Решение № 101 от 02.12.2021, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Момчилград, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200218 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на ВЛ. В. Д. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 21-0318- 000 296/ 02.09.2021г. на Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Наложените наказания били несправедливи, и това е довело до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява лично, и се представлява от адв.ИВАНА Б. от АК- Кърджали, която поддържа жалбата и 1 иска отмяна на нак.постановление, и алтернативно предлага случаят да се приеме за маловажен и да не му се налага наказание, като претендира разноски.

Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВРКърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.

Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 13.08.2021г. св.К.Й. /служител в РУ-Кирково/, в присъствието на св.Б.Д. /също служител в РУ- Кирково/, и св.А.Т. е съставил АУАН серия GА № 439065 против жалбоподателя, за това, че на 13.08.2021г. в 08,00 часа в с.Горно Къпиново, общ.Кирково, пред дом № 51, в посока на движение от Горно Къпиново за Долно Къпиново, същият /жалбоподателят/ е управлявал т.а. “***********“ с рег.№ *****, собственост на Д.К.М. с ЕГН- ********** от с.Горно Кирково, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, характера и интензивността на движението като на прав участък от пътя с предна лява част блъснал домашно животно-куче, което е пресичало пътя от ляво на дясно по посока на движението, вследствие на което е възникнало ПТП, при което е било ранено домашното животно-куче. След възникналото ПТП водачът Д. е напуснал местопроизшествието без съгласие между него и собственика на домашното животно-куче. Около 14,00 часа Водачът е бил установен и изпробван за употреба на алкохол с техн.средство /Дрегер7410/, като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на 13.08.2021г., и последният го е приел без възражения.

Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по настоящото производство, като в същото време за произшествието е изготвена докладна записка, след извършена проверка, в която са снети писмени обяснения от жалбоподателя Д., от свидетеля по АУАН- А.Т., и от лицата Светослав Дойчев и Веселин Т..

2

Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено процесното Наказателно постановление № 21-0318- 000 296/ 02.09.2021г. на Началника на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП

Съобразно така установеното съдът приема, че административнонаказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 23.09.2021г.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта, както и очевидецът по нарушението, които в своите показания описват горната фактическа обстановка..

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС, с които се установява горната фактическа обстановка, както и обясненията на посочените по-горе лица /писмени обяснения, приложени към докладната записка/.

Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е установена със събраните по делото доказателства, приема следното от правна страна.

Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

3

Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелитепосочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост, освен за св.А.Т., който е сочен като собственик на пострадалото куче /но и неговите показания в синхрон с тези на първите двама- полицейските служители, както и на писмените доказателства/.

Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм. отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП , без да е конкретизирано точно кое от изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение деецът е нарушил.

Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП , водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче, не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението както и не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача посочени са движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, характера и интензивността на движението /сиреч са посочени три от факторите, които, които според актосъставителя за довели до произшествието/. Това описание е пренесено и в процесното НП. Освен изложеното следва да се подчертае, че липсва посочване на собственика на блъснатото домашно животно в АУАН и в НП, като твърденията на св.А.Т. и на неговият син- в писмените обяснения, не са достатъчни за това. Съобразно и това съдът приема, че е налице липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира еднозначен извод АУАН е съставен в нарушение на императива на разпоредбата на чл.42 т.4 от 4

ЗАНН, доколкото липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит.

Коментираното нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.

Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно, наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968 г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.

Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал посоченият товарен автомобил на посочената дата, място и част, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно домашно животно-куче. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП при управление на лекия автомобил със скорост, която не е избрал съобразно релефа на местността, характера и интензивност на движението, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното платно домашно животно. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

С л е д преценка н а събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост,несъобразена с релефа на местността, характера и интензивност на движението. От легалния т прочит 5 на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния т извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управляваният от жалбоподателя автомобил. В тази насока следва да се посочи, че липсва и протокол за ПТП, от който да е видно, дали действително механизмът на ПТП е такъв, какъвто се описва, в това число и какъв е бил сблъсъкът на автомобила и животното.

Само по себе си всяко животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.