Определение № 1003 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102482 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 18917/27.02.2023 г. на Г. В. К., чрез адвокат А. С., и касационна жалба вх. № 19430/28.02.2023 г. на П. С. П., чрез адвокат Н. Б., подадени срещу решение № 257 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 20211100512109/2021 г. на Софийски градски съд.

С въззивното решение е отменено решение № 20123735 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 63515/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Г. В. К. срещу Й. Е. Л. и П. С. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на пасивна солидарност сумата от 3000 лв. (разлика между присъдения с първоинстанционното решение размер от 13 000 лв. и определения от въззивния съд размер от 10 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени в резултат на нанесени от ответниците на 08.09.2012 г. телесни повреди, като вместо това е отхвърлен предявеният от Г. В. К. срещу Й. Е. Л. и П.

С. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на пасивна солидарност сумата от 3000 лв. (разлика между присъдения с първоинстанционното решение размер от 13 000 лв. и определения от въззивния съд размер от 10 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на нанесени от ответниците на 08.09.2012г. телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване, мекотъканни увреждания (разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и подкожно кръвонасядане в челната област, периорбитална контузия на дясното око), ведно със законната лихва от датата на деликта - 08.09.2012 г.; потвърдено е 1 първоинстанционното решение в останалата му част.

Въззивният съд е съобразил, че от Г. В. К. са предявени срещу Й. Е. Л. и П. С. П. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди - болки и страдания от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което ответниците са признати за виновни с влязла в сила присъда.

Съдът е приел, че твърдението на ищеца, че е пострадал от извършено от ответниците престъпление, се установява от представения препис от одобрено споразумение от 12.09.2012 г., постановено по НОХД № 16788/2012 г. по описа на CPC, с което Й. Е. Л. е признат за виновен в това, че на 08.09.2012 г., около 16.35 ч., в гр. София, ж.к. "Люлин", пред бл. 509, като извършител в съучастие с П. С. П. (съизвършител), чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на Г. В. К., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване, мекотъканни увреждания (разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и подкожно кръвонасядане в челната област, периорбитална контузия на дясното око), които увреждания реализират медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, като деянието е извършено по хулигански подбуди - без да е предизвикан, се е саморазправил с Г. В. К., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, безпричинно и при липсата на личен мотив за това му поведение престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Обвиняемият Л. е осъден на наказание „пробация” на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 НК. С решение от 01.12.2016 г., влязло в законна сила на 01.12.2017 г., постановено по НАХД № 1069/2013 г. по описа на СРС, обвиняемият П. С. П., като извършител в съучастие с Й. Е. Л. (съизвършител), е освободен от наказателна отговорност за гореописаното престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 HК му е наложено административно наказание „глоба” в полза на държавата, в размер на 1000 лв. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК приравнява одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото по неговите материално и процесуалноправни последици с влязлата в сила присъда. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, също е приравнено по значение на влязла в сила присъда (т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), а според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (ППВС № 7/1959 г.). Ето защо въззивният съд е заключил, че по делото е установено със задължителна сила, че ответниците в съучастие - в качеството на съизвършители, са извършили виновно и противоправно деянията, за които са признати за виновни. Доколкото причиняването на 2 телесна повреда е резултатно престъпление, следва изводът, че със задължителна сила за гражданския съд е установено, че ответниците са причинили на ищеца описаните леки телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване, мекотъканни увреждания (разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и подкожно кръвонасядане в челната област, периорбитална контузия на дясното око), както и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците.

Софийски градски съд е изложил, че по делото са приети съдебномедицинско удостоверение от 09.09.2012 г., изготвено от специалист по съдебна медицина, в което са посочени обективно установените при прегледа на пациента травматични увреждания, както и епикриза от клиника по неврология при болница „Токуда“, издадена на 01.10.2012 г. В епикризата е посочено, че Г. К. е приет за болнично лечение на 26.09.2012 г. и е изписан на 01.10.2012 г. с окончателна диагноза: атипична лицева болка, състояние след черепномозъчна травма, церебрастенен синдром. Предписано е медикаментозно лечение.

Посочил е, че пред СРС е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, съгласно което е налице причинно-следствена връзка между телесните увреждания, причинени с процесното деяние, и настъпилите впоследствие усложнения по поставената в болница „Токуда“ диагноза - атипична лицева болка и церебрастен синдром. Приел е, че това заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, не следва да бъде кредитирано в частта, в която е приета причинно-следствена връзка между травматичните увреждания от процесния инцидент и поставената диагноза „атипична лицева болка“ - същото не е обосновано в тази част; вещото лице не е посочило никакви обстоятелства, въз основа на които е направило този извод; липсва дори описание на конкретната симптоматика на това заболяване, с оглед преценка дали същите са установени при ищеца с допустимите доказателствени средства.

