Решение № 938 от 20.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Варна, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110112599 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 20.09.2022 г. от ищцата Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат Д.

М. от АК П., със съдебен адрес: гр.П., *** , против ответниците „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** , представлявано заедно от Л. О. Т. и З. К. Я. и „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** , представлявано поотделно от управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. .

С исковата молба ищцата е предявила против всеки от двамата ответника установителни искове и осъдителен, като се желае обявяване на нищожността на сключените между ищцата и ответниците договори и възстановяване на платените от ищцата суми по недействителните договори.

Предявените и приети за разглеждане с Определение № 13745/08.12.2022 г. искове са квалифицирани от ВРС както следва: против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***

1.Главен иск , предявен от ищцата против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** с искане за прогласяване на нищожността на Договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, сключен между ищцата и ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 26 , ал.1, предл. 1-во във вр. с чл. 22 ЗПК в редакцията към 26.02.2018 г., а в условие на евентуалност за прогласяване на нищожността на договора на основание чл. 146 вр. чл. 143 ЗПК, евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата на договора на чл.1, ал.2 гласяща „Кредитополучателят се съгласява в 15 дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица , наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. ,одобрено от Кредитодател 1 дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция,одобрена от К. К. М. ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки „, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД , евентуално на осн. чл. 143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП и

2.Осъдителен иск против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** с искането да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв. , претендирана като платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, на основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Против ответника „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***

3. Установителен иск с искане бъде прието за установено в отношенията между ищцата и ответника „К. Г.“ ЕООД, ЕИК *** , че сключения между ищцата и ответника Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. е НИЩОЖЕН , на основание чл. 26 , ал. 1, пр.3 ЗЗД , а в условията на евентуалност на основание чл.146 , вр. чл. 143 ЗЗП и 4. Осъдителен иск с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв. претендирана като платена при начална липса на основание - възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г . , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането , на основание чл.55 , ал.1 пр.1 ЗЗД .

Предявените по делото осъдителни искове са изменени посредством увеличаване на техния размер по реда на чл.214 ГПК.

Видно протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г.

СЪДЪТ е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на предявените от Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , посредством тяхното увеличение, като същите се считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда 20.09.2022 г., както следва: срещу „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** - за сумата от 1233,32 лв. - недължимо платена по недействителен Договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия; срещу „К. Г.“ ЕАД, ЕИК *** - за сумата от 3022,96 лв. -недължимо платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г., на основание чл. 214 от ГПК.

Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

В исковата молба Ж. И. твърди, че на 25.11.2019г. сключила с „К. К. М.“ ЕАД договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-209122.

Съобразно постигнатите уговорки, дружеството предало на потребителя за ползване сумата о т 4 000 лв., а потребителят поел задължение да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва от 1 234,94 лв. в срок до 18 месеца.Ж.И. твърди, че върнала в уговорения срок заетата сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 1 000 лв.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 209122/25. 11.2019г. е нищожен, на осн. чл. 22 ЗПК, тъй като в него не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК . Договорът не съдържал условията за издължаване на кредита , а погасителния план не носел информация за последователността на разпределение на вноските, дължими при различни лихвени проценти. Във всяка една от вноските не се съдържала информация каква част съставлява главница и каква част възнаградителна лихва. Нарушено ,според ищцата, било и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора не се съдържали разписани по ясен и недвусмислен начин допустимите компоненти на ГПР, а процентът му надхвърлял пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Евентуално, счита ищцата, че договора е нищожен на осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗПК, тъй като действително приложения ГПР, включващ и разходите за поръчителство, съставлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Въз основа на изложеното ищцата желае уважаване на установителните искове и 2 връщане на възнаградителна лихва, платена при начална липса на основание.

В случай, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 209122/25. 11.2019г., е действителен, в условията на евентуалност ищцата желае прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от него, според която потребителят поема задължение в петдневен срок да осигури като обезпечение или две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално БТВ в размер на 1 500 лв. или одобрен от кредитора поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция. Именно в изпълнение на това задължение потребителят Ж.И. сочи , че сключила също на 25.11.2019г. договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, поемайки и задължение за заплащане на възнаграждение.Така постигнатата уговорка твърди ищцата, че накърнява добрите нрави, тъй като възлагала в задължение на потребителя без изпълнението на което, не би се стигнало до сключване на договор за кредит, а уговореното възнаграждение било равно на 80 % от усвоената от потребителя сума по договора за кредит. Евентуално, клаузата на чл.1,ал.2 от договора намира ищцата , че е неравноправна, тъй като не била уговорена индивидуално и била във вреда на потребителя, на осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП.

Исковете, предявени от ищцата против ответника „К. Г.“ ЕООД, почиват на твърдения, че потребителят Ж. И. сключила на 25.11.2019г. с посочения търговец договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължение срещу заплащане на възнаграждение от 3 027, 06 лв. да отговаря солидарно с ищеца за всички негови задължения, поети с договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25.11.2019г.

