Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24197 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47664/2025
Вид
Определение № 24197
Подписан
02.07.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24197 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110147664 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 148088/11.05.2026 г. от ищеца, с която се иска изменение на Решение № 7636/24.04.2026 г., постановено по ГД № 47664 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 граждански състав, в частта за разноските, като в молбата се излагат подробни съображения на искането.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за изменение от ответника, с който същият заявява, че искането е неоснователно.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, в съответствие с разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молителят е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно актуалната практика на ВКС минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. - общо една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

1

2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за иска по чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ съобразно материалния интерес. Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата - ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т. ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно - минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му (така например Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 2181 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3853/2022 г., III г. о., ГК; и др.).

В разглеждания случай съдът действително е разпределил тежестта за разноските само и единствено с оглед изхода на спора по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като в крайна сметка подобно разрешение се оказва несправедливо и несъответстващо на целия изход от делото, както и в противоречие с практиката на СЕС, застъпена в Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ" ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД).

Доколкото при договаряне на размера на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение страните не са посочили каква част от глобалния размер съответства на отделните искове настоящият съдебен състав намира за справедлив следния подход.

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ следва да се 2 приеме, че се полага възнаграждение съобразно размерите, определени в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а именно в размер на 550,66 евро (1077,00 лв.), колкото е била минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. По отношение на възнаграждението за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, че същото следва да се определи като от общия размер на претендираното възнаграждение от 1789,52 евро се приспадне сумата от 550,66 евро, при което се получава разлика от 1238,86 евро. Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете на ищеца за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ следва да се присъди сумата от 550,66 евро, а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 408,00 евро или общо сумата от 958,66 евро, респ. на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете – 830,86 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 7636/24.04.2026 г., постановено по ГД № 47664 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 граждански състав в частта за разноските по реда чл. 248 ГПК, както следва:

ОСЪЖДА „О.М.Б.“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 958,66 евро, представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО сумата от 589,35 евро (1152,67 лв.).

ОСЪЖДА Д. В. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „О.М.Б.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 830,86 евро, представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО сумата от 1200,17 евро (2347,33 лв.).

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3