Решение № 245 от 22.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София) като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20211100602168 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С протоколно определение от 13.05.2021 г. по НЧД № 15446/2020 г., Софийски районен съд, НО, 7-ми състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал производство за групиране на наказания по предложение на СРП на осъдения М. Д. М., наложени му със съдебни актове по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, НОХД № 1916/2019 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РС-Луковит, НОХД № 345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС и е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година.

На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на така определеното общо наказание с 2 „лишаване от свобода“, които да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.

Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 64, ал. 2 от НК и е бил задържан по реда на чл.

72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото лице е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включено в кумулираната съвкупност.

Защитникът на осъдения М.М. е депозирал жалба срещу цитираното определение, свързана с приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се излагат доводи, че 1 приложението на чл. 24 от НК е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се доводи, че атакуваното определение противоречи на съдебната практика досежно когато наложените наказания са от различен вид и приложението на чл. 23 от НК. Излагат се твърдения, свързани с ниската стойност на отнетата вещ, както и ниския интензитет на използваната принуда при осъществяване на престъпното деяние. Отправят се аргументи, че част от визираната предходна престъпна дейност, отчетена при преценката на съда да приложи 24 от НК, е осъществена, когато извършителят е бил непълнолетен. Намира, че изтърпяването на срока на наложеното наказание ЛОС прави увеличението му по чл. 24 от НК при извършената кумулация за ново допълнително наказание. В заключение се иска от този съд да отмени постановеното определение в частта, с която е увеличено определеното общо наказание с 2 месеца месеца. Отправя се доказателствено искане от съда да се изиска справка от ГД „ИН“ за задържането на осъденото лице и изтърпяната част от наказанията.

В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се получи исканата от защитникът справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В открито съдебно заседание по делото защитникът на осъдения М. твърди, че предходната инстанция не е мотивирала прилагането на чл. 24 от НК, като не е обосновала данни за завишената обществената опасност на дееца. Излага аргументи, че при предходното групиране на наложените на осъдения наказания, с изключение на последното, не е прилагано увеличението по чл. 24 от НК. Акцентира, че последното престъпно деяние е с нисък интензитет на използвана принуда и ниска стойност на отнетите вещи, следователно прави изводи, че последното престъпление не обуславя нуждата от увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди определението на предходната инстанция като правилно и законосъобразно.

Осъденото лице остава преценката на съда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:

М. Д. М. е роден на **** г., с постоянен адрес ул. „****, село Дисевица, община Плевен, обл. Плевен, български гражданин, ЕГН **********, осъждан.

Предмет на анализ в настоящото производство е дали направената кумулация и определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година измежду наложените му наказания по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, НОХД № 1916/2019 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РСЛуковит, НОХД № 345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС следва да се увеличи с 2 месеца на основание чл. 24 от НК.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:

2

Със споразумение по НОХД № 317/2018 г., РС – Червен бряг, влязло в законна сила на 21.02.2019 г., на осъдения М.М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, вр. ал. 1 л. „б“ вр. чл. 342 от НК. Престъплението е осъществено на 18.09.2017 г.

М.М. е осъден по НОХД № 1916/2019 г. със споразумение, влязло в сила на 24.09.2019 г., по описа на РС -Плевен , за деяние, осъществено на 11.09.2019 г., квалифицирано като престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 7 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим.

Със споразумение по НОХД 308/2019 г. одобрено от РС-Луковит, влязло в сила на 05.12.2019 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.05.2019 г. с правна квалификация по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено му е едно общо найтежко наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Със споразумение по НОХД № 345/2020 г., одобрено от РС -Плевен, влязло в сила на 20.02.2020 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.08.2019 г. с правна квалификация по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На осъденото лице му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

М.М. е осъден по НОХД № 15081/2020 г. със споразумение, влязло в сила на 11.11.2020 г., по описа на Софийски районен съд, за деяние, осъществено на 04.06.2017 г., квалифицирано като престъпление по чл.198, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, с оглед на което при съпоставка между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд относно това, че са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25, ал. 1 от НК за определяне на осъдения М. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, попадащи в кумулационната група. Очевидно най-тежкото наказание, с оглед неговия размер, са наложените по НОХД № 345/2020 г. по описа на РС -Плевен и по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС.

