Решение № 2330 от 26.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110110172 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС.

Производството е образувано по предявени искове с пр.осн.чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределение на право на ползване на съсобствен недвижим имот, подадени от ищеца Г.

М. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****, действащ чрез адв. Д. Г. В., с адрес на призоваване: гр.Варна, *****, срещу ответниците И. Я. С. ЕГН **********, с адрес: гр.

***** и М. Я. У. ЕГН ********** , с адрес: гр *****, като е отправено е искане да бъде извършено разпределение на правото на ползване на урегулиран поземлен имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, находящо се: в гр.***** по стар план на града, при граници и съседи: улица, *****.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ищецът и ответницитете, се сочи, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО находящо се: в гр. *****. Ответниците, според изнесеното, са собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място, по силата на дарение от майката на И., обективирано в НА ***** г., а ищеца се конституира като такъв с НА № ***** г., въз основа на който е купил имота.

Ищецът сочи, че от години е имало спорове с продавачите, от които е закупил имота, а и преди това относно разпределението на правото на ползване на урегулирания поземлен имот с площ 615 кв.м. и доброволно не са могли да уредят този спор, с което се обосновава и правният интерес от предприетата защита. През 2000 г., ищците с тогавашните съсобственици, се сочи, че са разделили помежду си имота, съобразно приложената с настоящата молба скица и са поставили ограда помежду си, но поради множество 1 разногласия така и не се е стигнало до доброволно подписване на договор за разпределяне правото на ползване.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците И. Я. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и М. Я. У. ЕГН ********** , с адрес: гр *****, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Сочи се с отговора, че в продължение на дълги години не е съществувал спор по отношение на ползването на незастроената част от поземления имот между майката на ответниците ***** С.а, която е била собственик на 1/2 идеална част и сестра й *****, която е била собственик на останалата 1/2 идеална част. Не е съществувал спор за разпределение на ползването и между ответниците и *****. Преди много години ***** С.а и *****, се сочи, че са си разпределели доброволно ползването на незастроената част от дворното място, като между частите на двете е било поставена ограда от оградна мрежа на бетони колове. Сочи се, че ***** е починала на 07.08.2018 г. и неин наследник е *****. Тя също не е оспорвала разпределението на ползването на незастроената част от дворното място. На 13.09.2019 г. с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № *****. на нотариус per. № *****, вписан в Службата по вписванията- акт № ***** г. , ***** е продала на ***** собствената си 1/2 идеална част от поземления имот. След придобИ.ето на имота ***** също не е оспорвала ползването на незастроената част от дворното място. На 11.08.2020 г., с договор за покупкопродажба, сключен с нот. акт № ***** г., вписан в Службата по вписванията- акт № ***** г., се сочи, че ***** е продала на ***** собствената си 1/2 идеална част от поземления имот.

След придобИ.ето на имота ***** не е оспорвала съществуващото на място разпределение на ползването на незастроената част от дворното място. На 18.08.2021 г., с договор за покупко-продажба , сключен с нот. акт № ***** г., вписан в Службата по вписванията- акт №***** г. ***** е продала собствената си 1/2 идеална част от поземления имот на Г. М. П..

След придобИ.ето на идеалната част от поземления имот Г. М. П., също не е оспорвал разпределеното ползване на незастроената част от дворното място. Излага се, че преди образуването на настоящото дело между ищеца и ответниците по настоящото дело е имало спор само относно собствеността на построения в дворното място навес с оградни стени, с площ от 20кв.м., но не и относно разпределението на ползването на незастроената част от дворното място. Този навес, според изнесеното, е собственост на И. Я. С. и М. Я. У., но се ползва от Г. М. П. без правно основание. Това е станало причина И. Я. С. и М. Я. У. да предявят иск за собственост на навеса. По подадената от тях искова молба на 30.05.29022 г., е образувано гр. дело № ***** по описа на Варненския районен съд- 51 състав с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на сочения навес. Сочи се, че след като Г. М. П. е получил препис от исковата молба по иска за собственость е предявил иска по настоящото дело.

В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Д. В., поддържа молбата си и по същество настоява за разпределение на ползването, като на него се предостави ползването на дял II-ри от описания имот, съгласно допълнителна експертиза на вещо лице от 06.03.2023г., означен със зелен контур по приложена към тази експертиза скица.

2

В с.з. ответниците, чрез процесуален представител адв.Д. П., настояват за разпределение на ползването, като на тях се предостави дял I-ви от ползването на описания имот, съгласно вариант, предложен в приетата по делото допълнителна експертиза от 16.03.2023г., при общо ползване на площ от 5кв.м., даваща възможност да се осигури достъп от входната врата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.32 от ЗС. Съгласно същата разпоредба общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако не може да се образува мнозинство, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса за ползването й.

Тъй като между страните е налице спор за начина ,по който следва да ползват дворното място, тъй като страните не са могли видно от изявленията на пълномощниците на страните в с.з. да постигнат съгласие относно начина на ползване на посочения ПИ, молбата съда да постанови решение, с което да разпредели ползването му между съсобствениците се явява допустима.