Съдът е изложил, че във въззивното производство е назначена повторна единична съдебномедицинска експертиза за установяване на релевантното спорно обстоятелство относно наличието на причинно-следствена връзка между процесното деяние и установените атипична лицева болка и церебрастенен синдром. Според приетото заключение, изготвено от вещото лице Л. П., не е налице причинна връзка между телесните увреждания на ищеца и констатираните заболявания в епикризата, издадена от болница „Токуда“. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в коментара на историята на заболяването не се описват никакви симптоми, относими към атипичната лицева болка, а единствено болка в областта на врата и тила. По отношение на церебрастенния синдром вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че по делото не са ангажирани медицински документи, от които да се направи извод, че пострадалият е получил мозъчно сътресение; посочило е, че церебрастенията настъпва в резултат на по-сериозна мозъчна травма, а не като тази, причинена на ищеца.

Съдът е приел, че заключението на приетата във въззивното производство повторна единична експертиза, изготвена от вещото лице Л. П., преценено по реда на чл. 202 ГПК, не следва да бъде кредитирано в частта, в която е направен извод за липса на причинноследствена връзка между получените от ищеца травматични увреждания и констатирания 3 церебрастенен синдром. Софийски градски съд е аргументирал становището си с това, че заключението в тази част е обосновано с факта, че по делото не е установено с медицински документи причиняването на мозъчно сътресение на пострадалия. Визирал е, че увреждането мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, доколкото представлява съставомерен резултат на престъплението, за което ответниците са признати за виновни, е установено със задължителна сила за гражданския съд - чл. 300 ГПК и ППВС № 7/1959 г., и този въпрос не може да се преразглежда в производството по исковете по чл. 45 ЗЗД. Всички съставомерни признаци на извършеното деяние, като при леката телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди, техният вид, брой и обективни характеристики, както и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, са установени с влязла в сила присъда на наказателен съд.

Въззивният съд е изложил, че поради направено оспорване от Г. К., е допуснал изслушването на тричленна съдебномедицинска експертиза, чието заключение е кредитирал като пълно, обосновано и неоспорено от страните. Посочил е, че вещите лица са основали своите изводи на събраните по делото писмени доказателства, включително и приетото пред СГС медицинско направление от 08.09.2012 г., издадено от УМБАЛСМ „Пирогов”. В заключението е посочено, че в резултат на процесното деяние ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък; травматичен подкожен кръвоизлив с косо разположена разкъсно-контузна рана с дължина 2 см в лява тилна област на главата, обработена с тъканно лепило; травматичен оток и кръвонасядане в областта на лява ушна мида и задушната област на главата; травматичен подкожен кръвоизлив в челната област на главата, по-изразено вляво, където са налице две охлузвания с размери 1/1 см; травматичен кръвоизлив в меките тъкани на дясна орбита; травматичен подкожен кръвоизлив под дясна орбита с размери 4/1, 5-2 см; травматичен подкожен кръвоизлив в областта на дясна ябълчена (скулна) област, който ангажира и дясното слепоочие и дясната буза. Експертите са категорични, че поставената в болница „Токуда“ диагноза „атипична лицева болка“ не е обоснована с никакви допълнителни медицински документи, изследвания и др. или с описани в епикризата симптоми, относими към този вид заболяване, основният от които е ежедневна и персистираща болка в лицето, поради което считат, че това заболяване не е резултат от процесния инцидент. Заявяват, че в историята на заболяването е посочена единствено болка в тила и врата, която не може да се свърже с атипичната лицева болка. Изясняват още, че атипичната лицева болка е хронична болка с неизяснена етиология и за да се постави такава дигноза, трябва пациентът да се проследи в един много дълъг период от време, като обективно тя е свързана с депресивни състояния или може да бъде резултат от такива състояния, но задължително трябва да се изключат всякакви увреждания и други болестни състояния, които са в лицевата област - например синузити, проблеми със зъбния апарат, тригеминална увреда, и едва тогава може да се постави такава диагноза. По отношение на церебрастенния синдром вещите лица са обосновали извод за наличие на причинноследствена връзка на травматичните увреждания с процесния инцидент, като сочат, че този 4 синдром е усложнение на черепно-мозъчната травма. Посочено е, че симптомите, които се проявяват при това състояние, са: познавателни оплаквания - намалена памет, внимание и концентрация; соматични оплаквания - главоболие, умора, безсъние, замаяност, пищене в ушите, чувствителност при шум и светлина и емоционални оплаквания - безпокойство, тревожност, депресия. Изводът за наличие на причинно-следствена връзка между травматичните увреди и церебрастенния синдром е обоснован с описани в епикризата от болница „Токуда“ оплаквания на пациента като повишена уморяемост, тревожност, загуба на равновесие при по-продължително ходене, както и данните от неврологичния статус за дискретна хемихипестезия (вероятно с функционален характер) и нестабилността при пробата на Ромберг, които са симтоми на церебрастен синдром. В заключението е посочено, че констатираните мекотъканни увреждания - рани, кръвонасядания и хематоми, отзвучават за период от две-три седмици, както и че след заздравяването от раната ще остане белег.