Решение № 4858 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4858 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330101022 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл.22 вр. с чл. 23 от ЗПК;

Ищец М. Д. Д. иска осъждането на ответник „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, да заплати сумата от 920,80 лв., недължимо платена за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 185420 ведно със законната лихва забава върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане и 2 979,20 лв. недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва за забава считано от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищцата има качеството на заемател, а ответника е заемодател.

Между страните бил подписан договор за кредит № ***, който бил недействителен на специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК, а именно по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК.

Договорът е в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Неустойката е нищожна, като заобикаляща изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК, и на допълнително основание като противоречаща на чл. 33 ЗПК.

Ищцата била заплатила сумите които претендира за договорна лихва и за неустойка по нищожни клаузи, поради което ответникът дължал връщането им.

Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че договорът съответства на 1 императивните изисквания на ЗПК и ЗЗД.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/05.09.2017г. за сумата от 5000 лева, Срок на кредита: 12 месеца, брой погасителни вноски - 20, размер на погасителна вноска – 445 лева с включено оскъпяване, лихвен процент по кредита 40 %, годишен процент на разходите по кредита: 48,70%.

Съгласно чл. 6.1 от договора и следващи, заемът е следвало да бъде обезпечен до края на деня с банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които следвало да отговарят на условията по чл. 6.3 При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.6.6 от така сключения договор кредитополучателят дължи неустойка за всеки период за който не е предоставил обезпечение като размерът на неустойката бил изрично посочен в Погасителния план към съответния транш по кредита.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за потребителски кредит № ***/05.09.2017г.;, погасителен план, Общи условия, разписка за получаване на заемна сума в брой.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза вх. № 36065/19.04.2023г. с вещо лице С. М. от която се установява, че след посещение на място на вещото лице е показана информация от компютърната система на ответника във връзка с процесния договор като видно от съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице К. вх. № 92145/13.10.2023г. ищцата е погасила общо сума в размер на 8 900 лева по договора за кредит от който 5000 лева за главница, 920,80 лева за договорна лихва и 2 979,20 лева – оскъпяване.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 2 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 6.6, предвиждаща неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, в погасителния план без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 48,70 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да 3 прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Оттук и искът се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да възстанови всички суми които е получил извън чистата стойност на главницата, а именно претендираните 920,80 лева за договорна лихва и 2 979,20 лева – оскъпяване поради непредставяне на обезпечение по чл. 6.6 от договора.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят 169,16 лева заплатена държавна такса и 300 лева – депозити за вещи лица или общо сума в размер на 469,16 лева, а в полза на адв. К. К. сума в размер на 1497,92 лева – минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата формирана като сбор от сумата от 997,92 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото и сумата от 500 лева – минимално възнаграждение за явяване в повече от две поредни съдебни заседания;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от *** Ф. Д. и И. С. Л. ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Д. Д. с ЕГН ********** от с. С., О.М., ул. П. №... следните суми, които са получени от дружество при изначална липса на правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД поради нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ***/05.09.2017г. който противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК:

920,80 лева за договорна лихва;

2 979,20 лева – оскъпяване поради непредставяне на обезпечение по чл. 6.6 от договора

4 ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното й изплащане КАКТО и разноските по гр.д.

№ 1022/2022г. в размер на сумата от общо 469,16 лева;

ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от *** Ф.Д. и И.С.Л. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. К. К. сумата от 1 497,92 лева, която представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие и явяване в повече от две поредни съдебни заседания по гр.д. № 1022/2022г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________

5