Районният съд е определил правилно и режима за изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание „строг“ на осн.чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, с оглед на наличието на предходно наложено наказание „ЛОС“, от което не са изтекли повече от 5 години от неговото изтърпяване.

3

В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 от НПК първостепенният съд е приспаднал от така определеното общо наказание изминалото време, през което осъденият е изтърпявал наказания по включените в съвкупността престъпления, както и времето, през което М.М. е бил задържан на осн. чл. 64 от НК и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР.

По отношение на приложението на чл. 24 от НК:

На първо място, съгласно чл. 24 от НК законодателят е предоставил една възможност за увеличение на наказанието, а не задължение и съдът следва да изложи своите съображения в тази насока, ако прецени че следва да се приложи. В тази връзка изложеното от защитникът като аргумент, че при предходното групиране на 4 от наложените на осъдения наказания не е прилагано увеличението по чл. 24, не е състоятелно, тъй като е въпрос на преценка, а в настоящия случай районният съд е решил, че следва да се вземе предвид и последващото осъждане на М., включено в групирането.

От друга страна, при вземане на решение следва ли да се увеличи определеното найтежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да бъдат съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. Базисно следва да се извърши преценка дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед именно съвкупността от престъпната деятелност на осъденото лице, обществената опасност на конкретните престъпления, броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността на засегнатите обекти, както и подбудите и мотивите за извършването на престъплението. Към тази преценка относно конкретните престъпления съдът следва да добави и характеристика относно личността на осъдения.

В настоящия случай както правилно СРС е установил, осъденото лице е с богато съдебно минало. В тази връзка конкретната съвкупност касае разнородна престъпна дейност, като осъденият е осъществил състава на три престъпления по чл. 343 от НК, два пъти престъпление по чл. 270 от НК. С нови две осъждания, включени в коментираната съвкупност, осъденото лице е извършило престъпления против собствеността, едно от които съставлява квалифицирания състав на кражба по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7 от НК, а другото престъпно деяние е грабеж по чл. 198, ал.

1 от НК. Част от престъпленията при две от осъжданията са извършени в условията на съвкупност, а грабежът е престъпно посегателство засягащо и обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. В конкретния случай съдът отчита интензитета на използваната принуда спрямо пострадалото лице, който не е висок – „издърпал със сила“ и отправил заплашителни думи „сега няма никой, сега какво да те правя ? да те пребия ли ?“, съгласно извлечение от споразумение по НОХД № 15081/2020 г., но няма как да не вземе предвид, че осъденото лице е използвало два вида принуда, за да сломи съпротивата на пострадалия.

Друго обстоятелство, което настоящата инстанция констатира във връзка с наказанията на някои от престъпните посегателства, включени в процесната съвкупност, е че са били определени по реда и правилата на чл. 55 от НК. Съдът отчита във връзка с две от престъпните посегателства, попадащи в разглежданата кумулация, че на осъденото лице е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, колкото е определеното общо най-тежко наказание. Въззивният съд взе предвид като негативно обстоятелство, че извършените престъпления, обект на кумулацията, са осъществени и в кратък времеви период /2017 – 2019 г./

Съдът отчете сравнително младата възраст на осъдения.

4

Анализирайки конкретния случай и целите на наложеното наказание съобразно чл. 36 от НК, въззивният съд прецени, че предходната инстанция правилно е приложила чл. 24 от НК и е увеличила така определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“ на година и два месеца. Районният съд основателно е приел, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено минимално с 2 месеца, съобразявайки престъпната деятелност на осъденото лице от една страна и отчитайки липсата на сериозни вредоносни последици от нея от друга.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие, че не следва да изменя определението на първата инстанция, а да го потвърди като правилно и законосъобразно.