Така сключеният договор се твърди да е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като с него се нарушавал принципа за справедлИ.ст и добросъвестност и се достигало до нееквивалентност на престациите. Ищецът следвало да заплати възнаграждение от 80 % от усвоената сума от 4 000 лв. по договора за кредит, а ответникът не поемал никакви задължения.

Евентуално, счита ищцата договора за нищожен, тъй като бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедлИ.ст.Договорът бил и неразбираем и не давал възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

Въз основа на изложеното ищцата желае уважаване на установителните искове и връщане на възнаграждение от 1 000 лв., платено при начална липса на основание.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „К. К. М.“ ЕАД, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание. Признава факта на сключване на договора за кредит и плащането на уговорената възнаградителна лихва.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 209122/25.11.2019г. отговаря на императивните разпоредби на ЗПК, както следва: В него бил посочен ГПР от 42,83 %, който съответствал на установената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК формула. ЗПК не изисквал кредиторът да предостави методика за неговото изчисляване; В ГПР не било включено възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство; Условията за издължаване на кредита от потребителя били ясно и изчерпателно посочени в чл. 17-20 ОУ, неразделна част от договора;Клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора била съобразена с Директива 2008/48 и ЗПК, която допускала учредяване на обезпечения в полза на кредитора; Уговарянето на обезпечение не съставлявало „допълнителни услуги“ по чл. 10 а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, нито възлагало на потребителя заплащането на такси и комисионни.

Въз основа на изложеното ответникът „ К. К. М. „ ЕАД желае отхвърляне на предявените искове поради действителност на договора, както и на клаузата по чл. 1, ал. 2 от него и липса на основание за връщане на платената възнаградителна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „К. Г.“ ЕООД , е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него искове с твърдения, че не е сключвал договор с Ж. И. и не е получавал сумата от 1 000 лв. Договорът бил сключен между „К. Г." ЕООД и „К. К. М.“ ЕАД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните : ищецът Ж. Я. И., ответникът „К. К. М.“ ЕАД и ответникът „К. Г.“ ЕАД, редовно призовани не изпращат представители .

В писмено становище с рег. вх. № 13412/21.02.2023г.адв.Д.М. от АК П. както бе посочено и по -горе , в качеството си на процесуален представител на ищцата е отправил искане п о чл.214 ГПК по отношение на осъдителните искове,поддържа исковата молба и желае постановяване на Решение с което исковете да бъдат уважени ведно с присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК .

3

СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно нормата на чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и действащата нормативна уредба, приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА, следното :

С доклада по делото съдът е извършил квалификация на предявените искове и разпределил доказателствената тежест между страните както следва :

По исковете с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и евентуален по чл. на осн. чл. 146, вр. чл. 143 ЗПК, с които се атакува действителността на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г., предявени срещу „К. К. М." ЕАД, в тежест на ищеца съдът е възложил да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-110272 - 209122/25.11.2019г.В тежест на ответника „К. К. М.“ ЕАД е било възложено да установи, че клаузите на договора съответстват на императивните изисквания на ЗПК, в редакцията към момента на сключване и тези на ЗЗП.По иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с които се атакува действителността на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-110272 - 209122/25.11.2019г., предявен срещу „К. К. М." ЕАД, съдът е възложил в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г., заплащане на сумата от 1 000 лв. и основанието за нищожност на договора.В тежест на ответника „К. К. М." ЕАД е било възложено да установи своите възражения, от които извлича изгодни за себе си последици.По исковете с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и евентуален по чл. на осн. чл. 146, вр. чл. 143 ЗПК, с които се атакува действителността на чл. 1, ал. 2 от договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г., съдът е възложил в тежест на ищеца да установи поетото с посочената клауза обезпечение, че клаузата е нищожна на соченото основание - нееквивалентност на престациите и плащане на сумата от 1 000 лв.В тежест на ответника „К. К. М." ЕАД е било възложено да установи своите възражения, от които извлича изгодни за себе си последици.По евентуалния иск с правно осн. чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП, съдът е указал на ищеца, че следва да установи сключването на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 -209122/25.11.2019г., а в тежест на ответника „К. К. М." ЕАД да установи, че клаузите на договора съответстват на императивните изисквания на ЗЗП.По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е възложено да установи, че е платил сумата от 1 000 лв., а в тежест на ответника да установи основанието, на което я е получил.По исковете, предявени срещу „К. Г.“ ЕООД, в тежест на ищеца съдът е възложил да установи сключването на договор за възлагане на поръчителство на 25.11.2019г. и твърдяното основание за нищожност - накърняване на добрите нрави.В тежест на ответника „К. Г." ЕООД е било възлоожено да установи своите възражения, от които извлича изгодни за себе си последици.По евентуалния иск, съдът е възложил в тежест на ищеца да установи сключването на договор за възлагане на поръчителство на 25.11.2019г. , а в тежест на ответника „К. Г." ЕООД - да установи, че клаузите на договора съответстват на императивните изисквания на ЗЗП.По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е било възложено да установи, че е платил сумата от 1 000 лв., а в тежест на ответника - да установи основанието, на което я е получил.