Решение № 1188 от 28.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9720/2024
- Вид
- Решение № 1188
- Подписан
- 28.03.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 63д, ал. 4 · Закон на административните нарушения и наказания
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1188 гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110209720 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Г. З. З. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н.
И. на ул. „Е.“ №*********, срещу наказателно постановление №***************, издадено на *********** година от заместник кмета на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. “М.” №*********, представлявана от кмета В. А. Т..
Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Административнонаказателна отговорност следвало да носи И. Г. В., който бил проектов ръководител на строителния обект по силата на Заповед за определяне на техническо ръководство №РД-12-028, издадена на 14. ХI. 2023 година от Изпълнителния директор на „Монтаж строителни конструкции“ АД с ЕИК**********. Законът не давал точно определение на понятието „устройство за измиване на ходовата част на строителните машини“, затова и жалбоподателят не можел да се съобрази с него и да го изпълни. Не било точно посочено къде е разлят бетон. Нарушение не било извършено, защото строителната площадка не граничела директно с улицата. Глобата била прекомерна.
Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.
1
Като процесуална представителка на въззиваемата страна в открито съдебно заседание се явява старши юрисконсулт С. В. П.. Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:
На 14. ХI. 2023 година Изпълнителният директор на „Монтаж строителни конструкции“ АД с ЕИК********** издава Заповед за определяне на техническо ръководство №**********, с която определя свидетеля И. Г. В. с ЕГН********** за ръководител проект на строителен обект „Търговски комплекс с магазин „Технополис“ – свързано застрояване в урегулиран поземлен имот XI-14 „за търговски комплекс, офиси, паркинги и трафопост“ (поземлен имот с идентификатор според кадастралната карта и кадастралния регистър *** в квартал II в местността НПЗ Средец в район Красно село в гр. София“. Със същата заповед жалбоподателят е определен за технически ръководител на обекта. Заповедта е представена по делото.
На 28. III. 2024 година около 15 10 часа свидетеля И. С. Т. с ЕГН**********, старши инспектор в Столичния инспекторат, извършва проверка на строителната площадка на строителния обект, чийто технически ръководител е жалбоподателят. Проверката е извършена в присъствието на свидетелката П. Г. И.-Ч. с ЕГН**********, старши инспектор в същия инспекторат и жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на обекта. При проверката е установено извършване на строително-монтажни работи. На границата е поставена плътна строителна ограда и информационна табела, посочваща жалбоподателя като технически ръководител на обекта. Снимка на табелата е представена по делото. На вход/изхода на обекта не е установено изграждане на устройство за измиване на ходовата част на строителните машини. Такова било изградено в съседен имот на разстояние от 50.00 – 70.00 метра от изхода. От дясната страна на вход/изхода бил намерен остатъчен бетон. Според показанията на свидетеля И. Г. В. с ЕГН********** почистването на ходовата част на строителните машини се извършвало с електрическа водоструйка. В деня на проверката тя била прибрана.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол №***********, представен по делото. При проверката не били представени План за безопасност и здраве и Протокол №2, които били изискани от свидетеля.
Посоченият протокол е представен по делото. В него като технически ръководител е посочен жалбоподателят.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: заповеди на Изпълнителния директор на „Монтаж строителни конструкции“ АД с 2
ЕИК************ договори; трудови договори; констативен протокол №************ от ***********година; заповед на кмета на Столична община; длъжностни характеристики; разрешение за строеж; приложение №2 – протокол; инвестиционен проект с обяснителна записка; акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и свидетелски показания и веществените доказателствени средства: снимки и скици.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротИ.речиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 03. IV. 2024 година от компетентно длъжностно лице – свидетеля И. С. Т. с ЕГН6202132210, заемащ длъжността старши инспектор в Столичния инспекторат, в присъствието на свидетелката П. Г. И.-Ч. с ЕГН**********.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Същият отбелязва, че желае да сключи споразумение. Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта заместник-кмета на Столична община И. З. П., компетентно длъжностно лице по силата на заповед на Кмета на същата община, издадена на ************ година под №**************, издава процесното наказателно постановление №*************** година. В него възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 5 000.00 лева на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от същата Наредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
3
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 03. VI. 2024 година, а жалбата постъпва в куриерската служба на 17. VI. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представена заповед на Кмета на Столичната община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, предвид представена длъжностна характеристика.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 28. III. 2024 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 03. IV. 2024 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 23. V.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната страна на процесното нарушение – че на 28. III. 2024 година жалбоподателят допуснал извършването на строително-монтажни работи на строителен обект „Търговски комплекс с магазин „Технополис“ – свързано застрояване в урегулиран поземлен имот XI-14 „за търговски комплекс, офиси, паркинги и трафопост“ (поземлен имот с идентификатор според кадастралната карта и кадастралния регистър *** в квартал II в местността НПЗ Средец в район Красно село в гр. София“ без в обекта да има устройство за измиване 4 на ходовата част на строителните машини, излизащи от същия в качеството на технически ръководител. С това е осъществен съставът на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, която разпоредба забранява извършването на строително-монтажни работи, ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителният обект.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства за съществуването към момента на проверката на стационарно измивно устройство или на мобилно такова, каквито са твърденията в жалбата, още повече, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 29а, ал.
1, т. 17 от Наредбата вменява в задължение строителния обект да разполага с устройство с такова предназначение. Изводът за липса на такова устройство, както и за липса на почистване по друг начин на ходовата част на строителните машини, се потвърждава и от гласните доказателства на свидетели, посетили обекта, които възпроизвеждат сведения към момента на извършване на проверката да е имало следи от превозни средства, следващи от обекта. Единствено свидетелят Иван Г.ев Вучов с ЕГН********** посочва в показанията си, че такова устройство имало, но било прибрано. Съдът намира показанията на свидетеля за протИ.речащи на останалите събрани гласни доказателства, а и на представените по делото веществени доказателства – снимки. Дори и показанията на свидетеля Иван Г.ев Вучов с ЕГН********** да са достоверни, това не би имало значение за решаването на делото: обстоятелството дали на обекта няма измивно устройство или има такова устройство, но то е прибрано и не се използва води до един и същи резултат – невъзможност за измиване на ходовата част на строителните машини.
Съдът намира, че е без значение и обстоятелството дали строителният обект граничи с улица или с друг имот. Задължението за поддържане на измивно устройство тежи върху лицата, стопанисващи строителни обекти, без значение дали те имат излаз на улица или не.
Целта на разпоредбата е строителните машини с неизмита ходовата част да не напускат строителния обект, т. е задължението възниква на границата на имота, без значение с какво граничи той. Съдът достига до такъв извод, тълкувайки граматически и логически нарушената разпоредба, в която е използван изразът „строителните машини излизащи от строителния обект“.
Съдът намира още, че е без значение дали жалбоподателят е подчинен на други работници и служители на „Монтаж строителни конструкции“ АД с ЕИК200869353 или не.
Видно от всички представени по делото документи, жалбоподателят е бил технически ръководител на обекта. За да достигне до такъв извод, съдът взе предвид правата и задълженията, вменени на техническия ръководител на строителен обект от Закона за устройството на територията, както и от Закона за камарата на строителите. Съобрази се още и с длъжностната характеристика за длъжността Технически ръководител, строителство с НКПД – 2011. Според нея основните функции на длъжността включват осъществяване на техническото ръководство на съответния обект или подобект, а част от основните трудови задължения са: