Определение № 355 от 22.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Шумен, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500191 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба вх. № 6582/23.04.2024 г., депозирана от В. К. К. с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „.......“ №15, вх. 1, ет. 3, ап. 14, чрез адв. А. Д. от САК против определение №978/17.04.2024 г. по гр. д. №940/2024 г. на РС – Шумен, с което съдът е отказал да освободи ищеца от внасяне на дължимите държавни такси и разноски за производството. Жалбоподателят счита определението за неправилно, поради противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че съдът напълно погрешно е счел, че приложимата за изчисляването на дължимата държавна такса е разпоредбата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТКССГПК). Предвид разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да се събере една държавна такса при предявяването на искове в условията на евентуалност. В случая главният иск бил оценяем, а не неоценяем, както се сочи в чл. 3 от Тарифата, на който се позовал районният съд. Цената иска се равнявала на 7 610,40 лв., съобразно посочения общ размер на всички плащания в погасителния план, поради което недостатъчността на доходите му следва да се съобрази и с размера на дължимата държавна такса, която в случая била в размер на 304,42 лв., а доходите му – 1 280 лв. и липсата на притежание на движимо и недвижимо имущество. Грешен и несъответстващ на обективната действителност бил изводът на съда, че соченото от ищеца обстоятелство, че е теглил още 5 бързи кредита, по които дължи хиляди левове, не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по инициираното от него настоящо производство.

Обстоятелството, че има множество договори за потребителски кредит доказвало, че същият е материално затруднено лице, няма парични средства и се принуждава да тегли т.нар.

„бързи кредити“, за да покрие ежедневните си житейски нужди. Сочи, че при същата фактическа обстановка, същият ищец и при същите доказателства ШРС по други две дела 1 срещу дружества за бързи кредити бил освободен от заплащане на държавна такса /гр.д.

№801/2024 г. и гр.д. №799/2024 г./. Искането е въззивният съд да отмени атакувания акт и да освободи ищеца от заплащане на дължимите по делото държавни такси и разноски.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

С определение № №978/17.04.2024 г. по гр. д. №940/2024 г. ШРС е отказал да освободи ищеца от внасяне на дължимите такси и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. За да постанови отказа си, съдът е приел, че дължимата държавна такса по иска за прогласяване недействителността на договора за кредит, поради противоречието му с разпоредби на ЗПК, се определя по чл. 3 от ТДТКССГПК, съгласно която по неоценяеми искове се събира държавна такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. Съдът е констатирал, че ищецът е в трудоспособна възрастта, а въз основа на служебно извършената справка за действащите трудови договори, е приел, че работи по трудов договор от 26.05.2020 г., че декларирания от лицето месечен доход е в размер на 1280 лв., като липсват доказателства за влошено здравословно състояние, както и наличие на алиментни задължения към други лица. Поради това при съпоставка на размера на държавната такса с дохода, получаван от лицето, не може да се направи извода, че сумата би го затруднила. По отношение на разходите в производството, констатирал, че се прави искане за допускане на една ССЕ, като липсвала яснота по какъв начин ищецът е определил възнаграждението на вещото лице, доколкото предвид чл. 160 от ГПК съдът определя размера и срока за внасянето на разходите за събиране на доказателства. Изложил е, че соченото обстоятелство, че ищецът е теглил още 5 бързи кредита, по които дължи хиляди левове, не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по инициираното от него производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване, съдът взема предвид изчерпателно изброени в законовата разпоредба предпоставки, които молителят, за да бъде освободен, следва по категоричен и несъмнен начин да установи.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. К. К. срещу "Максо България" АД, с която се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит сключен между страните на 10.07.2023 г., според който размерът на предоставения кредит е 4 394,18 лв. /кредит 3 500 лв. и застрахователна премия 894,18 лв./ и възнаградителна лихва 3 216,22 лв., като посоченият общ размер на всички плащания по кредита е 7 610,00 лв., както и в условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузи от договора, предвиждащи заплащане на застрахователна премия в размер на 894,18 лв. и възнаградителна лихва в размер на 3 216,22 лв.

2

В настоящия случай, видно от приложените документи в първата инстанция и тези с жалбата към датата на депозиране на исковата молба и молбата за освобождаване от държавна такса и разноски за производството – 12.04.2024 г., ищецът е на 54 г., работи по трудов договор с работодател „Балнеохотел Поморие“ АД, сключен на 26.05.2020 г., реализира месечен доход от заплата в размер на 1 280 лв., не получава доходи от свободни професии, от наем и хонорари, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове и не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Като взе предвид посочените обстоятелства и като съпостави доходите на ищеца, чийто размер надхвърля дължимата държавна такса от 304,42 лв. (основателно е възражението, че приложима е разпоредба на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК), съдът намира, че без особено съществени затруднения половината (152,21 лв.) от общо дължимата държавна такса може да бъде поета от ищеца, като същият бъде освободен от заплащането на останала част (152,21 лв.), а в случай че поисканата в условията на евентуалност ССЕ бъде допусната от първоинстанционния съд, за размера на определеното възнаграждение за изготвянето й, няма пречка да подаде нова молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, която ще бъде предмет на самостоятелна преценка с оглед актуалните към момента данни. Обстоятелството, че с декларираното трудово възнаграждение в размер на 1 280 лв. се погасяват изтеглени бързи кредити не следва да се взема предвид, тъй като ищецът сам се е поставил в това състояние, за да получи средства за задоволяване на други свои потребности, а не както твърди за да покрие ежедневните си житейски нужди. Общият размер на изтеглените бързи кредити в изключително кратък период от време (от 10.07.2023 г. до 03.08.2023 г.) е 13 200 лв., което не сочи, че ищецът е бил принуден да изтегли 5 кредита, за да покрива ежедневните си нужди. Освен това, не се установява да е бил принуден да заведе едновременно всичките както твърди малко под 10 дела.

Поради частичната основателност на жалбата, обжалваното определение ще следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и постановено друго, с което ищецът да бъде освободен частично от заплащане на държавна такса по гр.д. № 940/2024 г. по описа на РС – Шумен за горницата над 152,21 лв. до дължимата 304,42 лв. и потвърдено в частта, с която е отказано освобождаване на ищеца от заплащане на разноски за производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №978/17.04.2024 г. по гр. д. №940/2024 г. на РС – Шумен в частта, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащане на такси по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищеца В. К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „.......“ №15, вх. 1, ет. 3, ап. 14, ЧАСТИЧНО от внасяне на държавна такса по гр.д. № 3

940/2024 г. по описа на РС – Шумен за горницата над 152,21 лв. до дължимата 304,42 лв..

ПОТВЪРЖДАВА определение №978/17.04.2024 г. по гр. д. №940/2024 г. на РС – Шумен в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4