Искът по чл.32 ал.2 ЗС е спорна съдебна администрация. Решението по същия, не обвързва със сила на присъдено нещо страните, нито досежно установеното право на собственост, нито досежно размера на квотите и основанието на възникване на съсобствеността. Във всеки един момент при настъпила промяна на обстоятелствата /дори и при промяна на един от съсобствениците/, извършеното от съда разпределение може да бъде отново променено, по искане на новия съсобственик например. Ето защо, доколкото не се формира сила на присъдено нещо с решението по чл.32 ал.2 ЗС, то и при наличие на предпоставките по цитираната правна норма- невъзможност да се вземе решение от мнозинството или първото да е в ущърб на общата вещ, е налице интерес за всеки един от съсобствениците да иска разпределение на ползването.

Не се спори, че страните по делото са съсобственици на урегулиран поземлен имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, находящо се: в гр.***** по стар план на града, при граници и съседи: улица, *****, при квоти от по ½ ид.ч. Ищецът Г. М. П., се конституира като такъв с НА № *****г., въз основа на който е купил имота, а ответниците И. Я. С. и М.

Я. У., са собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място, по силата на дарение от майката на И.

Я., обективирано в НА *****г.

От така представените по делото писмени доказателства, относими към твърдяните и неоспорени от страните придобивни основания, се установява твърдяната тяхна съсобственост по отношение на процесния поземлен имот, за който се претендира разпределение на ползване, съобразно горепосочените квоти, с които всяка от страните участва в съсобствеността.

Въз основа на горното съдът приема, че е налице съсобственост между ищците и ответниците по отношение на процесния имот.

3

В заключението по приета по делото допълнителна СТЕ /л.108 – 122 от делото/, изготвена на 16.03.2023г. и депозирана пред съда на 16.05.2023г., което съда кредитира като компетентно дадено, се предлата вариант на разделяне, при който входа е от улицата и лозите до сграда №4 попадат в I-ви дял, като входа от улицата е общ за двата дяла и е с площ от 5кв.м. При този вариант за всеки дял от по ½ , се определя площ от 189.5кв.м. Дял I- ви с незастроена площ за ползване 189.50кв.м. е означен с червен контур, а Дял II-ри с незастроена площ за ползване 189.50кв.м. е означен със зелен контур.

Разпределението на терена на две части се изготвя на база площта на имота по приложена схема, представляваща Приложение №1 от експертизата.

Предходно изготвено на 06.03.2023г. заключение по допълнителна СТЕ/л.80—л.85/, предлага обособяване на два отделни входа за парцела, като лицето на палцела е разпределено поравнто. Според това заключение Дял I- ви, с незастроена площ за оплзване 191,5кв.м., е означен с червен контур, входа за него – също, а Дял II-ри с незастроена площ за ползване 191.50кв.м. е означен със зелен контур, както и входа за него. Тук лозите на ответниците попадат в Дял I- ви. Посочено е от вещото лице, че има възможност входа за жилищната сграда откъм улицата да има отделен вход, който да бъде за ответниците, но достъпа е с преодоляване на денивилация, което е затруднение за възрастни хора.

И двете посочени допълнителни заключения по СТЕ, съдържа проект за разпределение на ползването, съответстващо на квотите, с които съсобствениците участват в съсобствеността.

Действително и двата варианта осигуряват еднакъв достъп до жилищната сграда чрез обособяване на част от дворното място около самата сграда като такова за общо ползуване.

Разпределението на ползуването на дворното място обаче няма за своя пряка, непосредствена и единствена цел осигуряването на достъп до жилищната сграда. Целта на това производство е да се осигури на съсобствениците възможност да ползуват самото дворно място, съобразно правата си, вкл. и досежно възможността за достъп до самото дворно място откъм улицата.

Съдът, в случая, намира за най-справедливи за страните предложените варианти за разпределение по заключението по приета по делото допълнителна СТЕ /л.108 – 122 от делото/, изготвена на 16.03.2023г. и депозирана пред съда на 16.05.2023г., тъй като при тях се предоставя възможност за разпределение ползването, съобразено с обема на правата на съсобствениците при осигуряване възможност за спокойно и безконфликтно служене с общата вещ. Еденствено по тази допълнителна СТЕ се предвижда даване възможност да се осигури достъп от входната врата на двора до централния вход на жилищната сграда.

Вещото лице сочи, че само мястото за общо ползване от 5кв.м. не е с денивилация. Не се и спори между страните, че към настоящия момент предлагания от втората допълнителна СТЕ вариант на разпределение, съответства приблизително на фактическото ползване на незастроената част от дворното място, както и че достъпа до централния вход на жилищната сграда се осъществява и от двете страни през обозначените на схемата 5кв.м.

Затова съдебния състав, намира че не следва да допуска разпределение според изготвеното на 06.03.2023г. заключение по допълнителна СТЕ/л.80—л.85, доколкото предвидения по 4 това заключение отделен вход от входа за жилищната сграда откъм улицата, който да бъде за ответниците, е с преодоляване на денивилация, което е затруднение за възрастни хора, поради което не следва да се допуска подобно разпределение при соченото и възприемано от съда значително неудобство. Това е така, доколкото с времето и напредването възрастта на съсобствениците, тази денивилация може да е повод за допълнително създаване на конфликти между съсобствениците.

При изложеното, съда намира, че следва да извърши разпределението на дворното място по варианта, осигуряващ на съсобствениците равна възможност за достъп до дворното място и сградата през главния вход, определяйки тази част като такава за общо ползуване. Така сеосигурява на съсобствениците възможност да ползуват самото дворно място съобразно правата си, вкл. и досежно възможността за достъп до самото дворно място откъм улицата от входната врата на двора до централния вход на жилищната сграда.