлява издаден от банка. Предвид това в полза на ответника следва да се присъдят само разноските, представляващи внесени депозити за вещи лица.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД от страна на „Г.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от Т.Г.С., против И. Г. С., с ЕГН ********** от гр. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 лева, представляващи частичен иск от такъв с обща стойност 27 000 лв., който частичен иск включва: сумата от 2 лв. – частична стойност за 2 бр. акумулатори по 450 лв. всеки; сумата от 1 лв. – частична стойност за управление на скоростната кутия на стойност от 19 000 лв. и сумата от 1 лв. – частична стойност за 1000 литра дизелово гориво на стойност 2000 лв., като честият иск от 4 лв. се претендира ведно със законната лихва до окончателното изплащане.